О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

       Гр.Сливен, 30.06.2015г

 

    СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,  в закрито заседание на тридесети юни, през двехиляди и петнадесета година,  в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА БАКАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МАРЕВА

ВАНЯ АНГЕЛОВА

       като разгледа докладваното от съдия В.Ангелова в.ч.гр.дело № 290 по описа за 2015г, за да се произнесе, взе предвид  следното:

 

       Производството е  по реда на чл. 274 вр. с чл. от 419 от ГПК.

       Образувано е по частна жалба на „Скът“ООД, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.“С.Ш.“, база“Оранжерии-Слиевн,“, представлявано от управителя М.Е.С., срещу разпореждане от 14.04.2015г  по ч.гр.дело № 1221/2015г на СлРС, с което е допуснато незабавно изпълнение на заповед № 722/14.04.2015г за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 т.3 от ГПК.

        В жалбата се твърди, че , документът, въз основа на който е издадена заповедта за незабавно изпълнение не отговаря на изискваията на чл. 418 ал.2 от ГПК, тъй като не е редовен от външна страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу него, което се установявало от клаузите и реквизитите на самия документ. В чл.1 от споразумението било уредено, че  длъжникът има просрочени задължения към кредитора по вид и размер, упоменати в същата разпоредба. Никъде в споразумението не се сочело основанието на вземането, обект на същото споразумение от 03.07.2014г, т.е. вземането не било индивидуализирано по основание. Тъй като споразумението не било абстрактна сделка ,а каузална, нужно било да е налице основание за неговото сключване, по което страните да са постигнали съгласие. В случая такова основание не било налице, поради което споразумението било нищожно. Твърди се, че заявителят не разполага с правен интерес да инициира заповедно производство за вписаните в споразумението суми. Съгласно изпълнителен лист от 27.01.2014г, издаден по ч.гр.дело № 1552/2013г на СлРС, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение от 10.05.2013г по същото дело и влязло в сила решение №58/11.12.2013г по т.д. № 45/13г на СлОС, както и изп.лист от 14.01.2014г по т.д. № 45/2013г  по описа на СлОС, „Промишлено загоснабдяване“ООД / в ликвидация/  било осъдено да заплати на „Скът“ООД част от същите суми, за които е издадена атакуваната заповед за незабавно изпълнение, а именно сумата : 423926.73лв, представляваща неплатена продажба цена на гориво- природен газ, продадено и доставено на основание договор №28/01.01.2011г за разпределение и снабдяване с природен газ, за което е издадена фактури № 10000004910/31.03.2013г и фактура № 1000010017/30.04.2013г  ; сумата 1557.10лв- неустойка за неизпълнение на договорно задължение, сумата 18 110- разноски по ч.гр.дело № 1552/2013г на СлРС и  сумата 18 310лв- разноски по т.д. № 45/2013г на СлОС. Освен това, на основание договор за продажба на търговско предприятие от 03.12.2013г, кредиторът „Газтрейд Сливен“ЕООД/ с фирма към този момент „Тимдейл България“ ЕООД, придобил търговското предпирятие на „Промишлено газоснабдяване“ООД като съвкупност от права, задължения и фактически отношения.  Твърди се, че споразумението по чл. 417 т.3 от ГПК представлява договор за спогодба с предмет поемане на двустранни ангажименти от страните за извънсъдебно уреждане на задължениято на „Скът“ООД по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.дело № 1552/2013г на РС-Сливен и изп.лист по т.д. № 45/2013г на СлОС, като волята на страните била чрез взаимни отстъпки да избегнат принудителното изпълнение на обективираните в изп.листи вземания. Тъй като било осъществено правоприемство на основание чл. 429 ГПК, субективните предели на тези изпълнителни листи се разпростирали и по отношение на „Газтгрейд  Сливен“ЕООД. Последното дружество, в качеството му на приобретател на търговското предприятие на „Промишлено газоснабдяване“ ООД и правоприемник, разполагало с изпълнително основание да предприеме принудително изпълнение срещу „Скът“ООД и било обвързано със силата на пресъдено нещо на решение №58/11.12.20113г по т.д. № 45/2013г на СлОС, на основание чл. 298 ал.2 ГПК. Твърди се, че наличето на влязло в сила решение е обстоятелство, стоящо извън обхвата на проверката по чл. 418 ал.2 от ГПК, но следвало да се има предвид с оглед липсата на правен интерес, санкционирана от чл. 126 ал.1 от ГПК. Затова, по-късно заведеното ч.гр.дело № 12221/2015гна СлРС следвало да бъде прекратено, а издадения изпълнителен лист- обезсилен поради наличие на две висящи дела, между същите страни, с идентичен предмет. Счита, че е без значение  обстоятелстовото, че по едно от делата е постановено и влязло в сила решение, в каквато насока имало и дадено разрешение в  практиката на ВКС. Твърди се още, че вземането на кредитора по упоменатите два изп.листа е погасено чрез извънсъдебно прихващане с  насрещно вземане на „Скът“ООД по запис на заповед от 25.01.2007г за сумата 65 000лв.

        Иска се прекратяване на производството по ч.гр.дело№ 1221/2015г по описа на СлРС,  като недопустимо.

          В условията на евентуалност се иска отмяна на разпореждането от 14.04.2015г по ч.гр.дело № 1221/2015г на СлРС, с което  в полза на „Газтрейд Сливен“ЕООД е допуснато незабавно изпълнение на заповед № 722/14.04.2015г за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и обезсилване на  издадения  по същото дело  изпълнителен лист.

          Претендират се и направените по делото разноски. 

          Другата страна е подала отговор на частната жалба. В него  изтъква, че проверката на съда по чл. 418 ал.2 от ГПК е относно редовността на документа от външна страна и размера на удостовереното в него вземане.  Твърди , че представеният от заявителя документ по чл. 417 т.3  ГПК е редовен от външна страна  по смисъла на чл. 418 ал.2 вр. с чл. 417 т.3 ГПК, тъй като споразумението от 03.07.2014г е с нотарилан заверка на подписите на страните, извършена надлежно от нотариус. Счит , че споразумението е документ ,който удостоверява годно за изпълнение притезателно право. В него била материализирано воляизявлението на длъжника, че има просрочени непогасени парични задължения към кредитора, като се сочел и техния   размер. Твърди, че документът по чл. 417 ГПК има обвързваща съда доказателствена сила относно удостовереното в него изпълняемо право, поради което съдът няма право да проверява дали вземането действително съществува и е изискуемо, още по-малко да следи за  предходни договорености на страните. Твърди, че всички суми по споразумението, послужило за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист са дължими, в т.ч. и неустойката, която се дължала на основание чл.5 от споразумението, като нейният размер бил определяем, т.к. страните уговорили критерии за определянето й.  Изказва се  несъгласие с приетото от жалбоподателя, че „Газтрейд Сливен“ЕООД е правоприемник на „Промишлено газоснабдяване“ ООД, т.к. с изпълнителнити листи, издадени в полза на последното дружество, „Скът“ООД било осъдено  да заплати определини парични суми. Твърди, че прехвърлянето на предприятието има за последица частно правопиремнистно, като със сключване на тази сделка, осъществена на 03.12.2013г било прехвърлено предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения към датата на сключването.  След тази дата обаче, „Промишлено газоснабдяване“ ООД продължило да съществува, както и към настоящия момент. Макар че сега било в процедура по ликвидация, считано от датата на договора за продажба на търговското предприятие, то  могло да продължи на осъществява търговска дейност чрез образуване на ново предприятие. Затова нямало как „Газтрейд Сливен “да има претенции по изпълнителния лист, издаден  на 14.01.2014г и на 27.01.2014г в полза на „Промишлено газоснабдяване“ ООД, т.е. след датата на договора за прехвърляне на търговското предприятие, а датата на  споразумението  била след датата на двата изпълнителни листа. Счита, че възражението за извършено извънсъдебно прихващане е неотносимо към настоящото производство, а освен това  липсвали доказателства, че волеизявлението за прихващане е  достигнало  до  знанието на „Газтрейд Сливен“ ООД  и  в какви срокове е платимо задължението с оглед  възраженето  за  изтекла погасителна давност.

          Моли частната жалба да бъде оставена без уважение и  потвърдено разпореждането от 14.04.2015г, с което е допуснато незабавно изпълнение  на  заповед  № 722/14.04.2015г за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.  

      След  преценка  на събраните по делото  доказателства  и  като обсъди  доводите на страните, съдът прие за установено следното:

          С разпореждане от 14.04.2015г по ч.гр.дело № 1221/2015г по описа на РС-Сливен, съдът е  издал заповед  за незабавно изпълнение  и изпълнител лист, по заявление на Газтрейд Сливен“ЕООД, със седалище и адрес  на управление гр.С., ул. „Т. п.“*,  срещу „Скът“ООД, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.“С.Ш.“, база“Оранжерии- гр.Сливен“,  за следните суми: 1/ 423 926.73лв-, представляваща задължение по споразумение за плащане от 03.07.2014г с нотариална заверка на подрисите на страните, с рег. № 2259/25.04.2014г на Нотариус Н.К., с рег. № 514 и район на действие СлРС, ведно със законната лихва, считано от 09.04.2014г до окончателното изплащане; 2/ 1557.10лв- неустойка за неизпълнение на договорено задължение за периода 16.04.2013г-08.03.2013г вкл; 3/ 18310лв- разноски; 3/ 58209.03 лв- неустойка по чл. 5 от споразумението за плащане от 03.07.2014г в размер на 0.1 % за всеки просрочен ден на всяка вноска;4/ 10470.90лв- законна лихва за периода 09.05.2013г-30.06.2014г; 5/ 12497.17лв- законна лихва зап периода 09.05.2013г-31.07.2014г; 6/13360лв- законна лихва за периода 09.05.2013г-31.08.2014г;7/ 19 010.89лв- законна лихва за периода 09.05.2013г- 30.09.2014г и 8/ 22 649.90лв- разноски по делото.

       На 14.04.2015г заявителят се  е снабдил с изпълнителния лист, въз основа на който е било образувано изп. дело № 187/2015г по описа на ЧСИ Надя Гангалова , с рег. №  836 и район на действие СлОС.

      На 28.04.2015г ЧСИ е връчил на длъжника покана за  доброволно изпълнение. На 12.05.2015г последният е подадал възражение по чл.414 ГПК и настоящата частна жалба срещу разпореждането от 14.04.2015г за издаване на заповед за незабавно изпълнение.

     Въз основа на  така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:                     

     Частната жалба е  процесуално допустима, тъй като  е  подадена от надлежна страна и в преклузивния  срок по чл. 419 ал.1 ГПК.

     Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения:

     Производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е строго  формално и едностранано, а обхватът на съдебната проверка е ограничен само до правната валидност от гледна точка на форма и съдържание на представения със заявлението документ по чл. 417 т.1-9 ГПК.

     Длъжникът, ведно с възражението по чл.414 ГПК, може да обжалва с частна жалба и разпореждането за незабавно изпълнение, но неговите възражения  следва да се извлекат само от актовете по чл. 417 ГПК, т.е. възражения, обусловени от нередовност от външна страна на документа, послужил като основание за издаване на заповедта за незабавно изпълнение.

    Съгласно разпоредбата на чл. 418 ал.2 ГПК, за да издаде изпълнителен лист, съдът проверява само редовността на документа по чл. 417 ГПК от външна страна  и дали  удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.  При  тази проверката, съдът се ограничава само в рамките на представения документ, като единственото изключение е  досежно изискуемостта на вземането, която може да се удостовери с официален или изходящ от длъжника документ.

    Всички други възражения на длъжника, включително и това за същестуваване на задължението могат да се направят, но не в заповедното производство, респ. в настоящото, а в рамките на исковия процес - в евентуално установително производство по чл. 422 ГПК.

    В настоящия казус, вземанията на заявителя произтичат от документ по чл. 417 т.3 ГПК - споразумение за плащане от 03.07.2014г, с нотариална заверка на подписите на страните. То има характер на договор за извън съдебна спогодба, но това не го превръща в негодно изпълнително основание. По силата на този договор, длъжникът се е задължил да плати на заявителя определени парични суми, на конкретно посочени дати.

    Представеният документ по чл. 417 т.3 ГПК е редовен от външна страна,  съдържа задължение за плащане на парични суми, уговерен е техния  падеж, който е настъпил, т.е. вземането е парично,  определено  по размер и падеж,  и е изискуемо.

     Вярно е, че не е посочено основанието за сключване на споразумението, което дава повод на жалбоподателя да счита, че  е нищожно на основание чл. 26 ал.2 от ЗЗД, но това възражение може да бъде направено в предстоящия исков процес, а не в заповедно производство, респ. в настоящото.  Изискването на закона за редовност от външна страна на изпълнителното основание по чл. 417 ГПК не изключва задължението на съда по чл. 418 ал.2 ГПК да провери дали то удостоверява  подлежащо на изпълнение вземане, но без да се налага да се тълкува съдържанието на документа. Проверката относно  съществуването на изпълняемото право може да се осъществи само по исков път. Заповедният съд  проверява единствено  дали съдебно предявеното вземане произтича от наведеното правно основание,  видът на вземането - дали е парично и изискуемо,  както и  дали  отразеното в представения  по делото документ по чл. 417 ГПК съвпада с описаното в заявлението парично вземане.

     Всички възражения, наведени  в частната жалба досежно липсата на правен интерес на заявителя да инициира заповедно производство,  настъпило правоприемство на основание чл. 429 ГПК, възражение за извънсъдебно прихващане и пр. , не са предмет на заповедното производство, а касаят съществото на спора, тъй като се отнасят до факти и обстоятелства, стоящи извън изпълнителното основание, т.е. извън документа, на  който се основава вземането и касаят предходни отношения между страните.

    Тези възражения  следва да бъдат  направени, респ. разгледани от съда в исковото производство, поради което настоящият съд намира за ненужно да  ги  обсъжда по същество.  

    Така мотивиран, съдът    

 

О П Р Е Д Е ЛИ :

 

    ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 14.04.2015г, постановено по ч.гр.дело № 1221/2015г по описа на РС-Сливен,  в частта, в която  е допуснато  незабавно  изпълнение  на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 т.3 ГПК, в полза на заявителя „Газтрейд Сливен“ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“Т. П.*, ет.*, офис *,  срещу длъжника „Скът“ООД, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“С.Ш.“,база “Оранжерии-Сливен“, за сумите, подробно описани в заявлението.

      Определението  не  подлежи  на  касационно обжалване.  

 

 

 

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: