ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

 

12.05.2015 г.

СЛИВЕНСКИЯТ   ОКРЪЖЕН  СЪД    гражданско  отделение ……в закрито   заседание на дванадесети май……………………….

през две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

Членове: ХРИСТИНА МАРЕВА

ВАНЯ АНГЕЛОВА

при секретаря……………………………….…..и с участието на .прокурора…………..…………..………..…………..изслуша докладваното от ………..…Снежана Бакалова………….………..…ч.гр..дело № 239 описа за 2015 година, за да се произнесе съобрази:

            Производството е образувано по частна жалба и намира правното си основание  чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частната жалба на Н.К.Г. срещу Определение № 438/27.02.2015г. по гр.д.№ 1622/2014г. по описа на СлРС, с което е оставено без уважение искането с правно основание чл. 250 от ГПК за допълване на Решението  по същото дело. Твърди че то е незаконосъобразно, тъй като съдът дължи произнасяне по всички направени възражения и искания на страните. Счита че след като липсва произнасяне в решението по направеното възражение за прихващане, няма кака да бъде обжалвано решението на РС в тази му част. Счита че молбата, с която  е било поискано постановяване на  решение за допълване е допустима и основателна и  е следвало да бъде уважена. Счита че по молбата не е следвало да бъде постановявано определение, тъй като в чл. 250 ал.4 от ГПК дължимия акт е решение.

Насрещната страна е депозирала в срок становище по частната жалба, с която моли тя да бъде оставена без разглеждане.

            Частната жалба е допустима и подадена в срок от лице имащо право на обжалване, а разгледана по съществото си е неоснователна.

Предявеният иск по гр.д.№ 1622/14 на СлРС намира правното си основание в чл. 415 ал.1 от ГПК и е с цена 2 582,16лв. С отговора на исковата молба, ответницата Н.К.Г. е депозирала молба за прекратяване на делото и възражение за прихващане. В последното е поискала, в случай че съдът намери предявения по отношение на нея иска за изцяло или частично основателен да извърши прихващане със сумата 900лв., дължима от ищеца „Тополфикация – Сливен“ ЕАД, произтичаща от изравнителни сметки, издадени от „Термокомплект“ ООД за периода 2011-2013г.

Съдът е пропуснал да докладва възражението в доклада по чл. 146 от ГПК, не се е произнесъл дало го приема за разглеждане и не го е разгледал при постановяването на съдебното решение.

След постановяване на решението, в месечен срок, на 09.02.2015г., Н.К.Г. е поискало допълване на решението, като съдът се произнесе по направеното от нея възражение за прихващане. Препис от молбата е изпратен на другата страна. С обжалваното определение е оставена без уважение молбата за допълване на решението, като е констатирано че действително съдът е пропуснал  да се произнесе по направеното възражение, но то следва да се разгледа по реда на инстанционния контрол.

Обжалваното определение е законосъобразно. На първо място – актът с който съдът постановил решението се произнася, когато не уважава молбата по чл. 250 от ГПК е определение, а не решение. Решение са постановява само при уважаване на молбата, като то допълва постановеното.

Непълно е решението, ако съдът се е произнесъл по част, а не по целия спорен предмет. Възражението за прихващане е средство за защита на ответника, а не част от спорното право. Не може да се иска допълване на решение, ако съдът не е взел предвид направено възражение за прихващане, тъй като основателността на възражението би променила крайния извод в решението и неговия диспозитив. Допълването не пререшава вече решения спор по произнесените искове, затова може да  се постановява от съда, който го е постановил. В този случай, решението е неправилно и тази неправилност следва да бъде отстранена при въззивното обжалване.

При предявено евентуално възражение за прихващане, като самостоятелно защитно средство във висящото производство, съдът е длъжен да го разгледа, като събере необходимите и допустими доказателства за ликвидност и изискуемост на насрещното вземане на ответника. Своевременно упражнената защита на ответницата срещу първоначалния иск задължава съда да се произнесе в мотивите на решението по предмета на възражението за прихващане. След като не е извършил това, районният съд е допуснал процесуално нарушение, което следва да бъде изтъкнато във въззивната жалба и да бъде предмет на въззивния контрол.

С оглед изложените съображения, настоящата инстанция следва да остави без уважение частната жалба, като неоснователна.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

                       

                     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Н.К.Г. ЕГН **********, с постоянен адрес ***, срещу Определение № 438/27.02.2015г. по гр.д.№ 1622/2014г. по описа на Районен съд – Сливен, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

         Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: