ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Сливен, 16.07.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди и петнадесета година в състав:

              ПРЕДСЕДАТЕЛ :СНЕЖАНА БАКАЛОВА,

ХРИСТИНА МАРЕВА,

ВАНЯ АНГЕЛОВА

като разгледа докладваното от ХРИСТИНА МАРЕВА ч. гр.д. № 311 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по частна жалба и се движи по реда на чл. 275 и сл. от ГПК.

Адвокат Н. К. от СлАК в качеството си на пълномощник на П.Н.П. обжалва разпореждане по гр.д. № 11617/2015г. по описа на РС – Сливен, с което е отказано на доверителя му да бъде освободен от задължението за заплащане на държавна такса по предявения спрямо ЗД „БУЛ ИНС“ АД иск за заплащане на обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за претърпени неимуществени вреди.

Поддържа се, че случая попада в хипотезата на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, като единствената причина да не бъде освободен е обстоятелството, че причинените вреди ска квалифицирани като леки телесни повреди.

В декларацията е посочено, че ищецът няма доходи, студент е и разчита на издръжка от родителите си; не работи и няма имущество, от което да се издържа. Притежаваният лек автомобил е закупен от родителите на ищеца, като стойността е по – ниска дори от размера на държавната такса. По делото е направено искане за назначаване на експертизи, като разноските биха надвишили размера на дължимата държавна такса. Правилно съдът е приел, че доходите на семейството не позволяват внасянето на държавна такса, като това се отнася и за разноските в производството.

Предвид изложеното се иска съдът да отмени обжалваното разпореждане и на основание чл. 278, ал. 2 от ГПК да разреши въпроса по жалбата, като постанови освобождаване на ищеца от заплащане на държавна такса и разноски в производството по предявения от него иск.

Въз основа на данните от гр.д. № 311/2015г. на РС – Сливен, по което е издадено обжалваното определение, се налага извода, че жалбата е допустима и попада в обхвата на разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК

Разгледана по съществото си, жалбата е и основателна.

Въпреки представената декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК първоинстанционния съд е посочил, че с оглед притежавания от ищеца автомобил и заплатения от него адвокатски хонорар, надвишаващ два пъти дължимата държавна такса, не може да се обоснове извод, че същят не разполага с достатъчно средства за заплащане на държавна такса и разноски.

Ищецът П.Н.П. *** иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в ПТП, за което е образувано ДП № 1696/2013г. по описа на РУП – Сливен, вх. № 4182/2013г., пор. № 1789/2013г. по описа на РП – Сливен, в което е прието, че ПТП е предизвикано с оглед неправомерното поведение на водача на лек автомобил, който е отнел предимството на управлявания от ищеца мотоциклет. В следствие на това на ищеца са причинени леки телесни повреди и липсват значителни материални щети, като деянието не е съставомерно съгласно предвидените текстове на престъпление в транспорта, въпреки претърпените множество телесни увреждания, за които се търси репарация по договора за застраховка „Гражданска отговорност“ на основание чл. 226, ал. 1 КЗ.

За защита по така предявения иск П.Н. Петрпов е упълномощила адв. Н. К., за което е сключен договор за правна помощ, по който е договорено и платено, съгласно отразеното в него, възнаграждение в размер на 1 200 лв.

 

В исковата молба е направено особено искане: ищецът да бъде освободен от заплащане на държавна такса и разноски в производството поради липса на достатъчно средства, т.к. няма доходи, студент е и за издръжката си разчита на своите родители. Не притежава недвижими имоти и друго имущество, от което да се издържа, нито влогове, като единствено притежава закупен от неговите родители стар, употребяван лек автомоби.

В подкрепа на твърденията си е представил декларация по чл. 83, ал. 2, т. 2 от ГПК.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът намира, че искането за освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски в хипотезата на чл. 83, ал. 2 от ГПК е основателно и следва да се отмени отказа на първоинстанционния съд.

Както за предоставянето на правна помощ, така и по въпроса за освобождаването от заплащане на държавна такса отношение имат едни и същи предпоставки, а именно липсата на доходи на страната, които да позволяват това. Предпоставките, при които съдът следва да формира извод за това, са посочени в нормата на чл. 83, ал. 2 от ГПК, като посоченото от съда обстоятелство – заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 1 200лв. може да бъде подведено единствено под нормата на чл. 83, ал. 2, т. 7 от ГПК – други обстоятелства.

Първоинстанционният съд е обосновал изводите си само с оглед на това обстоятелство и факта, че ищецът притежава лек автомобил, като останалите предпоставки, касаещи семейното и имущественото състояние на страна, са игнорирани от първоинстанционния съд голословно.

От останалите обстоятелства, касаещи имотното състояние на ищеца, за установяването на които съдът е обвързан от представената  писмена декларация по смисъла на чл. 83, ал. 2, т. 2 от ГП, следва да се приеме, че са налице предпоставките за освобождаване на ищеца от запащане на държавна такса и разноски във връзка с предявения от него иск по чл. 226, ал. 1 КЗ. Ответникът е студент, не реализира месечни доходи по трудов или граждански договор и няма имущество, от което да се издържа. Единствения месечен доход на ищеца е предоставената му от неговите родители издръжка. Притежаването на имущество – лек автомобил, би могло да обоснова извод за наличие на доходи, само ако от данните по делото и останалите писмени доказателства може да се приеме, че страната събира граждански плодове, а такива данни не са налице.

Така установените предпоставки говорят несъмнено за липсата на достатъчно средства за страната да заплаща разноски по водения от него процес и на техния фон, само обстоятелството, че е заплатен договорения адвокатски хонорар, не налага извода – направен от първоинстанционния съд за наличие на достатъчно средства.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение издадено като разпореждане № 1100 от 18.05.2015г. по гр.д. № 1617/2015г. на РС – Сливен и вместо това

 

ОСВОБОЖДАВА П.Н.П., ЕГН **********,*** от задължението за внасяне на държавна такси и разноски в производството по гр.д. № 1617/15г. по описа на РС – Сливен поради липсата на средства за заплащането им.

 

Определението не подлежи на обжалване

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         

 

 ЧЛЕНОВЕ: