О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 03.07.2015г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на трети юли през две хиляди и петнадесета година в състав:

                                  

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

МЛ. С. НИНА КОРИТАРОВА 

 

като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова въззивно ч.гр.д.№ 336/2015 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

            Образувано е по частна жалба, подадена от длъжника „Джорданс 2”ЕООД,  ЕИК 119617397 със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Б.” № *, представлявано от управителя на дружеството П.Д.Б. против Разпореждане № 2376 от 08.10.2013 г. на Сливенски районен съд, постановено по ч.гр.д.№ 3742/2013 г. по описа на съда, с което е разпоредено издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК против длъжника в полза на заявителя „Райфайзенбанк България” ЕАД за сумата от 19 114, 37 лв., съставляваща главница по представен договор за кредитен лимит по международни кредитни карти от 05.12.2007 г.., ведно с наказателната лихва в размер на 23, 09 лв. за периода от 22.02.2010 г. до 03.10.2013 г., както и законната лихва, считано от 04.10.2013 г. до изплащане на вземането и разноски в размер на 382,75 лв., платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 632,75 лв.

            Жалбоподателят Джорданс 2” ЕООД твърди, че атакуваното разпореждане е бланкетно, неправилно, незаконосъобразно и необосновано и постановено в противоречие със ЗСВ и Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Посочва, че със съобщение от 13.05.2015 г. е бил уведомен за образуваното срещу него изпълнително дело с връчената му покана за доброволно изпълнение и прави възражение за нередовно уведомяване и в срок, затова, че срещу него има издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК в полза на заявителя „Райфайзенбанк България” ЕАД. Твърди, че в атакуваното разпореждане не е индивидуализиран номера на договор за кредитен лимит по международни кредитни карти от 05.12.2007 г., като първоинстанционния съд не е изпълнил задължението си по чл. 418, ал. 2 ГПК и не е извършил проверка дали представения документ по чл. 417, т. 2 ГПК е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, активната и пасивната легитимация на страните и е постановил издаване на изпълнителен лист  и на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК без да бъдат налице тези предпоставки.

Посочва, че за да бъде редовен от външна страна документ извлечението от счетоводните книги на банката взискател следва да съдържа и други реквизити освен датата на сключване на договора, размера на кредита и кредитополучателя, като данни за усвояване на кредита, размер на месечните погасителни вноски, броя и размера на просрочените и неплатени вноски, както и за кои месеци се отнасят кога е настъпил падежа за всяка вноска, размера на целия остатък от просроченото задължение по главницата, договорната и наказателната лихва и началната дата, от която кредитът се счита за предсрочно изискуем. На следващо място според жалбоподателя извлечението от счетоводната книга на банката не е редовен документ, защото не съдържа информация относно движението по погасяването на  кредита, размера на непогасената част и откога длъжникът е изпаднал в забава и спрямо коя част от задължението.

Оспорва компетентността на подписалите извлечението служители да издават счетоводни документи  поради липса на доказателства, че същите са заемали длъжност в отдел „Проблемни кредити” на банката. Твърди, че извлечението не носи печата на банката.

Твърди, че кредиторът е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, без да съобщи на длъжника по надлежния ред преди да подаде заявление по чл. 417 ГПК, което противоречи на т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Според жалбоподателят е изтекъл срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД към датата на подаване на заявлението.

Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на обективираните в заповедта за незабавно изпълнение вземания. Посочва, че е налице несъответствие между дължимите суми посочени в поканата за доброволно изпълнение на частния съдебен изпълнител и тези обективирани в заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист, което опорочавало връчването на заповедта за незабавно изпълнение.

Прави възражение за прекомерност на присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер на 632,75 лв., с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 5 и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Излага съображения че делото не представлява правна и фактическа сложност , доколко процесуалното представителство на юрисконсулта се изчерпва с попълването и  депозирането на заявление по чл. 417 ГПК.

Поради това посочва, че не дължи сумите по издадената заповед, за което е подал и възражение. Моли съда да отмени атакуваното разпореждане и да обезсили издадения изпълнителен лист. Претендира разноски за платена държавна такса в размер на 15 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 3,218 лв., като представя списък с разноски по чл. 80 ГПК и договор за правна помощ.

            Частната жалба е връчена на другата страна „Райфайзенбанк България” ЕАД, която  депозирала отговор в законоустановения срок. Въззиваемата страна оспорва допустимостта на частната жалба, тъй като съгласно чл. 419, ал. 2 ГПК частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение се подава заедно с възражение по чл. 414 ГПК, а въззиваемото дружество е било уведомено само за постъпилата частна жалба, получило възражение по чл. 414 ГПК без входящ номер и не им е било указано, че следва да предявят положителен установителен иск по чл. 415 ГПК в едномесечен срок.

Изразява становище, че частната жалба е неоснователна. Счита, че твърденията отнасящи се до ненадлежното уведомяване от частен съдебен изпълнител с поканата за доброволно изпълнение и в срок за издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, както и разминаването между обективираните в тях суми не се включват в предмета на настоящото производство, тъй като действията на частния съдебен изпълнител се обжалват по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Посочва, че извлечението от счетоводните книги е редовен от външна страна документ и съдържа всички необходими реквизити- данни относно длъжника, договора за кредит, размера на одобрения кредитен лимит, датата на усвояване, датата на последното плащане, датата на настъпване на изискуемостта, падежи на неплатени погасителни вноски, както и размера на изискуемата и неизплатена главница и наказателната лихва. Твърди, че служителите на банката подписали извлечението са били изрично овластени по силата на нотариално заверени пълномощни.

Излага съображения, че изискуемостта на дължимите и неплатените суми е настъпила с крайния срок на погасяване на кредита, за което не е необходимо да се уведомява длъжника, защото този срок е известен още със сключването на договора за банков кредит. Въззиваемата банка посочва, че не е упражнила правото си по чл. 60, ал. 2 ЗКИ и не е обявила кредита за предсрочно изискуем.

Оспорва възражението за прекомерност на юрисконсулското възнаграждение, направено от жалбоподателя, тъй като с оглед общия претендиран размер на вземането 19 137, 46 лв., юрисконсулското възнаграждение от 632,75 лв. е в минималния предвиден в чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК и Наредба № 1/09.07.2004 г. размер.

Счита, че възражението за изтекъл срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е неотносимо, тъй като жалбоподателят е главен длъжник по договора за кредит, а не поръчител.

Претендира юрисконсулско възнаграждение в размер на 368 лв. и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

            Сливенският районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено на 04.10.2013 г. от „Райфайзенбанк България” ЕАД срещу „Джорданс 2” ЕООД, представлявано от управителя на дружеството П.Д.Б., като длъжник  за сумата от 19 114, 37 лв., съставляваща главница по представен договор за кредитен лимит по международни кредитни карти от 05.12.2007 г.., ведно с наказателната лихва в размер на 23, 09 лв. за периода от 22.02.2010 г. до 03.10.2013 г., както и законната лихва, считано от 04.10.2013 г. до изплащане на вземането и разноски в размер на 382,75 лв., платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 632,75 лв. Към заявлението са приложени: Договор № 4549 за кредитен лимит по международни кредитни карти MasterCard Business от 05.12.2007 г. и извлечение от счетоводни книги на „Райфайзенбанк България” ЕАД за размера на дълга на „Джорданс 2” ЕООД, представлявано от управителя на дружеството П.Д.Б..

С обжалваното разпореждане от 08.10.2013г. по ч.гр.д. № 3742/2013г. СлРС е разпоредил издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника „Джорданс 2” ЕООД и изпълнителен лист. Въз основа на разпореждането на 08.10.2013г. по ч.гр.д. № 3742/2013г. СлРС е издадена Заповед № 2376 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 3742/2013г.  по описа на СлРС за заплащане от страна на длъжника „Джорданс 2” ЕООД на кредитора „Райфайзенбанк България” ЕАД на посочените в заявлението суми и направените по делото разноски. Въз основа на заповедта е издаден и изпълнителен лист.

На 13.05.2015 г. на управителя на дружеството „Джорданс 2”ЕООД длъжник П.Д.Б. лично е връчена покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 20158370400214 по описа на ЧСИ Павел Георгиев, ведно с препис от заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист.

На 27.05.2015 г. е подадена частната жалба против разпореждането от 08.10.2013 г. за издаване на заповедта за незабавно изпълнение, ведно с възражение против нея по чл.414 от ГПК.

По частната жалба е било образувано въззивно ч.гр.д. № 336/2015 г. по описа на СлОС. С разпореждане № 9509 от 23.06.2015 г. по ч.гр.д.№ 3742/2013 г. Сл.РС е указал на заявителя „Райфайзенбанк България” ЕАД възможността му по чл. 415 ГПК да предяви положителен установителен иск относно съществуването на неговото вземане в едномесечен срок от получаването на съобщението, като довнесе държавна такса, с оглед постъпилото в срок възражение по чл. 414 ГПК от длъжника.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

            Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

Условие за допустимост на частната жалба по чл. 419, ал. 2 ГПК срещу разпореждането за незабавно изпълнение е да бъде подадена, заедно с възражението по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение и може да се основе само на съображения, извлечени от актове по чл. 417. В случая частната жалба е била подадена заедно с възражението по чл. 414 ГПК  на 27.05.2015 г. в рамките на двуседмичния срок, предвиден в чл. 419, ал. 1 ГПК, който е започнал да тече от датата на връчването на заповедта за незабавно изпълнение на длъжника, а именно от 13.05.2015 г., когато същата му е била връчена заедно с поканата за доброволно изпълнение и изпълнителния лист.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Атакуваното разпореждане е правилно и законосъобразно.

С оглед направеното от жалбоподателя възражение за ненадлежно уведомяване от страна на частния съдебен изпълнител и в срок, както и твърдението за разминаването в претендираните суми в поканата за доброволно изпълнение и заповедта за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист, съдът счита същото за неотносимо към предмета на настоящото производство, тъй като в чл. 435 и сл. ГПК е предвиден друг ред за обжалване на действията на частния съдебен изпълнител. Предмет на производството по чл. 419 ГПК са само възражение отнасящи се до редовността от външна страна на документите по чл. 417 ГПК.

Предмета на производството по обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение по реда на инстанционния контрол е ограничен от нормата на чл. 419, ал. 2 от ГПК. По този ред подлежи на обжалване само разпореждането за незабавно изпълнение, като основанията за незаконосъобразност могат да бъдат извличани единствено и само от документа въз основа, на който е постановено разпореждането по чл. 417 от ГПК.

Представения от кредитора „Райфайзенбанк България” ЕАД към заявлението по чл.417 от ГПК документ - извлечение от счетоводните книги на „Райфайзенбанк България” ЕАД представлява документ по чл. 417,  т.2 от ГПК, с който се установява вземане на заявителя към жалбоподателя. Този документ е придружен и от Договор № 4549 за кредитен лимит по международни кредитни карти MasterCard Business от 05.12.2007 г., по който жалбоподателят е кредитополучател и двата документа, преценени в тяхната съвкупност могат да бъде преценени като редовни от външна страна и удостоверяващи подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Извлечението от счетоводните книги съдържа данни за договора за кредит- Договор № 4549 за кредитен лимит по международни кредитни карти MasterCard Business от 05.12.2007 г., дата на сключване, размер- 20 000 лв., кредитополучател- „Джорданс 2”ЕООД,  ЕИК 119617397, усвоен размер, просрочени задължения за главница и лихви- изискуема главница в размер на 19114, 37, изискуема наказателна лихва в размер на 23,09 лв. за периода 22.02.2010 г.- 03.10.2013 г., включва и информация за датата на първото усвояване- 05.12.2007 г., датата на последното плащане по кредита – 29.08.2013 г., датата на настъпване на изискуемостта- 30.10.2010 г., падежите на неплатените месечни  погасителни вноски, преди настъпване на изискуемостта носи и подписи на длъжностни лица на банката и печат на банката, същият е редовен от външна страна документ. Служителите на банката подписали извлечението са били изрично овластени по силата на нотариално заверени пълномощни, които са представени по делото. Въпреки, че не е посочен номера на договора за кредитен лимит по международни кредитни карти в разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и в изпълнителния лист, договорът е достатъчно добре индивидуализиран, тъй като е посочена датата на неговото сключване-05.12.2007 г. и няма данни да има други договори със същата дата.

След като представеният документ е редовен от външна страна и удостовереното вземане не противоречи на императивна правна норма или на добрите нрави, заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение за посочените в документа суми следва да бъде уважено.

Изискуемостта на дължимите и неплатените суми по Договор № 4549 за кредитен лимит по международни кредитни карти MasterCard Business от 05.12.2007 г.  е настъпила с крайния срок на погасяване на кредита, който е бил известен на жалбоподателя още със сключването на договора- 30.10.2010 г. Това основание за настъпване на изискуемостта на вземането е посочено и в подаденото от кредитора заявление по чл. 417 ГПК. В случая банката заявител не е упражнила правото си да обяви предсрочна изискуемост на кредита по чл. 60, ал. 2 ЗКИ поради неплатени вноски поради което за нея не съществува задължение да съобщи на длъжника, че задължението му е станало изискуемо и т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС  не се прилага.

Възражението за изтеклия шестмесечен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е неотносимо, тъй като жалбоподателят е главен длъжник по договора за кредит, а не поръчител.

По отношение на направеното възражение за прекомерност на присъденото юрисконсултско възнаграждение от 632,75 лв., съдът счита, че с оглед разпоредбите на чл. 10, т.2 и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и правната и фактическа сложност на делото и с оглед на обжалваемия интерес- над 10 000 лв. юрисконсулското възнаграждение на въззиваемата страна не е прекомерно и не следва да бъде намалено.

Направеното възражение за погасяване на задължението може да бъде разглеждано и разрешено в исковото производство, образувано по реда на чл.422, ал.1, вр. с чл.415 от ГПК, където при участието на двете страни ще бъдат събрани всички относими доказателства.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалвания съдебен акт не страда от посочените в жалбата пороци и следва да се потвърди като правилен и законосъобразен, а частната жалба се явява неоснователна.

С оглед изхода на делото в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноските в настоящото производство, равняващи се на юрисконсултско възнаграждение в размер на 368 лв. и предявеното в условията на евентуалност възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение платено на адвоката на жалбоподателя не следва да се разглежда.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 08.10.2013 г., постановено по ч.гр.д.№ 3742/2013г. на Сливенски районен съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, като ПРАВИЛНО  и  ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА „ Джорданс 2”ЕООД,  ЕИК 119617397 със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Б.” № * да заплати на „Райфайзенбанк България” ЕАД, ЕИК 831558413 със седалище и адрес на управление гр. С.,  ул. „Н. Г.” № *-* разноски за настоящото производство в размер на  368 лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                2.