О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

Гр. Сливен, 02.04.2015г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на втори април  през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ :  СВЕТОСЛАВА  КОСТОВА

 

                                                                           ВАНЯ  АНГЕЛОВА

 

в присъствието на секретаря ………………

като разгледа докладваното от съдия Светослава Костова възз. ч. гр.д. № 151 по описа за 2015г., за да се произнесе съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и следващите от ГПК.

Депозирана е частна жалба от Д.А.И. против Разпореждане от 26.01.2015г. постановено по гр.д. № 3008/2015г. по описа на СлРС, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на исковата претенция.

Частния жалбоподател твърди, че неправилно първоинстанционния съд го лишава от възможността в един справедлив процес да докаже правотата на твърденията си и да се защити срещу издадената заповед за изпълнение. Навежда твърдения по съществото на спора относно ползването на ВИК услуги, връчването на заповедта за изпълнение и причините поради които не е възразил в указания срок. Навежда и възражения за изтекла погасителна давност на исковата претенция. От въззивния съд се иска да отмени атакуваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно.

Частната жалба е връчена редовно на другата страна, която в законоустановения срок не е депозирала отговор по нея.

След анализ на изложеното в жалбата и приложените писмени доказателства по гр.д. № 3008/2014г. и ч.гр.д. № 2487/2010г. на СлРС, настоящия въззивен съд намира за установено следното :

Пред РС – Сливен е депозирана искова молба от Д.А.И. против „Водоснабдяване и Канализация“ ООД, в която поради изтекла погасителна давност се претендира да бъде установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумите за които е издадена по реда на чл.410 от ГПК заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 284/2010г. на СлРС.

След приключване на размяната на книжа между страните, СлРС с Разпореждане от 26.01.2015г. е приел, че искова претенция е недопустима, тъй като ищецът не е възразил в законоустановения срок срещу издадената заповед за изпълнение, което от своя страна преклудира правото му на тези възражения. Производството по делото е прекратено като недопустимо, като съобщението до частния жалбоподател е връчено на 04.02.2015г.

Частната жалба е депозирана по пощата на 09.02.2015г.

Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно естество, а именно :

Частната жалба е допустима, подадена в законоустановения срок от правно легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен инстанционен контрол.

Разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения :

Длъжникът може писмено да възрази срещу издадената заповед за изпълнение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Съгласно чл. 414, ал.1 от ГПК обосноваване на възражението не се изисква. При подаване на такова съдът указва на молителят (кредитор), че в 1 месечен срок може да предяви иск за установяване на вземането. При липсата на възражение се приема, че заповедта за изпълнение е влязла в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист. Пропускане на срока за възражение преклудира всички възможности на длъжника за защита базираща се на факти и обстоятелства, които са му известни до изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.

След това единственото защитно средство е предявяване на установителна  искова претенция по чл. 424 от ГПК. Интересът от същата обаче съобразно съдържанието на тази права норма произтича от това съображенията за несъществуване да се базират на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника към изтичане на срока или, с които не е могъл да се снабди в същия срок.

В депозираната искова молба пред СлРС ищецът не е навел новооткрити обстоятелствата, като изложеното се основава единствено на погасителна давност за вземането, изтекла преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Това възражение длъжникът е имал възможността да наведе и посочи в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК. Като не е сторил това, той е загубил възможността в последващ исков процес да се позовава на факти и обстоятелства, които не са новооткрити.

Всички възражения свързани с лишаване от възможност за оспорване на вземането по заповедта за изпълнение, длъжникът може да наведе в установените срокове по реда на чл. 423 от ГПК.

Предвид  горното, въззивния съд намира атакуваното разпореждане за постановено при правилно приложение на процесуалния закон. Налице  е съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, поради което обжалвания акт следва да бъде потвърден.

Воден от изложеното, настоящия съдебен състав на Сливенски окръжен съд

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л  И

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 26.01.2015г. постановено по гр.д. № 3008/2014г., с което е прекратено производството по делото.

 

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

ЧЛЕНОВЕ :