ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Сливен, 23.04.2015г.

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ :СНЕЖАНА БАКАЛОВА,

ХРИСТИНА МАРЕВА,

ВАНЯ АНГЕЛОВА,

 

като разгледа докладваното от ХРИСТИНА МАРЕВА ч. гр.д. № 176 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по частна жалба на 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и се движи по реда на чл. 275 и сл. от ГПК.

В частната жалба на „СВЕА ФАЙНАНС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД– подадена чрез пълномощник – юриск. Д. А. – Сливен се поддържа, че обжалваното определение № 287 от 10.02.2015г. по гр.д. № 4517/2014г. на РС – Сливен, с което е оставен без разглеждане като недопустим предявения от „СВЕА ФАЙНАНС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД против С.Х.Р. иск на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, поради изтичането на преклузивния шестмесечен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, е неправилно и незаконосъобразно

Изложени са съображения за това, че мотивите на първоинстанционния съд, с които предявения иск е преценен като недопустим, не засягат нито една от предвидените от закона абсолютни предпоставки за допустимост.

Поддържа се, че в полза на ищеца е налице правен интерес и процесуална легитимация да предяви установителния иск за съществуване на вземането, коит осе извличат от договора за цесия сключен на 10.10.2013г. между „СВЕА ФАЙНАНС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД като цесионер и „РААЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД като цедент, с който са прехвърлени съществуващи вземания спрямо длъжници по договори за кредит, измежду които и вземането на Банката, възникнало спрямо Й.Т.Г., Ж.П.Г. и С.Х.Р., възникнали по договор за кредит Д 51641/12.05.2008г., като длъжниците са уведомени надлежно относно прехвърлянето на вземанията.

Поддържа се, че ответникът С. Хр. Р. е уведомен надлежно по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като уведомлението следва да се счита връчено надлежно на 15.10.2014г., както и лично на 18.09.2014г. Изложени са обстоятелства относно условията за предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит – сключен с Й.Т.Г., съобразно които и последното плащане от 17.12.2010г., вземанията по кредита са станали предсрочно изискуеми на 13.02.2012г., като заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист са подадени на 30.03.2012г., с което е спазен шестмесечния срок предвиден в разпоред9бата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК поръчителят – С.Х.Р. е подал възражение, поради което за ищеца е възникнал правен интерес съгласно чл. 415, ал. 1 ГПК да предяви иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на вземанията.

Спорът е относно датата, на която кредитът е станал предсрочно изискуем, дали иска срещу кредитополучателя е предявен в шестмесечния срок и следователно – останали ли са задължени към банката поръчителите по договора за банков кредит, които обстоятелства са част от предмета на доказване в съдебното производство.

Изложени са съображения за неоснователност на възражението за подаване на заявлението спрямо поръчителя след изтичане на преклузивния шестмесечен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, като основателността на иска е обусловена от принадлежността на накърнетото материално право и се определя от правните твърдения – заявени с иска. Докато материално-правната легитимация предпоставя съществуващо правоотношение, то процесуалната легитимация следва от правното твърдение на дружеството. След разглеждане на твърденията и при извод за липса на материално-правна легитимация, съдът следва да отхвърли предявения иск като неоснователен, а не като недопустим. Разглеждайки фактическия състав на чл. 147, ал. 1 ЗЗД като относим не към материално-правната, а към процесуалната легитимация на ищеца, съдът неправилно и незаконосъобразно е прекратил производството, в което следва да бъдат доказани всички твърдения, относими към съществуване на материалното право на поръчителство.

Предвид гореизложеното се иска съдът да отмени обжалваното определение и да върне делото с указания за разглеждането му.

В срока за отговор насрещната ответникът не е изразил становище по основателността на частната жалба.

Жалбата е допустима. Подадена е от надлежно легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес, срещу определение, подлежащо на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, преграждащо по-нататъшното развитие на делото и е спазен е преклузивния срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.

Разгледана по съществото си частната жалба е неоснователна.

С обжалваното определение № 287 от 10.02.2015г. по гр.д. № 4517/2014г. по описа на РС – Сливен е оставен без разглеждане като недопустим, предявения от „СВЕА ФАЙНАНС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД спрямо С.Х.Р. иск – предявен на основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

По ч.гр.д. № 1515/2012г. по описа на РС – Сливен, образувано по заявление на „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД от 30.03.3012г., е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК спрямо длъжници Й.Т.Г. като кредитополучател и Ж.П.Г. и С.Х.Р. като солидарни длъжници за вземания, произтичащи от договор за банков кредит № 51 6141/12.05.2008г., които са станали предсрочно изискуеми съгласно представеното от Банката извлечение – на 13.02.2012г.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение е подал само С.Х.Р., като издадената спрямо него заповед за изпълнение е обезсилена по разпореждане от 09.12.2014г. при условията на чл. 415, ал. 2 ГПК, т.к. в едномесечния срок не са представени доказателства, че е бил предявен иск за установяване на вземанията.

Междувременно – на 10.10.2013г., след издаване на заповедта за изпълнение и до обезсилването й по отношение на С.Х.Р. е бил сключен и договорът за цесия, от който частният жалбоподател „СВЕА ФАЙНАНС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, черпи активната си легитимация по предявените искове с подадената на 25.11.2014г. искова молба, по която е образувано гр.д. № 4517/2014г. на РС – Сливен.

Макар срокът по чл. 414, ал. 2 ГПК да не е изтекъл към момента на подаване на исковата молба, по ч.гр.д. № 1515/2012г. препис от нея не е бил представен. Заявителят „“РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, на който е съобщено и задължението за предявяване на установителния иск за вземанията, е бил конституиран като трето лице – помагач на ищеца в производството по гр.д. № 4517/2014г. на РС – Сливен с определение от 28.11.2014г., т.е. след изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.

Във връзка с подадената преди изтичане на срока по чл. 4141, ал. 2 ГПК искова молба за установяване на вземанията спрямо С.Х.Р., срещу разпореждането от 09.12.2014г. по ч.гр.д. № 1515/2012г. за обезсилване на издадената заповед за изпълнение не е подадена частна жалба.

Във връзка с обезсилената заповед и като се е позовал изрично на това обстоятелство, докладчикът по ч.гр.д. № 4517/2014г. на РС – Сливен е констатирал несъответствие между вида на предявения иск и обстоятелствената част на исковата молба, във връзка с което е дал указания на ищеца в едноседмичен срок да посочи правен интерес от предявения иск.

След съобщаване на това разпореждане на ищеца - „СВЕА ФАЙНАНС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, на 26.01.2015г., на 28.01.2015г. е подадена искова молба, с която е запазен вида на търсената защита по установителния иск, въпреки, че на ищеца е бил връчен препис от разпореждане № 72/12.01.2015г., в което изрично е посочено, че указанията са дадени във връзка с обезсилената заповед за изпълнение срещу С.Х.Р..

С оглед запазване вида на предявения установителен иск и при наличието на правен интерес от предявяване на осъдителен предвид обезсилената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, с обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане исковата молба, респективно е прекратил производството по делото, приемайки, че липсва правен интерес от търсената защита с установителен иск, като освен това е приел, че същия иск е недопустим и поради изтичане на преклузивния шестмесечен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД.

Въз основа на така установеното съдът намира, че определението, с което е оставена без разглеждане исковата молба на „СВЕА ФАЙНАНС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД по предявения спрямо С.Х.Р. установителен иск на основание чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на вземания, произтичащи по договор за кредит от  51 641/12.05.2008г., е законосъобразно и частната жалба следва да се остави без уважение по следните съображения:

Принципно е вярно застъпеното в частната жалба становище, че изводът за недопустимост на предявения иск с оглед настъпила преклузия в хипотезата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД е неправилен. Изтичането на шестмесечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД погасява материалното правоотношение за поръчителство, а не процесуалното право на кредитора да установи по исков ред съществуването му чрез провеждане на главно и пълно доказване на всички обстоятелства отнасящи се до предпоставките за запазване на правата на кредитора спрямо поръчителя.

Правилно и законосъобразно с обжалваното определение е прието, обаче, че липсва правен интерес от предявения установителен иск, при наличието на правен интерес от предявяване на осъдителен иск спрямо ответника С.Х.Р., поради факта на обезсилване на заповедта за изпълнение.

Правният интерес и предпоставките по чл. 422, ал.1 ГПК са обусловени от наличието на подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение от длъжника и спазването на едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, в който за заявителя произтича задължение съгласно чл. 415, ал. 2 ГПК да представи пред съда по заповедното производство доказателства, че е предявил иск за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение.

За „СВЕА ФАЙНАНС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД като цесионер по сключения на 10.10.2013г. договор за цесия със заявителя „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е налице активна легитимация, да предяви иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, към което, намира отношение казаното по-горе, във връзка с предпоставките за допустимост на този иск.

Дори да се приеме, че за „СВЕА ФАЙНАНС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД като лице, което е активно легитимирано да предяви иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, но не е страна в заповедното производство по ч.гр.д. № 1515/2014г. на РС и, на което не е съобщавано задължението да предяви иск за установяване на вземането в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, този срок е спазен, на същото основание за ищеца и частен жалбоподател в настоящото производство е възникнало правото или да обжалва разпореждането по ч.гр.д. № 1515/2012г. за обезсилване на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист или да преведе петитума на исковата молба в съответствие с наличието на правен интерес от предявяването на осъдителен иск поради обезсилените заповед за изпълнение и изпълнителен лист. При положение, че нито е обжалвано, съответно – не е отменено разпореждането по чл. 415, ал. 2 ГПК, нито са изпълнени указанията за уточняване на вида на търсената защита с оглед обезсилената заповед за изпълнение, правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че липсва правен интерес от предявения установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК

Водим от гореизложеното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „СВЕА ФАЙНАНС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК202527341, със седалище и адресна управление: гр. С. – 1700, ул. „Д. Л.“ № *, ет. *, офис * и съдебен адресат: юриск. Д.А. против определение № 287 от 10.02.2015г. по гр.д. № 4517/2014г. по описа на РС – Сливен.

 

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ с частна касационна жалба в едноседмичен срок от съобщаване на определението!

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

    

       ЧЛЕНОВЕ:1.

 

  

    2.