ОПРЕДЕЛЕНИЕ                        

Гр. Сливен, 01.06.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гр.отд., в закрито заседание на първи юни през две хиляди и петнадесета година в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА,

             ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

ВАНЯ АНГЕЛОВА

 

като се разгледа докладваното  от ХРИСТИНА МАРЕВА ч. гр.д.№ 250 описа на съда за 2015г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по жалба срещу действията на съдия – изпълнител на основание чл. 435 ал.2 от ГПК и се движи по реда на чл. 436 и чл. 437 от ГПК.

Подадена е жалба от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД като длъжник по и.д. № 20158350400196 по описа на ЧСИ П.Р. с район на действие – СлОС.

В жалбата се посочва, че е незаконосъобразно постановлението на ЧСИ П. Руйчева, с което е определено възнаграждението за един адвокат – претендирано от взискателя, т.к. същото е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност.

Поддържа се, че независимо от размера на задължението, застрахователите са нормативно задължени да образуват и поддържат резерв за предстоящи плащания по всякакви доброволни ри съдебно предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение. Спазването на задължението подлежи на стриктен държавен контрол, като в случай на неплатежоспособност, плащането на вземанията, произтичащи от задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, се покрива от обезпечителния фон на „ Гаранционен фонд“. Следователно вземането – предмет на изпълнителното дуло в случая е гарантирано събираемо и то в срока за доброволно изпълнение.

В жалбата са изложени съображения, че възнаграждението следва да е съобразено с определените съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, до който минимален размера съгласно ТР от 06.11.2013г. по т.д. № 6 по описа на ВКС, ОСГТК за 2012г. съдът е свободен да намали възнаграждението при приложение на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Изложени са съображения относно принципа на социална справедливост – гарантиран с възможността за намаляване на възнаграждението и се иска, съдът да намали като прекомерно възнаграждението посочено в призовката за доброволно изпълнение.

 Препис от жалбата е бил връчен на длъжника и в срока по чл. 436 ал.3 от ГПК същият е депозирал писмено възражение, с което оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа становище за преждевременност на направеното искане поради липсата на яснота относно обема на процесуалните действия, които предстои да бъдат извършени, като следва да бъде съобразен и материалния интерес..

В обясненията на ЧСИ П. Руйчева, представени съгласно чл. 436 ал.3 от ГПК са посочени действията извършени към момента на подаване на жалбата – 14.04.2015г., като с резолюция от 01.04.2015г. е приет адвокатски хонорар в размер на 900 лв. по изпълнителното дело за събиране на сумите по изпълнителния лист.

Въз основа на данните от представеното копие от и.д. № 20158350400196 по описа на ЧСИ П.Р. с район на действие – СлОС се установява следното от фактическа страна:

Изпълнителното производство е образувано по молбата на Д.Т.И., подадена на 01.04.2015г. чрез пълномощника му адв. К. К. срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД за събиране на сумата от 1 471.20 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди в ПТП настъпило на 15.07.2013г., ведно със законната лихва, считано от 15.07.2013г. до окончателното изплащане; за сумата от 1772 лв. – деловодни разноски пред първоинстанционния съд и 1 500 лв. разноски пред въззивната инстанция.

Освен за тези суми, с резолюция от 01.04.2015г. ЧСИ П.Р. с район на действие – СлОС е разпоредила да се връчи ПДИ, в която са посочени като подлежащи на плащане освен сумите по изпълнителния лист, но и 4 лв. допълнителни разноски, 48 лв. разноски по и.д.-, такса по т. 26 от Тарифата за такси и разноски по ЗЧСИ с вкл. ДДС – 590.74 лв. в полза на ЧСИ П. Руйчева, както и други суми дължими до момента, вкл.  900 лв. – адвокатски хонорар.

Заедно с молбата за образуване на изпълнителното дело е представен и договор за правна помощ, в който е отразено, че взискателят е заплатил на адв. К. К. за възложеното изпълнително дело процесуално представителство, възнаграждение в размер на 900 лв.

ПДИ е била връчена на 09.04.2015г. – съгласно приложена обратна разписка,           а на 14.04.2015г. е внесена жалбата – предмет на настоящото производство.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът намира, че жалбата е недопустима.

Същата е подадена е в срока по чл. 436 ал.2 от ГПК от надлежно легитимирана страна – длъжник в изпълнителното производство, но е подадена преждевременно.

С обжалваното разпореждане разноските в изпълнителното производство са определени на базата на представения от взискателя договор за правна помощ и съответно – включени в ПДИ, но преди за длъжника да е било възможно от процесуална гледна точка да направи възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В същото Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, докладчик съдиите Елеонора Чаначева и Албена Бонева, на което се позовава жалбоподателят, изрично, досежно уредбата на процесуалния институт относно намаляване на адвокатско възнаграждение за един адвокат, се изтъква, че „..С приемането на действащия ГПК отпадна правомощието на съда служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита при постановяване на решението. С чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидено, че само страна може да сезира съда с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски. Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т. е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай - например задължителната практика, разрешаваща основните спорни въпроси определя сложност в по-ниска степен. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар.“

Следователно, както за съда, така и за съдебния изпълнител, не съществува възможност служебно да извършва преценка за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение.

Реда за издаване и обжалване на разпореждане от съдебния изпълнител на основание чл. 78, ал.5 от ГПК се включва в неговите правомощия. Отношенията между страните, участващи в съдебни процеси по повод на разноските, включващи и адвокатско възнаграждение са уредени в глава VІІІ, Част първа от ГПК „Общи правила”. Уредените в тази част на процесуалния кодекс правила, видно и от наименованието са относими към всички съдебни производства, които са предмет на регламентация с ГПК – исков процес, обезпечителни производства, изпълнително производство и охранителни производства. Като лице, което прилага правилата на ГПК свързани със изпълнителното производство, което е ад хок съдебно производство, за съдебния изпълнител е налице безусловно задължение за тяхното прилагане при наличието на предпоставки за това.

В случая липсва както искане от страна на длъжника, така и произнасяне от страна на съдебния изпълнител по искане за намаляване на адвокатското възнаграждение. Искането си в тази насока, обосновано с правото по чл. 78, ал. 5 ГПК длъжникът е следвало да отправи към съдебния изпълнител, чийто акт едва подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Липсва ли произнасяне по чл. 78, ал. 5 ГПК от страна на съдебния изпълнител по искането за намаляване на договореното адвокатско възнаграждение, е недопустимо съдът да извърши преценка относно предпоставките за евентуално намаляване, поради което делото следва да се прекрати, като по искането в жалбата, компетентен да се произнесе е съдебния изпълнител.

Едва след като издаде постановлението си, съобразно различните хипотези чл. 10 от  Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения според етапа на производството, евентуално извършените и/или насрочени за извършване изпълнителни действия, фактическата и правна сложност на делото, според резултата от произнасянето с постановление намаляващо или с отказ за намаляване размера на договореното адвокатско възнаграждение, за страните с оглед ще е налице правен интерес по чл. 435, ал. 2 ГПК – за длъжника, съответно по чл. 435, ал.1 ГПК за взискателя, за обжалване на постановлението на съдебния изпълнител по съображения за прекомерност с искане за намаляване.

Водим от гореизложеното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 030269049 с искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване поради прекомерност на договореното от взискателя по и.д. № 20158350400196 по описа на ЧСИ П.Р. с район на действие – СлОС адвокатско възнаграждение и ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 250 по описа за 2015г. на СлОС, като НЕОДОПУСТИМО.

 

ВРЪЩА жалбата по компетентност на ЧСИ П.Р. с район на действие – СлОС за произнасяне по направеното с нея искане на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – Бургас.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

     2.