О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 13.07.2015г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди и петнадесета година в състав:

                                  

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

МЛ. С. НИНА КОРИТАРОВА 

 

като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова въззивно ч.гр.д.№ 350/2015 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

            Образувано е по частна жалба, подадена от М.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***, чрез процесуалния й представител Г.М. *** против Разпореждане  от  13.03.2015  г.на Сливенски районен съд, постановено по ч.гр.д.№ 813 / 2015 г. по описа на съда, с което е разпоредено издаване на заповед № 463 от 13.03.2015 г. за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК против жалбоподателката в полза на Дирекция „Социално подпомагане”, ЕИК 12101505662271,  със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „П.” №  *  за сумата от 3603,85 лв., съставляваща недобросъвестно получена месечна социална помощ по чл. 9 ППЗСП и целева помощ за отопление по Наредба № РД 07-5/16.05.2008 г., въз основа на Заповед № 1089/19.01.2015 г. на Директора на  Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Сливен, ведно със законната лихва за забавата върху нея, считано от датата на подаване на заявлението 12.03.2015 г. до изплащане на вземането.

            Жалбоподателката твърди, че атакуваното разпореждане е незаконосъобразно и неправилно, тъй като не дължи сумите по издадената заповед, за което е подала и възражение. Излага съображения, с които оспорва мотива за издаване на Заповед № 1089/19.01.2015 г. на Директора на  Дирекция „Социално подпомагане” за възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ, който се основава на факта, че не е била декларирана регистрираната от определения като съжителстващ съпруг на жалбоподателката И.Й.И. фирма на 08.02.2008 г. ЕТ „Домино- И.И.”, в резултат на което се приема, че жалбоподателката е получила неправомерно месечна социална помощ на основание чл. 9 ППЗСП, Наредба № РД 07-5/16.05.2008 г. и ПМС № 42 от 27.02.2014 г.  Посочва, че  нито чл. чл. 9 ППЗСП, нито § 1,  ал. 1, т. 2 ППЗСП, който съдържа дефиницията за „семейство” включват в приложното си поле понятието съжителстващ съпруг. ПМС № 42 от 27.02.2014 г., също не съдържало тълкуване на това понятие.

 На следващо място жалбоподателката твърди, че към момента на подаване на молбата декларация с вх. № 1089 от 21.01.2014 г. и декларация № 5400 от 23.07.2013 г. не е била сключила брак с И.Й.И., поради което не е счела за необходимо да декларира обстоятелството, че същия има регистрирана фирма.

Моли съда да отмени атакуваното разпореждане и да обезсили издадения изпълнителен лист.

Моли съда на основание чл. 420, ал. 2 ГПК да спре изпълнението на паричното задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 9 ГПК.

 Претендира разноски за платена държавна такса в размер на 15 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв., като  не представя списък с разноски по чл. 80 ГПК, а само договор за правна защита и съдействие.

Прави доказателствено искане, състоящо се в това  съдът да изиска и приложи към настоящото дело ч.гр.д.№ 813/2015 г. по описа на СлРС, което е приложено към кориците на настоящото дело и адм.д. № 252/2015 на административен съд- гр. Сливен.

Частната жалба е връчена на другата страна Дирекция „Социално подпомагане” гр. Сливен, която не е депозирала отговор в законоустановения срок.

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

            Сливенският районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено на  12.03.2015 г. от Дирекция „Социално подпомагане” гр. Сливен,  в качеството на кредитор срещу  М.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***, като длъжник  за сумата от 3603,85 лв., съставляваща недобросъвестно получена месечна социална помощ по чл. 9 ППЗСП и целева помощ за отопление по Наредба № РД 07-5/16.05.2008 г., въз основа на Заповед № 1089/19.01.2015 г. на Директора на  Дирекция „Социално подпомагане” гр. Сливен, ведно със законната лихва за забавата върху нея, считано от датата на подаване на заявлението 12.03.2015 г. до изплащане на вземането. Към заявлението са приложени:  Заповед № 1089/19.01.2015 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Сливен за възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ.

С обжалваното разпореждане от 13.03.2015 г. по ч.гр.д. № 813/2015 г.  СлРС е разпоредил издаване на заповед за незабавно изпълнение  по чл. 417 ГПК срещу М.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***  и изпълнителен лист. Въз основа на разпореждането от 13.03.2015 г. по ч.гр.д. № 813/2015 г. СлРС е издадена Заповед № 463  за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 813/2015 г.  по описа на СлРС за заплащане от страна на длъжника на кредитора на посочените в заявлението суми и направените по делото разноски. Въз основа на заповедта е издаден и изпълнителен лист.

На 12.05.2015 г. на М.Д.П. лично е връчена покана за доброволно изпълнение по изп.д. 252/2015 по описа на ДСИ ведно с препис от заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист.

На 26.05.2015 г. е подадена частната жалба против разпореждането от М.Д.П., ЕГН ********** за издаване на заповедта за незабавно изпълнение,  ведно с възражение против нея по чл.414 от ГПК от 20.05.2015 г.

С определение от 25.05.2015 г. Сл.РС е оставил без уважение, като неоснователно искането за спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20152230400272 по описа на СИС при Сл.РС, направено от длъжника. Това определение не е било обжалвано в едноседмичния срок от връчването му , което е станало на 28.05.2015 г.пред Сл.ОС.

По частната жалба е било образувано въззивно ч.гр.д. № 350/2015 по описа на СлОС.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

            Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

Условие за допустимост на частната жалба по чл. 419, ал. 2 ГПК срещу разпореждането за незабавно изпълнение е да бъде подадена, заедно с възражението по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение и може да се основе само на съображения, извлечени от актове по чл. 417. В случая частната жалба е била подадена заедно с възражението по чл. 414 ГПК   в рамките на двуседмичния срок, предвиден в чл. 419, ал. 1 ГПК, който е започнал да тече от датата на връчването на заповедта за незабавно изпълнение на длъжника, а именно от 12.05.2015 г., когато същата му е била връчена заедно с поканата за доброволно изпълнение и изпълнителния лист.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Атакуваното разпореждане е правилно и законосъобразно.

Предмет на производството по чл. 419 ГПК са само възражение отнасящи се до редовността от външна страна на документите по чл. 417 ГПК.

Предмета на производството по обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение по реда на инстанционния контрол е ограничен от нормата на чл. 419, ал. 2 от ГПК. По този ред подлежи на обжалване само разпореждането за незабавно изпълнение, като основанията за незаконосъобразност могат да бъдат извличани единствено и само от документа въз основа, на който е постановено разпореждането по чл. 417 от ГПК.

Представения от кредитора към заявлението по чл.417 от ГПК документ- Заповед № 1089/19.01.2015 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Сливен за възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ по смисъла на чл. 14б, ал. 2 от ЗСП, подлежи на принудителното изпълнение по искане на Дирекция "Социално подпомагане" по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс и представлява документ по чл. 417,  т.2 от ГПК, с който се установява частно вземане на държавно учреждение, каквото е Дирекция "Социално подпомагане", която е заявител към жалбоподателя. Този документ е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” издава мотивирана заповед по чл. 14а, ал. 3 от ЗСП за възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ, заедно със законната лихва, като законодателят третира това задължение като частно на плоскостта на неоснователното обогатяване и за да бъде редовна от външна страна тази заповед е необходимо да бъде мотивирана, като съдът в настоящото производство проверява единствено дали са изложени мотиви без да ги разглежда по същество. В случая в заповедта е изложен мотив, че социалната помощ по чл. 9 ППЗСП и целева помощ за отопление по Наредба № РД 07-5/16.05.2008 г. са недобросъвестно получени от жалбоподателката, защото не е била декларирана регистрираната от определения като съжителстващ съпруг на жалбоподателката И.Й.И. фирма на 08.02.2008 г. ЕТ „Домино- И.И.” и съдът в настоящото производство не изследва дали е налице това обстоятелство, тъй като то може да се включи в предмета на производството по чл. 422 във вр. чл. 415 ГПК. Заповедта на Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” материализира конкретно по размер вземане, като са посочени и отделните периоди, за които се дължи връщане на недобросъвестно полученото плащане, което след влизане в сила на заповедта губи своето основание и е налице трета хипотеза на чл. 55, ал. 1 ЗЗД,  като  вземането е станало изискуемо към момента на отпадане на основанието. След като представеният документ е редовен от външна страна и удостовереното вземане не противоречи на императивна правна норма или на добрите нрави, заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение за посочените в документа суми следва да бъде уважено.

Изложените доводи от жалбоподателя по отношение на мотива за издаването на  на Заповед № 1089/19.01.2015 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Сливен за възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ и възражения относно понятието съжителстващ съпруг  и неговото тълкуване с оглед на действащата нормативна уредба, както и установяването на факта дали М.Д.П. и И.Й.И. са сключили брак или са били във фактическо съжителство към момента на подаване на декларациите за отпускането на месечната социалната помощ по чл. 9 ППЗСП и целева помощ за отопление по Наредба № РД 07-5/16.05.2008 г.,  са въпроси по същество на делото, които излизат извън предмета на производството по чл. 419, ал. 2 ГПК и следва да бъдат разглеждани и разрешени в исковото производство, образувано по реда на чл.422, ал.1, вр. с чл.415 от ГПК, където при участието на двете страни ще бъдат събрани всички относими доказателства.

По отношение на направеното от жалбоподателката доказателствено искане да се изиска и приложи към  настоящото дело ч.гр.д.№ 813/2015 г. по описа на СлРС, същото е приложено към кориците на настоящото дело.

По отношение на направеното от жалбоподателката доказателствено искане да се изиска и приложи към  настоящото дело адм.д. № 252/2015 на административен съд- гр. Сливен, съдът счита същото за неотносимо към предмета на настоящото производство, тъй като според подаденото възражение по чл. 414 ГПК, където се съдържат данни относно това административно производство става ясно, че то се развива между различни страни и има различен предмет и евентуално може да има отношение към въпросите по същество на делото, който биха могли да  се включат в обсега на производството по чл.422, ал.1, вр. с чл.415 от ГПК. По никакъв начин въпросите предмет на адм.д. № 252/2015 на административен съд- гр. Сливен не се отнасят към съществуването, ликвидността и изискуемостта на вземането, за което е издадена заповедта за незабавно изпълнение, нито към редовността от външна страна на Заповед № 1089/19.01.2015 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Сливен за възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ.

Съдът счита, че е недопустимо искането на жалбоподателката на основание чл. 420, ал. 2 ГПК да бъде спряно изпълнението на паричното задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 9 ГПК, тъй като не се касае за документ по т. 9 на чл. 417 ГПК и СлРС вече се е произнесъл по този въпрос с влязло в сила Определение от 25.05.2015 г. , като е оставил без уважение, като неоснователно искането за спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20152230400272 по описа на СИС при Сл.РС, направено от длъжника. Това определение не е било обжалвано в едноседмичния срок от връчването му , което е станало на 28.05.2015 г.пред Сл.ОС.  Съдът намира, че е в производството по чл. 419 ГПК е недопустимо да се разглежда искане за спиране принудителното изпълнение, при условие че ГПК е предвидил специален процесуален ред по който да се разглежда по чл. 420 ГПК, при наличието на специални предпоставки, като длъжникът е следвало да обжалва определението, с което се  оставя без уважение, като неоснователно искането за спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20152230400272 по описа на СИС при Сл.РС в едноседмичния срок от връчването му, което е станало на 28.05.2015 г.пред Сл.ОС. Това е предвидения в ГПК ред за защита на длъжника и е недопустимо съдът в производство по чл. 419 ГПК да се произнесе по искане за спиране на принудителното изпълнение.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалвания съдебен акт не страда от посочените в жалбата пороци и следва да се потвърди като правилен и законосъобразен, а частната жалба се явява неоснователна.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на М.Д.П., ЕГН **********, с адрес *** да бъде изискано и приложено към настоящото дело административно дело  № 252/2015 на административен съд- гр. Сливен.

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 13.03.2015 г., постановено по ч.гр.д.№813/2015 г.  на Сливенски районен съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, като ПРАВИЛНО  и  ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                2.