О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

 

гр. Сливен, 23.06.2015 год.

 

В      И   М   Е   Т   О      Н   А      Н   А   Р   О   Д   А

 

        СЛИВЕНСКИЯТ  окръжен  съд,   гражданско отделение, в  закрито заседание проведено на двадесет и трети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:  МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                         

 

като разгледа докладваното от  М. Сандулов въззивно ч.гр. д. N 321 по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

        

       Производството е по реда на чл.413 ал.2 от ГПК.

       Подадена е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания” ООД със седалище и адрес на управление гр.С., бул.4д-р П.Д.” № *, офис-сграда „Лабиринт” ет.2 офис 4, представлявано от управителя М.Д.Д., чрез пълномощника юриск.Ц.С.П. срещу разпореждане № 296/02.06.2015г. по ч.гр.д. № 131/2015г. на РС – Котел, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания” ООД за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу К.И.Б..

       В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материалния закон. Депозираното заявление отговаря напълно на изискванията, посочени в съответните нормативни документи. Съдът е приел, че заявлението не отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и ал.3 и чл.128 от ГПК, тъй като изложените фактически обстоятелства, на които се основава предявеното вземане, са вътрешно противоречиви и взаимно изключващи се. Сочи се, че съдът неправилно е изтълкувал изложеното основание, а именно, че е бил сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, цесия, на основание на чл.99 от ЗЗД. Конкретното задължение е по договор за кредит и е прехвърлено от кредитодателя на заявителя, съгласно приложенията към сключения рамков договор. Поради това се иска да бъде отменено разпореждането и да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение.

       Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, вх.№ СД-02-09-784/01.06.2015г. „Агенция за събиране на вземания” ООД е поискала да бъде издадена заповед за изпълнение против длъжника К.И.Б. за парично вземане в размер на 128,04 лева главница и 43,15 лева – лихва, законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и лихва за забава, като паричното вземане представлява задължение по договор за паричен заем, сключен на 26.10.2012г. между „Изи Асет Мениджмънт” Ад и длъжника. В обстоятелствата се твърди, че между „Изи Асет Мениджмънт” АД и заявителя „Агенция за събиране на вземания” ООД е сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания и съгласно приложение 1 от 01.07.2014г. към договора вземането на „Изи Асен Мениджмънт” АД срещу длъжника е прехвърлено изцяло на настоящия заявител.  Подробно са описани обстоятелствата свързани с възникването на вземането.

       С разпореждане № 296/02.06.2015г. районният съдия е отхвърли заявлението по чл.410 от ГПК, като е приел, че заявлението не отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и ал.3 и чл.128 от ГПК, тъй като изложените фактически обстоятелства на които се основава предявеното вземане са вътрешно противоречиви и взаимно изключващи се.

       Настоящият състав намира, че разпореждането е неправилно съгласно Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на вземането като основание за издаване на заповедта за изпълнение. В случая, че заявлението липсва надлежна индивидуализация на неговото основание същото подлежи но отхвърляне при което заповедният съд не може да извлича това основание от приложените към заявлението документи. В заповедното производство по чл.410 от ГПК съдът не събира доказателства и от приложението към заявлението документи не могат да се правят изводи за съществуване на вземането и за основанието, на което се претендира. Точно на това основание РС е приел, че следва да отхвърли заявлението, което обаче е неправилно, тъй като в депозираното заявление ясно по несъмнен начин е посочено основанието от което произтича вземането, неговият размер и не съществуват никакви колебания за това. Целта на производството по чл.410 от ГПК е не установяване на самото вземане, а само проверка дали то е спорно. В случая, с оглед на изложените в заявлението обстоятелства, РС е бил длъжен да издаде заповед за изпълнение и като не е сторил това е допуснал постановяването на незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.

    

Ръководен от изложените съображения съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

       

 

ОТМЕНЯ разпореждане № 296/02.06.2015г. по ч.гр.д. № 131/2015г. на РС – Котел, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания” ООД за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.

 

ВРЪЩА делото на Котелския районен съд да издаде заповед за изпълнение по подаденото заявление вх.№ СД-02-09-784/01.06.2015г. на Котелския районен съд.

 

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                       

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: