О П Р ЕД Е Л Е Н И Е №

Гр.Сливен, 09.06.2015г

 

     СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на  девети юни, през  двехиляди и  петнадесета година, в състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МАРЕВА

                                                                                ВАНЯ АНГЕЛОВА

      При секретаря………………………и с участието на прокурора……………, като разгледа докладваното от съдия Ангелова в.гр.дело № 252 по описа за 2015г, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Производството е по обжалване действията на съдебен изпълнител и се движи по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

     Едновременно с жалбата на взискателя е подадена и молба  по чл.255 – 257 от ГПК за  определяне на срок при бавност.  

     Жалбата e подадена от Т.Д.Х. в качеството й на МЗП на малол.дете М.Ж.Х. и от непълн.дете Д. Ж.Х., действащ лично и  със съгласието на своята МЗП Т.Д.Х. *** качеството им на взискатели  по изп.дело № 99/2015г по описа на ДСИ  при СИС на СлРС,  срещу разпореждане от 30.03.2015г за  назначаване на съдебно-техническа експертиза.

     В жалбата  твърдят, че с разпореждане от 30.03.2015г на ДСИ при СлРС по изп.дело № 99–2015г назначил СТЕ, която да отговори на два въпроса , а именно: в забава ли е длъжника, получил ПДИ на 02.02.2015г и  какъв време период е необходим за изпълнение на задължението за възстановяванена доставката на ел.енергия до имота, съгласно изпълнителния лист. Със същото разпореждане били задължени да платят депозит за вещо лице в размер на 50лв.

    Твърдят, че съгласно изпълнителния лист, „ЕВН България Електроразпределение“АД- и „ЕВН България Електроснабдяване“АД  били осъдени за възстановят доставката на ел.енергия до недвижим имот № 1747, находящ се в с.Глуфишево, общ.Сливен. И двете дружество получили призовка за доброволон изпълнение на 02.02.2015г, като срокът за доброволно изпълнение изтекъл на 16.02.2015г.  Считат, че доставката на ел.енергия до имота  не може да се квалифицира като заместимо действие по смисъла на чл. 526 от ГПК и че действието не може да се извърши от друго лице, а зависело единствено от  волята на длъжника. Затова подали молба на 27.02.2015г, с  която поискали да  бъде наложена глоба  на длъжниците съгласно разореодбата на чл. 527 от ГПК, защото законът не предвиждал друга процесуална възможност за въздействие върху дължиниците. Приемат, че разпореждането на ДСИ от 30.03.2015г подлежи на обжалване на основание чл. 279 вр. с чл. 274 ал.1 т.1 от ГПК, защото преграждало развитието на делото, още повече ,че назначаването на подобна експертиза не било необходимо.

      Твърдят, че по изп.дело длужествата –дължници подали  молби, в които излагали аргументи, които по същество представлявали оправдание да не изпълнят съдебното решение, а в същото време не сочели в какъв период ще изпълнят. Към молбата от 27.02.2015г приложили двете съдебни решиня на СлРС и СлОС, от които било видно, че дружествата по своя инициатива незаконно преместили от техния в друг имот точката на свързване, отчитане и монтаж на средството за измерване, без да ги уведомят, нито попитат  и без да правят планове и технически проекти, за които е нужно време за изготвяне и съгласуване.

       Считат, че щом срокът за доброволно изпълнение е изтекъл, изпълнение  на съдебното решение се дължи веднага,  а назначаване на съдебна експертиза, която да отговори на въпроса дали длъжниците са в забава било неоправано. Освен това, доставката на ел.енергия до имота им била незаконно преустановена само по устно нареждане на служител от ЕВН-КЕЦ Сливен и че  дори  ЕВН  да имали технически затруднения, можели за възстановят доставката на ел.енергия по друг заместващ начин, поради което неизпълнението на съдебното решение  било без извинителна причина и следвало да бъде  наложена глоба от ДСИ.

    Същевременно, макар да поискали налагането на глоба с молба от 27.02.2015г,  до 30.03.2015г не били предприети никакви действия- нито била наложена глоба, нито имало постановен отказ. Затова жалбоподателите молят  жалбата им да се счита и като жалба за бавност. 

    Молят за отмяна на разпореждането на ДСИ от 30.03.2015г, с което е назначане съдебно-техническа експретиза по делото, както и да бъде определен срок, в който ДСИ да се произнесе по тяхната молба от 27.02.2015г за налагане на глоба на длъжниците, поради неизпъленние на задължението  по изпълнителния лист. 

    В дадения  им 3-дневен срок, двете дружества- длъжници са  депозирали  идентично писмено възражение. Считат  жалбата за недопустима, тъй като в чл. 435 ал.2 от ГПК изчерпателно са посочени три групи дейстивя на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване, като обжалваното от длъжника действие на ДСИ било извън обхвата на изчерпателно изброените в закона действия.

     В съответствие с разпоредбата на чл. 436 ал.3 от ГПК, съдебният изпълнител е изложил мотиви  за назначаване на съдебно-техническата експретиза по делото, както и  за причините за неналагане на глоба на длъжниците до настоящия момент.

    Съдът, след като се запозна с жалбата, мотивите на ДСИ  и приложеното копие на изпълнително дело,  намира за установено от фактическа страна следното:

    Изпълнителното производство  по изп.дело № 99/2015г по описа на ДСИ при СлРС е образувано въз основа  изпълнителен лист от  по гр.дело № 5314/2012г на СлРС за осъждането на  „ЕВН България Електроразпределение“АД- и „ЕВН България Електроснабдяване“АД, и двете дружества със седалище гр.Пловдив, за възстановят доставката на електроенерегия до недвижим имот, представляващ имот № 1747 в стопанския дворо на село Глуфишево, общ.Сливен, собственост на мололетния М.Ж.Х., представляван от неговата МЗП Т.Д.Х. и на непълнолетния Д.Ж.Х., действащ лично и със съгласието на своята МЗП Т.Д.Х.,***, като двете дружества са осъдени и заплатят на ищците разноските по делото в размер на 455лв, 450лв – за адв.възнаграждение и 650лв- разноски за касационно производство.

    ДСИ е изпратил до двамата длъжници призовки за доброволно изпълнение, които са получени на 02.02.2015г, но не е последвало доброволно изпълнение.   

    На 17.02.2015г длъжниците уведомили писмено ДСИ  за причината, поради която не са изпълнили доброволно съдебното решение. В депозираното по делото писмено становище от 17.02.2017г твъдят, че е налице обективна невъзможност за изпълнение на съдебното решение от страна и на двете дружества, тъй като за да бъде възстановена доставката на електроенергия до дома на взискателите, било необходимо извършване на  процедура по присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа, като възможностите били две: 1 / присъедниняване през съседния имот, където се намирала най-близката точка до електроразпределителната мрежа и 2/ присъединяване по реда на ЗУТ чрез изграждане на КЛНН- дължина 500м,  на ВЛНН- дължина 560м, на стойност 35 000лв. В писмото се изкаква мнение, че и и двете възможности са обективно невъзможни.

      На 18.02.2015г длъжниците превеждат на взискателите сумата 1217.69лв, представляваща разноски по делото.

      С молба от 27.02.2015г всискателите уведомяват ДСИ, че са се запознали с писмото на длъжниците, с което излагат аргументите си невъзможността за изпълнят съдебното решение , Считат същите за несъстоятелни и молят да им бъде наложена глоба за неизпълнение на съдебното решение.        

      С разпореждане от 30.03.2015г ДСИ назначава съдебно-техническа експретиза с вещо лице инж. С. Х. Б., което да отговори на въпросите дали длъжниците, получили призовка за доброволно изпълнение на 02.02.2015г са изпаднали в забава и какъв времеви период е необходим за изпълнение на задължението за възстановяване на доставката на ел.енергия до имота на взискателите.

      ДСИ е определил възнаграждение за вещото лице в размер на сумата от 50лв, вносима от взискателите.

      Същите не са внесли депозита за вещо лице, поради което експертизата не е изготвена.

       Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

       По отношение на жалбата срещу действие на ДСИ:

       Жалбата  е  срещу разпореждане  на ДСИ от 30.03.2015т , с което е назначена съдебно-техническа екпертиза по изпълнителното дело  е процесуално  недопустима, тъй като обжалваният акт на съдебния изпълнител не е от категорията на обжалваемите от взискателя, посочени лимитативно в  разпоредбата на чл. 435 ал.1 от ГПК.          

        Допустимият по закон предмет на обжалване включва само изчерпателно изброените в разпоредбите на чл. 435 ал.1 ал.2 и ал.3 от ГПК действия на съдебния изпълнител.

        В разпоредбата на чл. 435 от ГПК законодателят изчерпателно е посочил не само конкретните  действия на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване, но и качествата на лицата в изпълнителното производство или засегнитите от него, на които е предоставено право на жалба срещу конкретни,  изрично  посочени действия.

        Разпоредбата на чл. 435 ал.1 от ГПК регламентира кои действия  на съдебния изпълнител може да обжалва единствено  взискателя, а именно: отказ на съдебния изпълнител за извърши искано изпълнително действие, спирането и прекратяване на принудителното изпълнение.

        Тъй като с жалбата не се атакува акт от тази категория, същата  се явява  процесуално недопустима.  Като такава,  следва да се остави без разглеждане, а производството по настоящото дело - прекрати.

        Щом е жалбата е недопустима,  съдът  не  дължи произнасяне по същество по направените с нея възражения.  Съдът намира за нужно да коментира, че поради липсата на специални знания в съответната област, съдебният изпълнител не би могъл да провери верността на изложените в писмото на длъжниците причини за неизпълнение на съдебното решение. Правилно съдебния изпълнител е счел, че първо следва да се запознае със заключението на назначената експертиза, а после да преценя дали са налице предпоставките за санкциониране на длъжниците на основание чл. 527 ал.1 от ГПК, особено като се има предвид, че са уведомили писмено ДСИ за причината за неизпълнението си. В този смисъл, назначаването и изготвянето на експертизата предопределя  произнасянето на съдебния изпълнител по молбата за налагане на глоба на длъжниците,  поради което  не може се приеме, че има забавено произнасяне, а още по-малко отказ да бъде наложена глоба.

         По отношение на молбата по чл. 255 -257 от ГПК:

         Тя също е процесуално недопустима, по следните съображения:

         Взискателите са недоволни от това, че  на 27.02.2015г са подали молба за налагане глоба на длъжниците, а по нея все още няма произнасяне, с което да се откаже или наложи глобата.

        От съдържанието на жалбата и искането е безспорно, че  се твърди необосновано забавяне на действие на съдебения изпълнител и се иска определяне на срок за неговото извършване.

        Настоящия съд намира, че разпоредбата на чл. 255 ал.1 от ГПК намира  приложение само в рамките на съдебното производство, не и в изпълнителното, с оглед систематическото й място, липсата на препратка, както и спецификите на изпълнителното производство.

         Разпоредбата на чл. 255 ал.1 от ГПК има предвид неизвършване на действия от съда, който съгласно ГПК е натоварен да разглежда граждански дела. Тъй като съдебният изпълнител има съвсем други правомощия, а именно- да осъществява принудителното изпълнение на влезли в сила съдебни актове,  по отношение на него нормата на  чл. 255 ал.1 от  ГПК е неприложима.

        Следва да се има предвид, че ако съдебният изпълнител необосновано отказва да извърши исканото изпълнително действие, в т.ч. да наложи глоба на длъжниците по делото, този негов отказ подлежи на обжалване съгласно чл. 425 ал.1 от ГПК, т.е. жалбоподателите имат процесуална възможност да се защитят срещу необоснован отказ на съдебния изпълнител за извърши исканото от тях изпълнително действие,  но  не  и с молба по чл.255 от ГПК.   

        Предвид изложените съображения, Сливенският Окръжен  Съд,   

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

       

        ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима жалбата на  Т.Д.Х. с ЕГНІ **********,  в качеството й на майка и законен представител на мололетния М.Ж.Х.  с ЕГН- ********** и на непълнолетния Д.Ж.Х. с ЕГН- **********, действащ лично и със съгласието на своята  майка и законен представител Т.Д.Х.,***, срещу разпореждане на ДСИ от 30.03.2015г,  с което е назначена съдебно-техническа експертиза по изп.дело № 99/2015г  по описа на  СИС при СлРС.

       ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.дело № 252/2015г по описа на СлОС в тази част.

       ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ поради недопустимост молбата  на Т.Д.Х., в качеството й на майка и законен представител на малол.дете М.Ж.Х. и на непълн.дете Д.Ж.Х.- действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител Т.Д.Х.,  за  определяне на срок при бавност.

        ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.дело № 252/2015г по описа на СлОС и в  тази му част.

        Определението в частта, с която е оставена без разглеждане   жалбата срещу разпореждане на ДСИ от 30.03.2015г и прекратено производството по делото, подлежи на обжалване пред Бургаския Апелативен Съд, в едноседмичен срок от връчването  му на страните.

         В останалата част- определението е окончателно.

 

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: