О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

 

гр. Сливен, 05.06.2015 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                              СТЕФКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д.  N 289 по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Поизводството е образувано по частна жалба против протоколно определение с което е отказано приемането за съвместно разглеждане в първоинстанционното производство на предявени с отговора на исковата молба от ответника инцидентен установителен иск и насрещен иск.

Частният жалбоподател твърди, че съдът незаконосъобразно е приел, че съобщението за отстраняванена нередевностите и привеждане на исканията в надлежен вид, е било връчено по предвидения в ГПК ред. Развива съображения относно неправилността на връчването и иска въззивният съд, като констатира това, да счете, че указанията на РС са изпълнени в срок и предявените насрещен и инцидентен установителен иск са допустими и приеме, че определението, с което се отказва те да бъдат разгледани в производството, е незаконосъобразно и го отмени.

Насрещната по частната жалба страна е подала в законовия срок писмен отговор, с който я оспорва като неоснователна и иска тя да бъде оставена без уважение. Излага доводи за надлежно връчване на съобщението.

Настоящият въззивен състав, след като се запозна с гр.д. № 4767/14г. на СлРС и прецени аргументите на страните, намира, че частната жалба е редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 275 ал. 2 от ГПК, подадена е в законовия срок от процесуалнолегитимиран субект, разполагащ с правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

Разгледана по същество, частната жалба е и основателна, поради което следва да бъде уважена.

Изложените в нея оплаквания са основателни.

При получаване на преписа от исковата молба и приложенията, ответникът е подал в предвидения от правната норма срок писмен отговор. В него са направени искания, които съдът е счел, че представляват предявяване на насрещен иск и инцидентен установителен иск, но те следва да се предявят с отделни искови молби и да отговарят на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. Като е констатирал това, СлРС е държал определение в з.с.з., с което е указал на ответника в едноседмичен срок от получаване на преписа от определението да приведе исканията си, съдържащи се в отговора на исковата молба, в съответствие с изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК.

Препис от това определение е връчен на 10.03.15г. на адреса на управление на дейността на ответното дружество в гр. Сливен чрез технически сътрудник.

Тъй като до 17.03.15г. указанията не са били изпълнени, съдът, с атакуваното протоколно определение от 23.04.15г. е отказал да приеме за съвместно разглеждане подадената с писмена молба от 22.04.15г. от процесуалния представител на ответника искова молба с правно основание чл. 211, 212 от ГПК и чл. 26 и чл. 34 от ЗЗД, като се е мотивирал с извършване на действието след изтичане на дадения срок.

Въззивният съд счита, че изпълнението на указанията на решаващия съд и подаването на искова молба, отговаряща на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК от страна на ответника, не е просрочено. Действително описаният по-горе едноседмичен срок е изтекъл преди  извършването на това процесуално действие на 22.04.15г., но този съдебен състав намира, че той въобще не е бил поставен в течение на 10.03.15г., поради извършено нарушение на съдопроизводствените правила от СлРС.

Писменият отговор на ответното дружество, чието седалище и адрес на управление на дейността са в гр. Сливен, е подаден от негов процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК – адвокат Г.Г., който е посочил изрично в антетната част на отговора това обстоятелство, както и е посочил адрес за съобщения – гр. С., ул. „В.“ № * ап. * /включително и телефонен и факсов номер/.

При това положение съдът, съгласно разпоредбата на чл. 38 и чл. 39 ал. 1 от ГПК, е следвало да приеме за адрес за връчване посоченият от пълномощника такъв, както и, съгласно изричното изявление, че чрез него се извършват съобщенията до страната, да му изпрати съобщението с определението с указанията на адреса в гр. София, както разписва нормата на чл. 39 ал. 1, хипотеза 2. Наличието на такъв пълномощник и изявлението за връчване чрез него преодоляват общото правило за връчване на призовки и съобщения на адреса на самата страна. В случая не е налице хипотезата на съдебен адресат, която налага лицето, получаващо книжата, да се намира в седалището на съответния съд, поради което няма пречка адресът за връчване да е извън територията на съдебния окръг на СлРС.

Ето защо, като е изпратил съобщението с указанията си на адреса на управление на дейността на страната, съдът е извършил ненадлежно уведомяване и това действие не е могло валидно да стартира преклузивния едноседмичен срок, след изтичането на който ответникът загубва правото да предяви НИ или ИУИ.

Поради това съдът следва да зачете действието като надлежно извършено към момента на подаване на молбата на 22.04.15г. и като е отказал да приеме за съвместно разглеждане предявения иск с мотив, че действието е просрочено, е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено.

В действителност, /въпреки така използваната формулировка/, СлРС не е отказал да приеме за разглеждане иска на ответника, а е оставил без разглеждане искането му да стори това, поради непредявяването му в срок. Поради това делото следва да бъде върнато на СлРС с указания за продължаване на съдопроизводствените действия, свързани със същинска преценка относно това дали са отстранени указаните нередовности и произнасяне по съществото на искането за приемане за съвместно разглеждане във висящия процес на предявения от ответника иск по чл. 211, чл.212 от ГПК, вр. чл. 26 и чл. 34 от ЗЗД.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

                                                   О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

 

ОТМЕНЯ протоколно определение, държано в о.с.з на 23.04.2015г. по гр. д. № 4767/14г. на СлРС, с което е отказано, ПОРАДИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ В СРОК на дадените от съда указания, приемането за съвместно разглеждане в първоинстанционното производство на направените от ответното дружество „Антоний“ ЕООД, гр. Сливен искания, съдържащи се в отговора на исковата молба, които по своята същност представляват инцидентен установителен иск и насрещен иск, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ВРЪЩА делото на СлРС за продължаване на съдопроизводствените действия във връзка с разглеждане и произнасяне по искането за приемане за съвместно разглеждане на предявения от ответника иск по чл. 211, чл.212 от ГПК, вр. чл. 26 и чл. 34 от ЗЗД.

 

 

Определението  не подлежи на  касационно обжалване.

 

 

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: