О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 04.05.2015г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди и петнадесета година в състав:

                                   

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ:        ВАНЯ АНГЕЛОВА   

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№225 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе съобрази следното:

 

            Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

          Образувано е по частна жалба, подадена от Н.Г.К. против Определение №152 от 16.04.2015г. на Новозагорски районен съд, постановено по гр.д.№204/2015г. по описа на същия съд, с което е оставено без уважение искането на Н.Г.К. срещу „А. – Ф.“ ООД, гр.Н. З. за допускане на обезпечение на предявения иск с правно основание чл.79, вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД чрез налагане на обезпечителна мярка „Спиране на изпълнението по изп. дело №1458/2015г. на ЧСИ М. Б. с рег.№***.

            Жалбоподателят Н.Г.К. счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно. Посочва на първо място, че е допуснал техническа грешка при изписването номера на изпълнителното дело, като всъщност моли да се постанови спиране на изп.д.№1457/2015г. на ЧСИ м. Б., вместо посочения №1458/2015г. На следващо място посочва, че е представил доказателства, както относно липсата на движимо имущество и средства – представените баланси, така и доказателства относно наличната собственост върху недвижимо имущество. Посочва, че представя справка от СлВп при НЗРС относно липсата на друго недвижимо имущество на длъжника. Намира за необоснован извода на районния съд за прекомерност на искането му. Посочва, че е прекомерността на исканата обезпечителна мярка изобщо не е свързан с размера на търсената сума, а с последиците от прилагането или неприлагането й. При неналагане на исканата от него мярка, изпълнението ще продължи и двата налични имота ще бъдат изнесени на публична продан без да има възможност да се присъедини като кредитор и да се удовлетвори поне за част от вземането си. Ако изпълнението бъде спряно, то за взискателя по това изпълнително дело няма да има загуби, тъй като недвижимите имоти остават в собственост на длъжника и изпълнението спрямо тях само е спряно, не и прекратено. Счита, че исканата мярка е не само адекватна, но и единствената възможна мярка, обезпечаваща неговите интереси. Поради това моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да постанови ново, с което да допусне исканото обезпечение на предявения иск.

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

            Районен съд – гр.Нова Загора е сезиран с предявен като частичен иск за връщане на дадена в заем парична сума по договор за заем в размер от 20000лв. от 71000лв. целия, с правно основание чл.240 от ЗЗД, предявен от Н.Г.К. против „А. – Ф.“ ООД, гр.Н. З.. С исковата молба ищецът е направил искане съдът да допусне обезпечение на предявения от него иск чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране изпълнението по изп. дело №1458/2015г. на ЧСИ М. Б. с рег.№***, тъй като продължаване на производството по посоченото изп. дело би довело до продажба на посочени от него два недвижими имота, за които твърди, че са единствени на дружеството длъжник, което не разполага с движими вещи. Към исковата молба е приложено копие от договора за заем, ведно с РКО относно даване на заемната сума, както и копия от документ за собственост на ответника върху посочените два недвижими имота, за които се твърди опасност от изпълнение по посоченото изп. дело, както и покана за доброволно изпълнение по изп. дело до длъжника „А. – Ф.“ ООД, гр.Н. З..

Изп. дело №1457 /в исковата молба е допусната техническа грешка при посочване номера на изп. дело, чието спиране се иска като обезпечителна мярка/ на ЧСИ М. Б. с рег.№*** е със страни: длъжник „А. – Ф.“ ООД, гр.Н. З. и взискател М. на ф., гр.С. с главница 331796лв., а с начислените разноски и такси – 349980,10лв. към 18.02.2015г.

По делото няма данни какви изпълнителни действия са предприети по изпълнителното производство, нито спрямо кое имущество на длъжника.

            Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

            Частната жалба е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от и в законово определения срок, поради което е допустима.

            Разгледана по същество е неоснователна.

            При произнасяне по искане за допускане на обезпечение съдът следва да установи дали предявения иск, чието обезпечение се иска е допустим, вероятно основателен, дали е налице обезпечителна нужда и в случай, че молителят има право на исканото обезпечение да прецезира исканата обезпечителна мярка – оправдана ли е с оглед обезпечителната нужда.      

            Съдът намира, че предявеният иск по чл.240 от ЗЗД е допустим. На този етап от производството /първоначална размяна на книжа/ и представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства може да се направи извод, че същият е вероятно основателен.

            Най-същественото условие, съгласно изискванията на закона, относно допускане на обезпечение е обезпечителната нужда, визирана като основна предпоставка в разпоредбата на чл.391, ал.1 от ГПК. Тя се преценява конкретно във всеки отделен случай, като се извлича от поведението на ответника. Трябва да е налице реална опасност, в резултат на предприетите от ответника действия, да стане невъзможно или да се затрудни осъществяването на правата на молителя по евентуално положително за него и влязло в сила решение. Опасността, обуславяща наличието на обезпечителна нужда следва да се изразява в такива действия на ответника, които намаляват, заплашват да намалят или така накърняват имуществото му, служещо за общо обезпечение на кредиторите му, че да осуетят или затруднят реализирането на правата на последните. За да се приеме наличието на обезпечителна нужда не е достатъчно единствено предположението на молителя, необходимо е той несъмнено да докаже не само вероятността за това, а да я обоснове с конкретни действия на длъжника, насочени към намаляване, увреждане, разпиляване на имуществото или други подобни. В случая, безспорно с оглед размера на вземането от една страна и от друга действително наличието на образувано против длъжника изпълнително производство /но без установени предприети ли са и какви действия по принудително изпълнение/, все пак може да се направи извод за наличие на финансови затруднения на длъжника, а от там и наличие на обезпечителна нужда.  

На последно място обаче поисканата обезпечителна мярка е неподходяща с оглед защитата на накърненото право, още повече, че с нея се засягат в значителна степен и неоправдано правата на трето, неучастващо в исковото производство лице – взискателя по изп. дело №1457 на ЧСИ М. Б. с рег.№*** – М. на ф., чийто размер само на вземанията му за главница  възлиза на 331796лв. Налаганата обезпечителна мярка следва не само да е адекватна, но и да не уврежда правата на трети на спора лица. В случая, безспорно се засягат интересите на взискателя по въпросното изпълнително дело, чието вземане е в пъти по-голямо от процесното вземане.

Следва да се отбележи, че спрямо процесните имоти, за които се твърди, че са единствени на длъжника, не е доказано предприемане на изпълнителни действия по въпросното изпълнително производство, чието спиране се иска от съда. Доказателства в тази насока няма ангажирани. Твърдението е дори за евентуално насочване на изпълнението спрямо тях, но доказателство за реални действия няма ангажирани.

Освен това следва да се посочи, че ищецът не е обезпечен кредитор по смисъла на чл.459, ал.1 и ал.2 от ГПК - неговото вземане не е обезпечено с налагане на запор, възбрана, нито с ипотека, залог или право на задържане. За него би била по-подходяща на първо място мярката налагане на възбрана върху посочените два недвижими имота, като в резултат евентуално на тази мярка би се приложила в изпълнителното производство разпоредбата на чл.459, ал.1 от ГПК, което би защитите в по-пълна степен правата му, отколкото въпросната мярка, с която се постига най-вече увреждане интереса на взискателя, вместо постигане на защита интересите на кредитора – ищец, явяващ се всъщност „свързано лице“ с длъжника.

С оглед изложеното съдът намира поисканата мярка за неподходяща, поради което искането за допускане на обезпечение чрез налагането й не следва да се уважава.

Тъй като крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат изцяло, то атакуваното определение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.           

            Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278, ал.2 от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

           

            ПОТВЪРЖДАВА Определение №152 от 16.04.2015г., постановено по гр.д.№204/2015г. на Новозагорски районен съд, като ПРАВИЛНО  и  ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

           

 

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                   2.