О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

гр. Сливен, 15.04.2015 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                                              СТЕФКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д.  N 194 по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Поизводството е образувано по частна жалба против разпореждане, с което е обезсилена издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 3336/14г. на СлРС поради непредставяне на доказателства за предявяване на установителен иск по чл. 422 от ГПК и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.

Жалбоподателят заявява, че определението е неправилно, тъй като след съобщението на съда за подаденото възражение, е подал искова молба с правно основание чл. 422 от ГПК, изпратена чрез „Български пощи“ ЕАД, и получена на 29.10.2014г. в РС - Сливен, видно от обратната разписка. Поради това частният жалбоподател счита, че СлРС неоснователно и незаконосъобразно е приложил нормата на чл. 415 ал. 2 от ГПК и е обезсилил издадената заповед и моли въззивния съд да отмени разпореждането, с което е сторено това.

Към частната жалба са приложени заверени копия от искова молба, от приложения към нея и от известие за доставяне на пощенска пратка до РС – Сливен, с пощенско клеймо от 29.10.14г., в което е посочено като съдържание „изпратена искова молба срещу „Аполон В“ ООД“.

Насрещната по частната жалба страна е подала писмен отговор, с който я оспорва като неоснователна и моли тя да не бъде уважавана. Претендира разноски.

Настоящият състав намира частната жалба за допустима, но неоснователна, поради което следва да я остави без уважение.

Производството по ч.гр.д. № 3336/14г. на СлРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Съдът е уважил заявлението, издал е заповед № 2279/01.08.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 4040, 75 лв. главница, ведно с лихвата за забава от подаване на заявлението и 217, 07 лв. лихви до подаване на заявлението, и я е връчил на длъжника, който в законовия срок е подал писмено възражение. СлРС, с разпореждането си  от 15.09.2014г. е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като съобщенито му е било редовно връчено на 30.09.2014г.

От датата на съобщението на 30.09.14г., до изтичане на законовия срок на 30.10.14г. не са представени доказателства за предявяване на иска, поради което СлРС, с атакуваното разпореждане № 17334 от 05.11.14г., е обезсилил издадената заповед за изпълнение.

Частният жалбоподател е представил пред въззивния съд единствено копие от известие за доставяне, в което е посочено, че до СлРС е изпратена искова молба против „Аполон В“ ООД /длъжник по заповедта/.

След преценка на твърденията на частния жалбоподател, събраните доказателства и доводите на насрещната страна, настоящият състав счита, че правните изводи на първостепенния съд са правилни и законосъобразни.

Съгласно разпоредбата на  чл. 415, ал. 2 от ГПК ако заявителят не представи доказателства, че е предявил иска за съществуване на вземането в едномесечния срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418 от ГПК.

Уведомяването може да се осъществи от заявителя както изрично с молба, придружена с копие от исковата молба и данни за депозирането й, така и със съдебно удостоверение, издадено от съда, пред който е образувано исковото производство. Съдът, издал заповедта за изпълнение, не е задължен служебно да извършва проверка дали искова молба, с предмет, съвпадащ със заявлението по чл. 417 от ГПК, е постъпила в съда, както и да събира данни за датата на депозирането й.

Доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на заявителя. Представянето на доказателства за предявяване на иска по смисъла на  чл. 415, ал. 2 от ГПК предполага не само изпращане, респективно постъпване в регистратурата на искова молба от заявителя, но и уведомяване в указания едномесечен срок на съда по делото, образувано по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че искът е предявен. /В този смисъл са Определение № 123 от 27.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 736/2009 г., I т. о., ТК; Определение № 124 от 27.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 20/2010 г. на І т. о., ТК; Определение № 218 от 19.03.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 167/2012 г., IV г. о., ГК и др./

Следователно частният жалбоподател е бил длъжен да представи доказателства за предявения установителен иск до 30.10.2014 г., когато именно е изтекъл едномесечният срок по смисъла на чл. 415 ал. 1 от ГПК. Представянето на такива след тази дата, или пред въззивната инстанция /а в случая копието от известието на БП дори не може да се счете за надлежно установяващо релевантния факт на предявяване на конкретния иск/, не може да предизвика желания ефект като предотврати обезсилването на заповедта или предизвика отмяната му.

С оглед на гореизложеното, съдът счита, че обжалваното разпореждане е правилно, поради което частната жалба следва да се остави без уважение.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

                                        О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба ТП „ДЛС Ропотамо“, против разпореждане № 17334 от 05.11.14г по ч.гр.д. № 3336/14г. на СлРС, с което е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение № 2279/01.082.14г., като  НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: