О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

       ГР.С., 13.03.2015г

 

    СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,  в закрито заседание на тринадесети март, през двехиляди и петнадесета година,  в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. БАКАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МАРЕВА

ВАНЯ АНГЕЛОВА

       като разгледа докладваното от съдия В.Ангелова в.ч.гр.дело № 128 по описа на съда за 2015г, за да се произнесе, взе предвид  следното:

 

        Производството е  по реда на чл. 423 от ГПК.

    Образувано е  по възражение на  С. П.Й. от гр.Сливин  против  издадената по ч.гр.дело № 4511/2014г на РС-Сливен  заповед № 2913/ 25.11.2014г. за изпъленение на парично задължение по чл. 410  от ГПК. 

        Във възражението твърди, че по ч.гр.дело № 4511/2014г на РС-Сливен е изадена заповед по чл. 410 от ГПК, с която  е задължена за плати на“ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД-гр.Пловдив главница, лихви и разноски. Твърди, че на 09.02.2015г нейният познат Н.П.К. й предал заповедта по чл. 410 от ГПК, ведно с празна бланка на възражение, като й обяснил, че тези книжа му ги  дала дъщеря й М.Н.Д.. Твърди, че не поддържа контакти с дъщеря си М. Н.Д., тъй като са в лоши отношения. На 09.02.2015 узнала за издадената заповед по чл. 410 от ГПК, след което се запознала и с материалите по делото. От самото дело установила, че на 21.01.2015г дъщеря й М. Д. получила от нейно име съдебните книжа и то без да е упълномощена за това. Същите книжа на 07.02.2015г  предала на Н.П.К.. По тази причина пропуснала срока за депозиране на възражение срещу издадената заповед по чл. 410 ГПК.Счита, че са налице предпоставките на чл. 423 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК, тъй като заповедта не й е била връчена нито лично, нито по надлежния ред. Връчителят не положил дължимите усилия да й бъдат връчени лично книжата по делото, а не да ги връчва на дъщеря й, която не била лице от кръга на домашните и не живеела на  същия адрес. Освен това, същата  не я известила своевременно, че е приемала книжа по делото. Счита, че е допуснато нарушение на чл. 46 ал.2 вр. с ал.1 от ГПК, както и на чл. 47 от ГПК, в резултат на което е била лишена от правото да възрази срещу заповедта  в срока по чл. 414 от ГПК.

         Моли съдът да приеме възражението й по чл. 423 ал.1 т.1 от ГПК срещу издадената по ч.гр.дело № 4511/2014г на РС-Сливен заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и върне делото на първоинстанционния съд  с  указание по чл. 415 от ГПК.

         Моли  на основание чл. 423 ал.3, вр .ал.2 от ГПК за спиране  изпълнението на издадената заповед по чл. 410 отГПК.

     След преценка на събраните доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

         Производството по ч.гр.дело № 4511/2014г на РС-Сливен е образувано по заявление на „ЕВН България Електроснабдяване““ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу  С. П.Й. ***7 за парично вземане в размер на сумата 1223.80 лева- главница за ползвана електрическа енерегия за периода 06.04.2014г-04.09.2014г, за обект в ГР.С., м.“С.“, с ИТН 2314400, ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 8.95лв, начислено за периода 19.08.2014г-23.11.2014г, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 24.11.2014г до окончателното й изплащане и  325лв- разноски по делото.

        Въз основа на заявлението заповедният съд е издал заповед    2913/25.11.2014 за изпълнение на парично задължение  по чл. 410 от ГПК съгласно  искането.

        Издадената заповед е изпратена на длъжника, на посочения в заявлението адрес. 

        На 28.11.2014г призовкар е посетил същия адрес на длъжника за да му връчи заповедта. Отразил е в разписката, че по данни на собствениците сем.Пехливанови, на този адрес няма такова лице.  

        С разпореждане от 01.12.2014г съдът е  указал на кредитора да представи справка за постоянен и  настоящ адрес на длъжника.       

    На 06.01.2015г по делото е представена  справка от ОД на МВР-Сливен, от която е видно, че постоянния и настоящ адрес на длъжника е един и същ, а именно : гр.С. , м.“С.“ №* .

     С разпореждане от 08.01.2015г, съдът е указал връчване на книжата по делото  по постоянния и настоящ адрес на длъжника .

     На 21.01.2015г заповедта, ведно с празната бланка на възражение  са връчени на дъщерята на длъжника – М. Н., на адрес ГР.С., м.“С.“№*. В разписката е налице подпис на получател и са отразени трите му имена- М. Н. И., а като качество е посочено „дъщеря“.  

     Тъй като не е подадено възражение срещу заповедта в срока по чл. 414 ГПК, тя  е влизла в сила  и с разпореждане от 13.02.2015,съдът е  издал изпълнителен лист.

     На 17.02.2015г длъжникът подава молба по делото за да се снабди със заверен препис от призовката по делото от 21.01.2015г.   

     На 26.02.2015г депозира възражение по чл.423  от ГПК. 

      Видно от  личната карта на длъжника, актуалния му постоянен адрес е ГР.С., м.“С.“ №*.

      Длъжникът е представил и удостоверение за наследници на съпруга си, от което е видно, че имат две дъщери. Едната от тях е М.Н.Д./ приела книжата по делото/ и е с постоянен адрес  ГР.С. ул.“Ф.К.“ № *.

       Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:                     

       Възражението по чл. 423 от ГПК е  подадено в едномесечния срок от узнаване на  заповедта, поради което е  допустимо.

       Съдът приема, че узнаването е станало  от датата на подаване на молбата за получаване на преписи от книжа по делото-  17.02.2015. 

       Разгледано по същество, възражението е  неоснователно.

       Разпоредбата на чл. 423 от ГПК дава право на длъжника, който е бил лишен от възможност да оспори вземането по заповедта за изпълнение чрез подаване на възражение в срока по чл. 414 от ГПК, да подаде възражение пред въззивния съд, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение, като молбата му за приемане на възражението следва да се основава на твърдения за наличие на обстоятелства по чл. 423 ал.1 т.1-4 от ГПК.

       В казуса длъжникът въвежда като основание за приемане на възражението му  чл. 423 ал.1 т.1  от ГПК - ненадлежно връчване на издадената заповед за изпълнение.

       Второто наведено основание е по чл. 423 ал.1 т.2 ГПК и касае едновременно наличието на две обстоятелства:  заповедта да не е била връчена лично на длъжника И в деня на връчването той не е имал обичайно пребиваване на територията на РБългария. Тъй като се твърди само първото от тях, съдът не приема възражението на това основание.

      Съдът намира, че не е налице и първото основание за приемане на възражението, а именно, че длъжникът  не е бил  надлежно уведомен за издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,  тъй като не била спазена разпоредбата на  чл. 46 ал.2 от ГПК за връчване на съобщението на друго лице.

       Съгласно чл. 46 ал.1 от ГПК, когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме.

       „Друго“ лице по смисъла на чл. 46 ал.2 от ГПК може да бъде всяко пълнолетно лице от домашните на адресата или който живее на адреса, т.е. разпоредбата на чл. 46 ал.2 от ГПК урежда две отделни хипотези, като в казуса е приложима първата.

        Съдът  приема, че  няма пречка  дъщерята на длъжника да  получи  книжата по делото по време на пребиваването си на адреса, независимо от продължителността на престоя си, тъй като е пълнолетно лице от кръга на домашните на длъжника и се е съгласила да ги приеме.

    Освен това, не е поставена под съмнение автентичността на  нейния подпис и разписката е оформена надлежно.

    Частният жалбоподател С.Й. не оспорва автентичността на подписа на приелия книжата, а твърди, че съобщението не й е било предадено своевременно поради влошени  отношения с дъщеря й, а същевременно същата живеела  на друг адрес.

    Какви са техните отношения и по какви причини не са  предадени навреме книжата по делото лично на техния адресат, е  ирелевантно.

    Що се отнася до адреса на дъщерята, приела съобщението,  по делото липсват актуални данни за настоящия й адрес.

    Буди недоумение факта за посещението на дъщерята на адреса на длъжника,  при положение,  че не поддържат контакти.    

    Тези съображения обосноват извод за надлежно връчване на заповедта  за изпълнение. А щом връчването е надлежно, срокът за възражение по реда на чл. 414 от ГПК е започнал да тече от този момент и длъжникът поради своето бездействие не се е възползвал от предвидената правна възможност да подаде писмено възражение срещу заповедта в 2-седмичен срок от връчването й.

     Тъй като не са налице  предпоставките  на чл. 423 ал.1 т.1 и т.2  от ГПК, съдът не следва да приема депозираното възражение, нито да спира изпълнението на заповедта на основание чл.423 ал.3 от ГПК.

      Ръководен от изложеното, съдът    

 

О П Р Е Д Е ЛИ :

 

          НЕ ПРИЕМА възражение вх. №3945/26.02.2015г, подадено от  С. П.Й. ***, с ЕГН- ********** и съдебен адрес:***,1,чрез адв. Ст.К.  против заповед № 2913/25.11.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 4511/2014г по описа  на РС-Сливен. 

     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на изпълнението на издадена по ч.гр.дело № 4511/2014г на РС-Сливен заповед № 2913/25.11.2014г по чл. 410 ГПК.

     Определението не подлежи на обжалване.  

 

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: