О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

гр. Сливен, 02.07.2015 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                              мл. с. САВА ШИШЕНКОВ

като разгледа докладваното от  младши съдия Сава Шишенков в.ч.гр. д.  N 332 по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Чрез ЧСИ на 25.06.15 г. е постъпила жалба против действията му.

Жалбата е подадена от взискателя по изп.д. № 706/12г. на ЧСИ Н.Г., рег. № 836, с район на действие Окръжен съд - Сливен.

С нея се обжалва постановление за прекратяване на изпълнителното производство от 05.02.2015 г., като жалбоподателят заявява, че актът на ЧСИ му е връчен на 11.06.2015 година след депозиране на нарочна молба с вх. № 01991/11.06.2015 година по изпълнителното дело 706/2012 година по описа на ЧСИ Н.Г..

В жалбата се навеждат твърдения, че с постановлението от 02.05.2015 година ЧСИ Г. е прекратила изпълнителното производство и е постановила, че съгласно чл. 429, ал. 3 от ГПК, след като изпълнителното производство се прекратява по отношение на основния длъжник, взискателят не би могъл да реализира правата си по насрочване на публична продан на недвижимите имоти, собственост на трети лица поради обусловеността на тези права от съществуването на основния длъжник. Изтъква се, че въз основа на прекратяването ЧСИ Г. е вдигнала наложените възбрани върху имущество – собственост на трети лица – ипотекарни длъжници, което към датите на учредяване на описаните ипотеки – 11.04.2008 година, респ. 22.05.2009 година  е било собственост на дружеството „Ротира Груп” ЕООД. Жалбоподателят изтъква, че наличието на валидно учредени ипотеки се явява обвързващо спрямо последващи приобретатели и последващите ипотеките вписвания за промяна на собствеността нямат отношение спрямо правата на ипотекарния кредитор.

 Релевира се противоречие с предписанията на чл. 638 от ТЗ, който обвързва прекратяването на образувани изпълнителни производства след откриване на производство по несъстоятелност само срещу имущества, предявени и приети в масата на несъстоятелността. Моли за постановяване на решение, с което да се отмени постановлението за прекратяване от 05.02.2015 година по ИД 706/2012 година.

По делото са представени мотиви на ЧСИ Г., в които е посочено, че взискателят „Райфайзенбанк България” ЕАД  е получил съобщение за прекратяване на изпълнителното дело на 06.02.2015 година, но не е упражнил правото си на жалба в срока по чл. 436 ГПК, поради което процесното постановление е влязло в сила. По тези причини е обоснована недопустимост на жалбата като подадена извън предвидения в закона преклузивен срок. ЧСИ е уточнил също, че на 11.06.2015 година на пълномощник на взискателя е изпратено копие от постановлението, а не връчване на същото.

 След като се запозна с изпълнителното дело и доводите на жалбоподателя, съдът намира жалбата за недопустима по следните съображения:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на проверка по този ред, но след регламентирания в закона срок.

Срокът по чл. 436 ГПК е едноседмичен и започва да тече от момента на действието, когато страната е присъствала при извършването му и от момента на получаване на съобщение за действието във всички останали случаи.

Жалбоподателят „Райфайзенбанк България” ЕАД твърди, че нему е връчено обжалваното постановление за прекратяване на 11.06.2015 година след депозиране на нарочна молба с вх. № 01991/11.06.2015 година. В мотивите на ЧСИ е релевирано, че съобщение за извършеното прекратяване взискателят по изпълнителното дело „Райфайзенбанк България” ЕАД е получил на 06.02.2015 година чрез юрк. С.Х.. От приложения по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК препис от изпълнително дело 706/2012 година е видно, че на съобщение до взискателя „Райфайзенбанк България” ЕАД, изпратено на съдебен адрес ***, е положен подпис на графата получател от лице, означило себе си като негов представител и подписало се с името С. Х. на дата 06.02.2015 година. Подписаното съобщение е съставено по посочения в Приложение 28 към чл.3, т. 8 от Наредба № 7 от 22.02.2008 година за утвърждаване на образците на книжа, свързани с връчването по граждански процесуален кодекс образец и съдържа всички предвидени в ГПК реквизити по отношение удостоверяване на връчването. Наред с това сред приложенията към копието от делото е представено и Пълномощно от името на „Райфайзенбанк България” ЕАД, с което на 23.09.2013 година представляващите дружеството са упълномощили Соня Божидарова Х., ЕГН **********, със служебен адрес гр. С. , ул. „Ц. С.” № * да  предприема всички необходими действия по принудително събиране на просрочени кредити, отпуснати от „Райфайзенбанк България” ЕАД, сред които искане за издаване на изпълнителен лист, получаване на изпълнителни листове, завеждане на изпълнителни дела и всякакви действия и изявления по заведените изпълнителни дела с изключение на отказ от права.

Предвид гореизложеното съдът приема, че от името на дружеството взискател на 06.02.2015 година упълномощено да извършва това лице е получило съставено по предвидения в закона ред и съдържащо необходимите реквизити съобщение за прекратяване на изпълнително дело 706/2012 година. С оглед на това подадената с вх. № 02165 от 22.06.2015 година жалба на „Райфайзенбанк България” ЕАД чрез ЧСИ Г. е постъпила след изтичането на предвидения в чл. 436 ГПК едноседмичен срок /изтекъл на 13.02.2015 година/ и е процесуално недопустима.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№ 02165/22.06.2015 г. на взискателя „Райфайзенбанк /България/” ЕАД против постановление за прекратяване по изп.дело № 706/2012г. на ЧСИ Н.Г. като  НЕДОПУСТИМА.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№ 332/15 на СлОС като НЕДОПУСТИМО.

 

Определението подлежи на обжалване пред БАС в едноседмичен срок от връчването.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.