О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 27.03.2015г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:    МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№172 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе съобрази следното:

 

            Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл.248 от ГПК.

          Образувано е по частна жалба, подадена от „Пламйон“ ЕООД, гр.Пловдив чрез адв.Г.Б. от АК – Пловдив против Определение №57 от 12.02.2015г. на Новозагорски районен съд, постановено по гр.д.№289/2014г. по описа на същия съд, с което е оставена без уважение молбата на „Пламйон“ ЕООД, гр.Пловдив за изменение на Решение №201/29.12.2014г. по гр.д.№289/2014г. по описа на НЗРС в частта относно разноските.

            Жалбоподателят твърди, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон. Посочва, че от Решение №201/29.12.2014г. по гр.д.№289/2014г. на НЗРС изобщо не става ясно как съдът е изчислил така присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 680лв. Районният съд не е съобразил факта, че е претендирано присъждане на възнаграждение както за заповедното производство, така и за исковото производство, за които се дължат отделни възнаграждения. Освен това счита, че възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като делото се отличава с фактическа и правна сложност, като са разпитвани свидетели, проведени са три съдебни заседания. Освен това размерът на адвокатския хонорар е съобразен и с факта, че седалището на адвокатското дружество е в гр.Пловдив, а делото се води в РС – Нова Загора, т.е. предвидени са и транспортни разходи. Съдът не съобразил и факта, че се касае за Адвокатско дружество, регистрирано по ЗДДС, в който смисъл върху възнаграждението се начислява ДДС. Посочва, че в претендираните от него възнаграждения е включен ДДС и съдът следва да има предвид разпоредбата на пар.2а от ДР на Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения. Посочва, че претендираното възнаграждение за заповедното производство в размер на 600лв., при минимум 410лв., с оглед дължимия ДДС и транспортни разходи не е прекомерно. Същото важи и за хонорара в исковото производство, претендиран в размер на 840лв., при минимум 587лв., с оглед отделно начислен ДДС, транспортни разходи и проведени три съдебни заседания. Поради това моли съда да отмени обжалваното определение и вместо него да постанови ново, с което да измени Решение №201/29.12.2014г. по гр.д.№289/2014г. на НЗРС в частта относно разноските, като осъди М.П.П. да му заплати допълнително сумата от 940лв. - разноски за адвокатско възнаграждение над присъдените до реално извършените. Евентуално моли съда, ако намери, че размерът на възнагражденията е прекомерен да го намали до сумата от 492лв. за заповедното производство и 824,40лв. за установителния иск.

            Препис от частната жалба е връчен редовно на другата страна - М.П.П., който е депозирал отговор в законоустановения срок чрез адв. Н.Н.. С отговора частната жалба се оспорва като неоснователна и се моли съда да я остави без уважение. Адв.Н. посочва, че ищецът не представил доказателства относно регистрацията на Адвокатското дружество по ЗДДС, както и че ако е така, то не е издадена съответна за това фактура. Едното заседание не било проведено поради отпуск именно на адвоката на ищеца. Пътните разноски не били критерий за искане на по-високо възнаграждение. Освен това пълномощното не било издадено по съответния ред – пълномощно от специален кочан, който се купува от адвокатската колегия.

            Съдът намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

С Решение №201/29.12.2014г. по гр.д.№289/2014г. на НЗРС е уважен изцяло предявения от „Пламйон“ ЕООД, гр.Пловдив против М.П.П. ПУП с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 и чл.124, ал.1 от ГПК, като е признато за установено вземането на дружеството спрямо ответника П. по издадената Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№94/2014г. по описа на НЗРС за следните суми: главница в размер на 5000лв. и мораторна лихва в размер на 143,34лв. С решението съдът по възражение на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК е намалил адвокатското възнаграждение на ищцовото дружество и е присъдил такова в размер на 680лв. общо за заповедното и исковото производство, наред с направените в двете производства разноски за държавна такса.

В законоустановения срок „Пламйон“ ЕООД, гр.Пловдив е подало до НЗРС молба по чл.248 от ГПК с искане за изменение на решението в частта относно разноските за адвокатско възнаграждение с искане за присъждане на същите в пълния направен и претендиран размер.

С обжалваното Определение №57 от 12.02.2015г. НЗРС е оставил молбата без уважение, като е посочил, че с мотивите на решението е обосновал и изложил вижданията си относно претендираното и дължимо на ищеца адвокатско възнаграждение, като е определил същото в размер на 680лв., което намира за справедливо и съобразено с наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

            Въззивният съд не споделя съображенията, изложени от първоинстанционния съд в обжалваното определение, а също и в мотивите на Решение №201/29.12.2014г. по гр.д.№289/2014г. на НЗРС в частта относно разноските.

            Безспорно е налице направено в хода на първоинстанционното производство от страна на пълномощника на ответника възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения, платени от ищеца, както в заповедното производство, така и в исковото производство. С оглед задължителните указания, дадени от ОСГТК на ВКС на РБ в т.12 от ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. в исковото производство, съдът, разглеждащ установителния иск се произнася и по дължимостта на разноските за заповедното производство, като той следва да разгледа възраженията по чл.78, ал.5 от ГПК, какво е налице в случая.

            С оглед материалния интерес в заповедното производство – 2571,67лв. /половината от претендираната сума 5143,34лв./ и при прилагане разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2, вр. с  ал.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията от 2014г., минималния размер на адвокатското възнаграждение на пълномощника – адвокат на ищцовото дружество – заявител в заповедното производство възлиза на сумата от 410лв. Видно от книжата, приложени в ч.гр.д.№94/2014г. на НЗРС, дружеството заявител „Пламйон“ ЕООД, гр.Пловдив е упълномощил адв.Г.Б. от АК – Пловдив относно процесуалните действия и представителство в заповедното производство, като договорът за правна защита и съдействие от 11.11.2013г. е сключен лично с адв.Баев в това му качеството, като в договора никъде не е посочено, че страна по договора е адвокатско дружество. Поради това възраженията направени с частната въззивна жалба са неоснователни. Съдът приема, че в заповедното производство не са налице условията на пар.2а от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за начисляване върху размера, определен по посочения ред на ДДС, който се включва в дължимия хонорар. С оглед фактическата и правна сложност на заповедното производство и по-скоро липсата на такава, съдът намира, че не са налице условия за определяне на по-висок от минималния размер на адвокатското възнаграждение в заповедното производство, като действието се е изчерпало с изготвяне и подаване на заявление по чл.410 от ГПК, което с оглед бланковия тип не е от фактическа и правна сложност. С оглед изпращането на заявлението по пощата /приложен пощенски плик с подател адв.Баев, отново не в качеството му на съдружник в адвокатско дружество/, са неоснователни твърденията в жалбата за транспортни разходи, съобразени при определяне на адвокатския хонорар. С оглед на това, въззивният съд намира за основателни възраженията на ответника – длъжник за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца – заявител в заповедното производство, като същото следва да се присъди в размера, определен по Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения именно в размер на 410лв.

            По отношение възражението по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца в исковото производство по ПУИ по гр.д.№289/2014г. на НЗРС, въззивният съд намира същото за неоснователно. Материалният интерес в исковото производство е 5143,34лв., като съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималния размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 587,17лв. Съдът взе предвид факта, че по делото пред първа инстанция са проведени три открити съдебни заседания, като са събирани наред с писмените и гласни доказателствени средства, с оглед оспорванията, направени от ответника. Само следва да се посочи, че по молба на адв.Баев делото е отсрочено в разпоредително заседание, извън посочените три проведени о.с.з. и то поради причина, че делото първоначално е било насрочено по време на съдебната ваканция – 28.08.2014г. без да отговаря на изискванията на ЗСВ за производства, които се разглеждат по време на съдебната ваканция. Едно от отлаганията на делото е по причина на ответника. Следователно, съобразявайки разпоредбата на чл.7, ал.6 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, върху посочения минимален размер от 587,17лв. следва да се присъдят допълнително още 100лв. за третото съдебно заседание по делото.  Видно от доказателствата по гр.д.№289/2014г., договорът за правна защита и съдействие е сключен от ищцовото дружество с Адвокатско дружество „Демерджиев, Петров и Баев“ от гр.Пловдив. Договорения размер на възнаграждението с договора за правна защита и съдействие /напълно редовен и пораждащ съответните правни последици/ е с включен ДДС. Поради това съдът приема за основателно възражението на жалбоподателя, че в случая следва да се приложи разпоредбата на пар.2а от ДР на Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и върху така определения размер от 687,17лв. се начислят 20% ДДС /137,43лв./. По този начин минималния размер на възнаграждението на пълномощника на ищцовото дружество в исковото производство възлиза на сумата от 824,60лв. с ДДС при договорен размер от 840лв. с ДДС. Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото и незначителната разлика между минималния по Наредбата размер и реално договорения и платен такъв /приложени доказателства за плащане по банков път с оглед т.1, от ТР №6/2012 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС/, въззивният съд намира, че искането на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно. За исковото производство следва да се присъди като разноски на ищеца на осн. чл.78, ал.1 от ГПК с оглед пълното уважаване на предявените от него установителни искове цялото договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 840лв.

            С оглед изложеното дължимите на ищцовото дружество разноски в производстводството по гр.д.№289/2014г. по описа на НЗРС възлизат на сумата от 1250лв., от които 410лв. за заповедното производство, редуцирани по реда на чл.78, ал.5 от ГПК и 840лв. за исковото първоинстанционно производство.

            Жалбоподателят напълно основателно възразява, че от произнасянето на първоинстанционния съд с мотивите на решението и с обжалваното определение по чл.248 от ГПК не става ясно как е определена присъдената им сума от 680лв. С оглед изложеното по-горе, безспорно при определянето й районният съд е нарушил разпоредбите на процесуалния закон, като не е съобразил и съответните разпоредби на Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

            С оглед гореизложеното, молбата по чл.248 от ГПК се явява основателна и следва да се уважи, като на ищцовото дружество се присъдят допълнително разноски за адвокатско възнаграждение за първата инстанция, в т.ч. и заповедното производство в размер на 570лв. / общо дължими 1250лв. – 680лв. присъдени от НЗРС/.         

Поради това обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да се отмени, като вместо него въззивният съд измени Решение №201/29.12.2014г. по гр.д.№289/2014г. на НЗРС в частта относно разноските, като присъди допълнително на ищеца такива в посочения размер от 570лв.

            Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278, ал.2  и чл.248 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

           

            ОТМЕНЯ Определение №57 от 12.02.2015г., постановено по гр.д.№289/2014г. по описа на Новозагорски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на „Пламйон“ ЕООД, гр.Пловдив за изменение на Решение №201/29.12.2014г. по гр.д.№289/2014г. по описа на НЗРС в частта относно разноските, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ИЗМЕНЯ, на основание чл.248 от ГПК, Решение №201/29.12.2014г. по гр.д.№289/2014г. по описа на НЗРС в частта относно разноските, както следва:

 

ОСЪЖДА М.П.П. с ЕГН ********** *** да заплати на „ПЛАМЙОН“ ЕООД, ЕИК 200636662, със седалище и адрес на управление: гр.П., ж.к.“Т.*-*, представлявано от управителя Й.В. допълнително сумата от 570лв. /петстотин и седемдесет лева/, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното исково производство по гр.д.№289/2014г. на НЗРС и в заповедното производство по ч.гр.д.№94/2014г. на НЗРС.

 

Определението е окончателно.

 

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                   2.