ОПРЕДЕЛЕНИЕ№                                    

Гр. Сливен, 21.04.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гр. отделение в закрито заседание на  двадесет и първи април през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА ,

ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

СВЕТОСЛАВА КОСТОВА,

като се запозна с докладваното ч.гр.д.№ 165 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по жалбата на С.Д.В. против действията на ЧСИ Миглена М. по и.д. № 20127680400757, с които е наложен запор на трудовото му възнаграждение.

За наложения запор научил на 20.02.2015г. то счетоводителя на Д „СП“ – Сливен и счита, че налагането на запора е незаконосъобразно, т.к. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК взискателят в продължение на повече от две години не е поискал извършването на изпълнителни действия и жалбоподателят е подал молба за прекратяване.

Чистия размер на трудовото му възнаграждение съгласно чл. 446, ал. 2 ГПК след приспадане на дължимите данъци и осигурителни вноски е в размер на 301.96лв., поради което и съгласно чл. 446, ал. 1 ГПК е несеквестируемо и не следва да се допуска принудително изпълнение спрямо това му вземане.

Предвид изложеното се иска съдът да постанови решение, с което да отмени наложения по и.д. № 20127680400757 по описа на ЧСИ М. М. запор на трудовото възнаграждение на жалбоподателя.

С жалбата представя трудов договор, заповед за определяне размера на трудовото му възнаграждение и удостоверение от Д „СП“ – Сливен.

В обясненията си ЧСИ М. М. посочва, че и.д. № 20127680400757 е образувано по молба на „Топлофикация – Сливен“ ЕАД и представения изпълнителен лист срещу длъжника С.Д.В.. С молбата е поискано проучване на имуществото на длъжника и съответно налагане на запор върху трудово възнаграждение или банкови сметки. Призовката за доброволно изпълнение била връчена на 28.11.2012г. и длъжникът е нправали три вноски. На 16.01.2015г. взискателят е поискал справка в НОИ за наличие на трудови договори и съответно запорът върху трудовото възнаграждение на длъжника е наложен на 02.02.2015г. Третото задължено лице е подало отговор на 09.02.2015г. На 24.02.2015г. длъжникът е подал жалба и едновременно с това молба, с която е поискал прекратяване на производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Жалбоподателят е подал и допълнителна молба във връзка с жалбата, с която иск ада му бъдат присъдени разноски в производството по обжалване действията на съдебния изпълнител.

Въз основа на данните от приложеното копие на и.д. № 20127680400757 се установява следното:

Във връзка с гореизложеното, съдът намира, че настоящото производство следва да се прекрати.

Поисканото уточняване в молбата с вх. № 318/15.01.2015г. е извършено от ЧСИ с разпореждане от 11.02.2015г. и същото е предмет на обжалване по реда на чл. 436 от ГПК. Поради удовлетворяване на главното искане в подадената молба с вх. № 318/15.01.2015г. не са налице предпоставките за разглеждането й като жалба против действията на ЧСИ. От друга страна е недопустимо евентуалното тълкуване на една и съща молба, като искане към различни органи и с различно значение. Със същата е сезиран частният съдебен изпълнител и липсва отправено сезиране и искане, което да е отправено надлежно до ОС – Сливен.

И.д. № 20127680400757 е образувано по молба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – Сливен“ ЕАД от 21.11.2012г. и представения с нея изпълнителен лист за задължения на жалбоподателя С.Д.В. в размер на 413.08лв. за направени от взискателя деловодни разноски.

На 16.01.2015г. взискателят е подал молба да се извърши справка в НОИ – гр. Сливен за наличие на трудов договор.

На 02.02.2015г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника.

С писма от 09.02.2015г. и от 24.02.2015г. работодателят Д „СП“ – Сливен е потвърдила вземането на длъжик7а за трудово възнаграждение, но едва във второто писом е уточнено, че то е под МРЗ за страната.

На 24.02.2015г. длъжникът С.Д.В. е подал молба за прекратяване на производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – поради това, че в продължение на две години взискателят не е искал извършване на действия за принудително изпълнение, като освен това е подал и жалба срещу наложения запор върху трудовото възнаграждение, позовавайки се на несеквистируемост.

По изпълнителното дело не са постъпвали суми въз основа на наложения запор на трудовото възнаграждение на длъжника.

ЧСИ М. М. е намерила молбата за прекратяване на и.д. № 20127680400757 за основателна и на 25.03.2015г. е постановила прекратяване на производството и вдигане на наложените запори.

На 25.03.3015г. от работодателя е постъпило ново писмо, с което уведомява ЧСИ М. М., че трудовото възнаграждение е под МРЗ за страната.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага извода, че длъжника не съществува правен интерес от подадената жалба.

Защитата на длъжника срещу имущество, което счита за несеквестируемо е предвидено в разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК за предотвратяване на принудителното изпълнение срещу имущество, което законът – чл. 446, ал. 1 ГПК, гарантира като необходим социален минимум аз задоволяване на присъщи нужди на длъжника.

Към настоящият момент изпълнителното производство е прекратено, като наред с това е постановено и отмяна на наложения запор върху трудовото възнаграждение, което работодателят и сам е оспорил като несеквистируемо.

При липсата на висящо изпълнително производство, а с това и отпадане на обжалваните действия, за жалбоподателя не е налице интерес от отмяна. Това е така и поради обстоятелството, че преди прекратяване на производството и постановеното вдигане на запорите, вкл. върху трудовото възнаграждение, не е осъществено изпълнение в следствие на наложения запор върху трудовото възнаграждение именно като несеквестируемо.

Както с оглед изхода на производството, така и с оглед неговия характер, не следва да бъдат присъждани разноски в полза на жалбоподателя.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.Д.В., ЕГН **********,*** 8 Б 6 против наложения по и.д. № 20127680400757 по описа на ЧСИ М. М. запор върху трудово възнаграждение като недопустимо поради липсата на правен интерес.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред Апелативен съд – Бургас.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

     

    ЧЛЕНОВЕ: