О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

гр. Сливен, 04.08.2015 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти август две хиляди и петнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                              мл. с. САВА ШИШЕНКОВ

като разгледа докладваното от  младши съдия Сава Шишенков в.ч.гр. д.   353 по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е образувано по подадено от Ж.И.П. възражение против Заповед за изпълнение № 54/04.03.2015 година, издадена по частно гражданско дело № 105 по описа за 2015 година на РС Нова Загора.

Във възражението са наведени твърдения досежно липсата на надлежно връчване на заповедта за изпълнение. Жалбоподателят- длъжник в изпълнителното производство – твърди, че не е получил заповедта, поради което не е направил възражение за недължимост на претендираните суми. Изводът за наличие на ненадлежност на връчването мотивира с оглед на твърдението, че никой не живеел на адреса в гр. Нова Загора, на който било залепено уведомление от 07.04.2015 година. Излага подробни съображения относно знанието на взискателя в заповедното производство за фактическото отсъствие на длъжника от адреса му в гр. Нова Загора и умишленото посочване на този адрес в заявлението за издаване на заповед, а не на адреса на длъжника по месторабота. Наред с това посочва, че на взискателя в заповедното производство е известно обстоятелството, че длъжникът пребивава на адрес в с. Кортен, който не може да регистрира като настоящ.

Посочва, че предвид тези обстоятелства не е имал възможност да оспори вземането и моли за отмяна на Заповед за изпълнение № 54 от 04.03.2015 година, издадена по ЧГРД № 105/2015 година по описа на РС Нова загора, както и за спиране на принудителното изпълнение по изп. д. № 20157660401735 по описа на ЧСИ К. А. с рег. № 766 и район на действие Окръжен съд – Стара Загора.

Моли да бъдат разпитани двама свидетели относно известните на кредитора адреси за призоваване.

Претендира присъждане на разноски в производството.

Постъпил е отговор от „АЛ ШАМ 94” ООД, ЕИК 833065718 чрез пълномощник адв. Л.Н., АК – Стара Загора. В него са наведени твърдения за неоснователност на подаденото възражение и за наличие на трайна практика на ВКС, че „връчването на съобщения, призовки и съдебни книжа на адрес по месторабота а страната, е възможно, но не е задължително – нито ищецът има задължение да посочи адрес по месторабота на ответника, нито съдът има задължение да извърши връчване на този адрес, дори и той да им е известен”. Оспорена е необходимостта от спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело 1735/2015 година по описа на ЧСИ Кр. А. с район на действие Окръжен съд – Стара Загора. Направен е довод за неоснователност на искането за ангажиране на допълнителни доказателства.

След като се запозна с делото и с релевираните от жалбоподателя основания, съдът намира жалбата за допустима по следните съображения:

Възражение с вх. № Сб-05-01-4509/10.07.2015 година е подадено от процесуално легитимирано лице – Ж.И.П. е длъжник по ч. гр. д. 105 по описа за 2015 година на Районен Съд – Нова Загора.

Наред с това е налице спазване на предвидения в чл. 423, ал. 1 ГПК срок. Длъжникът в заповедното производство Ж.П. твърди, че е разбрал за заповедта за изпълнение на 18.06.2015 година при връчване на запорно съобщение, а подаденото от него възражение е с вх. номер от 10.07.2015 година и в него са наведени твърдения за ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение – хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК.

С оглед наведените твърдения и приложените по делото доказателства съдът намира за неоснователни наведените във възражението доводи по следните причини:

Хипотезата на ненадлежно връчване по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК е предвидена като основание за отмяна на заповедта за изпълнение в случаите, в които не са спазени разпоредбите на ГПК относно връчване на призовки и съобщения. Законодателят е регламентирал нарочен ред, като съгласно чл. 43 ГПК получаването на книжа се извършва лично или чрез друго лице. Детайлно е посочено в чл. 38 ГПК и на кой адрес следва да бъдат изпращани книжа. Разпоредбата урежда три хипотези, като всяка следваща се прилага ако не са налице условията на предишната. Така ако съобщението не може да бъде връчено на адреса, който е посочен по делото, то следва да бъде изпратено по настоящ, а при липса на такъв – на постоянния адрес на лицето.

В процесния случай посочения по ЧГРД 105/2015 година по описа на РС Нова Загора адрес съвпада с постоянния и настоящия на длъжника и предвид обстоятелството, че същият не е намерен на този адрес и не е намерено лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят е залепил уведомление на входната врата на 07.04.2015 година, каквото е предписанието на чл. 47, ал. 1 ГПК. Алинея 7 на същата разпоредба изрично предвижда приложението на чл. 47 ГПК в заповедното производство.

Съобразно  уредената в чл. 47, ал. 5 ГПК законова фикция, ако адресатът не се яви лично, съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината, който срок по настоящето дело е изтекъл две седмици след залепването на уведомлението - на 21.04.2015 година.

Предвид гореизложеното съдът е задължен да зачете нормативно уредените последици съгласно фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК и да приеме, че заповедта е редовно връчена. Този извод обуславя неоснователност на твърденията за липса на предпоставката по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК и съответно оставяне на възражението без уважение.

Така направения от съда извод обуславя и липсата на необходимост от разглеждане на възражението по чл. 423 ГПК в открито съдебно заседание. Страната е поискала събиране на гласни доказателствени средства, но същите са от естество да установят обстоятелства, ирелевантни за приложението на уредената в закона фикция  по чл. 47, ал. 5 ГПК.

Наред с това неприемането на възражението обуславя липса на предпоставките по чл. 423, ал. 3 ГПК, съответно липса на основание за спиране на принудителното изпълнение по изп. д. № 20157660401735 по описа на ЧСИ К. А. с рег. № 766 и район на действие Окръжен съд – Стара Загора.

 

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя Ж.И.П. за допускане на разпит на двама свидетели като  НЕОСНОВАТЕЛНО.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Възражение с вх.№ Сб – 05-01-4509/10.07.2015 г. на Ж.И.П. против Заповед за изпълнение № 54 от 04.03.2015 година по ч. гр.дело № 105/2015г. на Районен съд – Нова Загора като  НЕОСНОВАТЕЛНО.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спирането на принудителното изпълнение по изп. д. № 1735/2015 по описа на ЧСИ К. А. с рег. № 766 и район на действие Окръжен съд – Стара Загора. като  НЕОСНОВАТЕЛНО.

 

Определението е окончателно и  не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.