О П Р ЕД Е Л Е Н И Е №

Гр.Сливен, 20.04.2015г

 

      СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети април, през двехиляди и  петнадесетта година, в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МАРЕВА

                                                                                   ВАНЯ АНГЕЛОВА

       при секретаря………………………и с участието на прокурора……………, като разгледа докладваното от съдия Ангелова в.ч.гр.дело № 156 по описа за 2015г, за да се произнесе, взе предвид следното:

       Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

       Образувано е по жалба  на Г.С.Г. *** срещу  решение  № 8/05.01.2015г по гр.дело №3137/2014г на РС-Сливен.

       Жалбоподателят твърди, че по здравословни причини е пропуснал да обжалва  определението на съда. За да докаже заболяването си подал молба до  съда, прилагайки амбулаторен лист, след което получил съобщение от съда, че може с друга частна жалба да обжалва определението , което и правел с настоящата частна жалба. 

       Моли съда да  отмени определението на СлРС, с което е осъден  неоснователно да заплати на „Топлофикация-Слиевн“ЕАД-Сливен сумата 516.40лв за ползвана топлоенергия от щранг лирата в банята, без да има сключен договор с дружеството. С осъждането му били причинени материални и психически вреди, поради което моли  за отмяна на определението и оставяне на исковата молба без уважение.

      Съдът, след като се запозна с жалбата и  приложеното гр.дело № 3137/2014г на СлРС,  прие за установеното следното:

       Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от „Топлофикация-Сливен“ЕАД-гр.Сливен против Г.С.Г. ***, за признаване на установено в отношенията  между  страните, че  Г.С.Г. дължи на дружеството сумата 435 лв- главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия , мараторна лихва в размер на 54.61лв, начислена до 10.05.2014г и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.

       По исковата молба  е  образувано гр.дело № 3137/2014г на СлРС.

       С решение № 8/05.01.2015г по същото дело,  съдът е приел за установено, че Г.С.Г. *** част от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1562/21.05.2014г по ч.гр.дело № 2278/2014г на СлРС, а именно: сумата 401.92лв- главница за ползвана топлоенерегия за периода 30.11.2011г-30.04.2014г, за обект в гр.Сливен, кв.“Дружба“ 40-А-17, ведно със законната лихва, считано от 20.05.2014г до окончателното изплащане и 51.63лв- мораторна лихва за периода 01.12.2011г-10.05.2014г, а също и разноски в размер на 25.50лв, като иска до пълния му размер е отхвърлен като неоснователен.

       С решението съдът е осъдил ответника да заплати и направените в исковото производство разноски  в размер на 208.26лв.

       Срещу това решение Г.  С.Г. е подал въззивна жалба с  вх. № 1137/21.01.2015.

       С разпореждане  № 1052 от 23.01.2015г, СлРС е върнал на подателя жалбата като просрочена.

       Разпореждането е съобщено на жалбодателя на  24.01.2015г, но не е било обжалвано.  

       На 26.01.2015г Г.С.Г. е подал жалба до министъра на правосъдието, а съдът с разпореждане от 27.01.2015г е приел,  че  тя  няма  характер на частна жалба.

        На  12.02.2015г  Г.С.Г.  е подал жалба срещу заповед № 1562/21.05.2014г по гр.дело № 3137/2014г на СлРС.

       С разпореждане от 18.02.2015г,  СлРС  е върнал  жалбата на подателя й като просрочена и нередовна, като му указал, че разпореждането за връщане подлежи на обжалване с частна жалба пред СлОС, в едноседмичен срок.

       Разпореждането за връщане е съобщено на  Г.С.Г. на 20.02.2015г, който на 23.02.2015г е подал частна жалба срещу  решение  на  съда  № 8/05.01.2015г, наричайки го  „определение“.

       По  частната жалба е образувано в.ч.гр.дело № 156/2015г на СлОС

       С разпореждане от 03.04.2015г по в.ч.гр.дело № 156/2015г на СлОС, въззивният съд остави без движение частната жалба  от 23.02.2015г,  с  подробни указания относно  нейния петитум.

       На 15.04.2015г Г.С.Г. депозира по делото молба,  с която  уточнява, че  подадената от него частна/ въззивна/ жалба е   насочена срещу решението на СлРС, с което е осъден да заплати на „Топлофикация Сливен“ЕАД-Сливен суми за ползвана топлоенергия.

       Моли  съда да се отмени съдебното решение на СлРС.

       Въз основа на твърденията в първоначалната жалба и  направеното от жалбоподателя уточнение,  настоящият съд намира, че  подената частна жалба с вх. № 3635/23.02.2015г  има характер  на въззивна,  тъй като с нея се  иска отмяна на решение № 8/05.01.2015г. по гр.д. № 3137/2014г на СлРС, наречено от жалбоподателя „определение“.

       Тази жалба  е процесуално  недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане, а производството по  делото- прекрати .

       От всички подадени до момента жалби става ясно,  че Г.С.Г.  е  недоволен от постановеното съдебно решение по гр.дело №  3137/2014г на СлРС, поради което го  атакува  както с частна жалба от  23.02.2015г,  така и  други две  жалби, върнати му от СлРС като недопустими.  

       Съдебното решение му е съобщено  на 06.01.2015г,  а подадената в срок  въззивна жалба  с вх. № 1137/21.01.2015г е била върната от СлРС с разпореждане от 23.01.2015г. Тъй като това  разпореждане  не  е било  обжалвано от Г.С.Г. , решението е влязло в сила и всички депозирани по-късно  жалби / в т.ч. и настоящата/ срещу същото решение,  се явяват процесуално недопустими.

       Втората въззивна жалба, подадена от Г.С.Г. на 12.02.2015г, е насочена не срещу съдебното решение, а срещу заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, която  се оспорва по друг процесуален  ред  и в  друго производство, а  не в исковото производство по  предявен установителния иск по чл. 422 от ГПК. Затова правилно е била върната като недопустима с разпореждане на СлРС от  18.02.2015г.

      В срока за обжалване на разпореждането от 18.02.2015г за връщане на втората въззивна жалба,  постъпва  частна жалба вх. № 3635/23.02.2015г – предмет на разглеждане в настоящото производство.

    Тази частна жалба обаче не е насочена срещу разпореждането за връщане от 18.02.2015г,  а  срещу  съдебното решение,  като страната  изтъква, че по здравословни причини е пропуснала за обжалва съдебното решение,  наричайки  го  отново „определение“.

     Дори да се приеме, че подобно изявление има характер на молба по чл. 64 от ГПК за възстановява на пропуснат срок за обжалване на съдебното решение, тя също би била недопустима, тъй като  се подава в едноседмичен срок от съобщаването за пропускането му/ чл. 64 ал.3 от ГПК/,  който  срок  е  изтекъл  още  на  02.02.2015г.

     Така мотивиран, Сливенският  Окръжен  Съд,   

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

      ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА жалба вх. № 3635/23.02.2015г, подадена от Г.С.Г. *** против  решение № 8/05.01.2015г по гр.дело № 3137/2014г  по описа на СлРС.

     ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.дело № 156/2015г по описа на Сливенски Окръжен Съд, поради недопустимост на жалбата.   

     Определението подлежи на обжалване  с частна жалба пред ВКС на РБългария, в едноседмичен срок от връчването му на страните. 

 

 

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: