ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Сливен, 24.07.2015г.

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ :ХРИСТИНА МАРЕВА,

ВАНЯ АНГЕЛОВА,

МЛ.С. НИНА КОРИТАРОВА,

 

като разгледа докладваното от ХРИСТИНА МАРЕВА ч.гр.д. № 361 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е частна жалба на основание чл. 274, ал. 1, т.1 от ГПК и се движи по реда на чл. 275 и сл. от ГПК./

К.Й.М. е Р.М.М. обжалват определение № 185/18.05.2015г. по гр.д. № 582/2014г. по описа на РС – Нова Загора, с което производството по предявените искове е прекратено и отменено определение № 303/08.10.2014г., с което е допуснато обезпечение на предявените искове в производството по същото дело.

В частната жалба се твърди, че частните жалбоподатели не са били надлежно уведомявани по делото за извършване на необходимите действия, тъй като техният пълномощник едностранно се е отказал от делегираните права без да ги уведоми. Видно от приложените към жалбата телепоща и рапорт уведомленията  не са им били връчени. С телепоща от 03.02.2015г. М.Б. едностранно е прекратила качеството си на пълномощник и е уведомила за това съда на 06.02.2015г., което съобщение е върнато на 08.02.2015г. като невръчено. По делото е видно, че съдът е изискал справка и е установил постоянния адрес на ответницата, поради което не е необходимо ищците да представят справка за такъв, като освен това в частната жалба посочват и настоящ адрес на същата.

На следващо място ищците са двама, а за извършване на необходимите действия за отстранявана пречките, свързани с адресите на страните съобщенията са били пращани само до единия ищец. Същевременно пълномощникът, чрез който са връчвани, не е измежду лицата посочени в чл.32 от ГПК.

Предвид изложеното се иска съда да отмени обжалваното определение, с което делото е прекратено и са отменени допуснатите обезпечения.

Отговор по частната жалба е представен от „Юробанк България“ АД – която е страна в спрените с оглед допуснатото обезпечение изпълнителни производства. В отговора се поддържа становище, че в жалбата срещу е определението  за отмяна на обезпечителната мярка и обезсилването на обезпечителната мярка е недопустимо, тъй като това определение не е подлежало на обжалване, понеже не слагало край на производството. Обезпечителната мярка е имала действия само докато делото е висящо и при липсата на висящо производство е недопустимо да се обжалва определението,  с което е отменено допуснатото обезпечение. На следващо място се излагат аргументи за неоснователност на жалбата с аргумент, че приложените по делото телепоща и рапорт следва да се считат връчени. Аргументират редовността на уведомяването с оглед обстоятелството, че т.нар.- пълномощник М.Б. е уведомила съда за отказа от пълномощията си след получаване на отговор от Български пощи, че същият е бил връчен. Изтъкват се съображения за недопустимост, поради това че местнокомпетентен да разгледа производството по предявените искове е РС – София. Поддържа се също, че след като ищците имат един и същ адрес по смисъла на чл.46 ал.2 от ГПК Следва да се считат уведомени и двамата. Посочената норма на чл.32 от ГПК касае само процесуално представителство по делото, като М.Б. е била надлежно упълномощена да получава съобщения, а не да извършва процесуално представителство.

От данните по гр.д. № 582/2014г. се установява следното: 

Производството е образувано по исковата молба, подадена от К.Й.М. и Р.М.М., с която са предявили иск срещу М.К.К. за изпълнение на парично задължение. В исковата молба ищците са посочили адрес в гр.С., ул.Т.Ч.* ап.*, а за ответницата адрес - в гр.Н. З., ул.С.С.*.

Съдът е установил, че не е платена дължимата по делото държавна такса и на посочения адрес за ищците в гр.С. същите не са били намерени и съобщенията са били върнати като невръчени. В списъка на лицата за изготвени съобщения и уведомления, с оглед разпоредителното заседание от 16.09.2014г., с което са дадени указанията за заплащане на държавна такса, е посочен пълномощник М.Б. с адрес в гр.Нова Загора. Не става ясно по какъв начин към този момент съдът е приел, че лицето М.Б. следва да се счита съдебен адресат. Същата не е посочена като такъв в исковата молба, нито е посочена като съдебен адресат отделно с допълнителна молба.

Независимо от горното на 24.09.2014г. ищецът Р.М. е представил платежно нареждане за платена държавна такса, в която молба отново за адрес на ищците е посочил гр.С., ул.Т. Ч. № *, ап.*.

С определение № 297/01.10.2014г. първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за допускане на обезпечение. Уведомлението за това определение отново са изпратени за връчване освен на посочения в исковата молба адрес за ищците, но и на пълномощник М.Б., но само за ищеца Р.М..

С разпореждане от същата дата, 01.10.2014г., първоинстанционният съд е приел, че исковата молба е редовна и е разпоредил на ответника да се връчат преписи от нея и от приложенията с указания за представяне на отговор по чл.131 ал.1 от ГПК.

На 08.10.2014г. по делото е постъпила допълнителна молба от ищците, с която отново са отправили искане за допускане на обезпечение на предявените от тях искове, която молба е уважена с определение № 303/08.10.2014г. и съдът е допуснал обезпечение на предявените искове, чрез спиране на изпълнението по и.д. № 20148040400942 по описа на ЧСИ Делян Николов по отношение на недвижими имоти с идентификатор № 44094.21.34.1.24 по КК и КР на С.Л., ОБЩ.Ц., обл.Б., както и имот с идентификатор № 44094.21.34.1.48 по КК и КР на сЛозенец, ОБЩ.Ц., обл.Б. и 116.46 кв.м. ид./ч. от право на собственост върху поземлен имот с идентификатор № 44094.21.34 по КК и КР на С.Л., ОБЩ.Ц., обл.Б., като е определена и парична гаранция. Съобщенията за постановеното определение са изпратени за връчване на ищците като е връчено само на Р.М., чрез пълномощник М.Б..

По искане № 257/01.12.2014г. е изготвена справка по Наредба № 14/18.11.2009г., с която са установени постоянен и настоящ адрес за ищците – посочения в исковата молба, а за ответницата М.К. ***. На посочените адреси ищците не са били намерени, като съобщението до ответницата с указанията по чл.131 от ГПК е върнато като невръчено с искане за уточняване № на апартамент.

На 30.01.2015г. по делото е постъпила молба от М.С.Б., с която в качеството й на пълномощник на Р.М. е поискала да й бъде връчена издадената по делото обезпечителна заповед. Към молбата същата е представила пълномощно в което същата е упълномощена да представлява Р.М.М. пред органите на съдебната власт – районни, окръжни, апелативни, административни и други съдилища в РБългария, с правото да изисква и представя документи и справки по граждански, търговски, административни и други дела водени срещу него, както и да получава оригинални и преписи на удостоверения, решения и други актове и документи от органите, посочени по-горе.

Неизвестно защо по делото се намира в оригинал издадената обезпечителна заповед от 30.01.2015г. въз основа на определението от 08.10.2014г. като на гърба на същата обезпечителна заповед е отразено, че е получена от М.С.Б..

На 06.02.2015г. М.С.Б. е представила заявление в което заявява, че се отказва да получава занапред съобщенията по гр.д. № 582/2014г. и всякакви други документи за упълномощителя Р.М., когото твърди, че е уведомила за отказа от дадените пълномощия съгласно пълномощно № 726/29.01.2015г.

На 22.01.2015г. са изпратени отново за връчване на ответницата съобщения с препис от исковата молба и приложенията към нея, както и с указания по чл.131 ал.1 от ГПК, което съобщение е върнато като невръчено и в него е отразено от връчителя, че съседи на посочения адрес – гр.С., ул.Чар № *, ет.*, са отказали да допуснат връчителя в сградата, поради което същият е изискал указания. Във връзка с това съдът, игнорирайки посочването, че адреса в съобщенията на съда е непълен, е разпоредил съобщенията да се връчат по реда на чл.47 от ГПК, чрез залепване на уведомление и такова е било залепено на 19.02.2015г., видно от приложената разписка от връчител на входната врата на сградата.

Не става ясно, по чие разпореждане е извършено такова залепяне при положение, че разпореждането по гр.д. № 528/2014г. на РС – Нова Загора, за призоваване по реда на чл.47 от ГПК, е постановено към 05.03.2015г.

Така или иначе, както след 19.02.2015г., така и след 05.03.2015г. липсва съобщение за заплащане на депозит за възнаграждение на особен представител, което да е изпратено до ищците с указания да посочат друг адрес или да представят справка за постоянен и настоящ адрес на ответницата, като според обстоятелствата – възприети в обжалваното определение, такова съобщение до ищците е било връчено преди залепване на уведомлението, а именно на 30.01.2015г.

На датата 30.01.2015г., обаче чрез М.Б. не е било връчено съобщение за посочване на постоянен и настоящ адрес, а съобщение, с което е връчен препис от определение № 303/08.10.2014г., с което е било допуснато обезпечението на предявените искове. Същото се отнася и за съобщенията, изпратени на посочения от ищците адрес в гр.С., в които е посочено, че приложено се връчва определение № 303/08.10.2014г.

Указания за представяне на справка за постоянен и настоящ адрес са дадени и са изпратени съобщения до ищците, на посочените от тях адрес, към 22.10.2014г., които са върнати като невръчени към 05.12.2014г. към която дата по делото вече е била изготвена справка за постоянен и настоящ адрес на ответниците по реда на Наредба № 14 от 18.11.2009г. Във връзка с върнатите като невръчени уведомления с указания за посочване на постоянен и настоящ адрес на 05.12.2014г. първоинстанционният съд е разпоредил да се съобщи на ищците да посочат постоянен и настоящ адрес и да внесат такса за особен представител в размер на 1130 лева.

Няма данни по делото това разпореждане от 05.12.2014г. за заплащане на депозит за назначаване на особен представител да е съобщавано чрез съобщения, изпратени до адресите на ищците, посочени в исковата молба.

Включително към настоящия момент, след посочване на пълния адрес на ответницата, съобщението до не я е връчено лично.

Въз основа на така установеното се налага извода, че частната жалба е основателна.

Обжалваните определения – за прекратяване и отмяна на допуснатото обезпечение са  постановени в пълен разрез със закона.

Процесуалните действия в съдебното производство по ГПК, свързани както с образуване на делото, отстраняването на евентуални нередовности във връзка с исковата молба, връчването на съдебни книжа и прякото участието на страните в процеса представлява сложен, динамичен фактически състав, законосъобразното развитие на който е и допустимостта на всяко следващо действие са обусловени от стриктното спазване на предвидените в ГПК формални изисквания, които в случая са нарушени от първоинстанционния съд.

С оглед обстоятелството, че ищците са посочили изрично в исковата молба съдебен адрес, на който да им бъдат връчвани съдебните книжа и съобщения и, на който да бъдат призовавани, липсва всякакво основание съобщенията да бъдат връчвани на друг съдебен адресат, който при това не е посочен изрично от страната – чл. 39 ГПК.

В конкретния случай от данните по делото е видно, че т.нар. пълномощник М.Б. се е явила и е представила пълномощно, което е можело и следвало да бъде съобразено единствено за извършване на посоченото в представената от нея молба действие – за получаване на издадената по делото обезпечителна заповед. След като ищците не са я посочили за свой съдебен адресат, извън действията по връчване на обезпечителната заповед за РС не е било налице никакво основание чрез нея да съобщава и другите процесуални задължения и указания за извършване на процесуални действия по отстраняване на нередовности на исковата молба и на пречки по движение на делото.

Независимо от връчването на съдебен адресат, при липсата на предпоставките на чл.39 ГПК, съобщения са били изпращани и на посочения от ищците адрес и макар и невръчени е видно, че указанията са били изпълнявани, което се отнася за дължимата по делото държавна такса.

Конкретните процесуални действия по повод прекратяване на  производството, които първоинстанционният съд е приел, че ищците не са извършили, въпреки дадените указания, са тези, касаещи отстраняването на нередовност на исковата молба по чл.127 ал.1 т.2 от ГПК и чл.47 от ГПК – посочване на адрес за ответницата, представяне на справка за постоянен и настоящ адрес и заплащане на депозит за назначаване на особен представител..

Този извод първоинстанционният съд е приел при обстоятелства, които сочат на пълен хаос в извършените действия, касаещи съобщаването на указания.

За да прекрати производството поради неизпълнение на задължението за представяне на справка за постоянен и настоящ адрес и за заплащане на дължимото по делото възнаграждение за назначаване на особен представител по чл.47 ал.6 от ГПК, съдът е следвало стриктно да спази поредността на действията, указани в чл.47 ал.1 до ал.5 от ГПК.

Вместо това съдът е предприел връчване на съобщения на непосочен от страната съдебен адресат; служебно е извършил справка за постоянен и настоящ адрес на ответницата и то при положение, че няма данни за залепено уведомление по чл.47 ал.1 от ГПК на посочения от ищците адрес в гр.Нова Загора. Едва след залепването на такова уведомление съгласно чл.47 ал.1 и ал.2 от ГПК и след като ответникът не се яви да получи книжата, съдът може да приеме, че ответникът не може да бъде намерен на посочения адрес, респективно да укаже на ищеца да представи справка за адресната регистрация на ответника, независимо от залепването на уведомлението по ал.1 – чл.47 ал.4 ГПК, в случаите, редовността на връчването по реда на чл. 47 ГПК изисква залепяне на уведомление, както на постоянния и настоящ адрес, така и на посочения, ако не съвпадат..

Извършвайки сам справка за постоянния адрес на ответницата в разрез с нормата на чл. 47, ал. 4 ГПК, съдът е разпоредил да се залепи уведомление само на установения адрес в гр.С., при наличието на данни, че е непълен, което е извършено към 19.02.2015г. Респективно, двуседмичният срок, след който съдът може да приеме, че съобщаването и връчването на книжата е редовно – чл.47 ал.6 от ГПК, е изтекъл на 05.03.2015г. На тази дата най-рано за първоинстанционния съд са били налице предпоставките да издаде разпореждане до ищците за заплащане на депозит за назначаване на особен представител, но подобно разпореждане, както се посочи и по-горе, е било издадено от първоинстанционния съд на значително по-ранен етап, а именно на 05.12.2014г., когато нито на посочения, нито на адресите по регистрация, не е залепяно уведомление. Включително това разпореждане няма данни да е било съобщено на ищците редовно по смисъла на чл.41 ал.2 от ГПК, като възприетата в обжалваното определение дата – 30.01.2015г., се отнася за съобщенията относно определение № 303/08.10.2014г.

Освен че неправилно и напълно незаконосъобразно с оглед гореизложеното е отменено определението за прекратяване, изцяло опорочено до степен на нищожност е определението, с което е отменено и допуснатото обезпечение.

Извън реда за обжалване, отмяната на обезпеченията в случаите когато обезпеченият иск е предявен, е регламентирана в чл.402 ал.1 и ал.2 ГПК, а съдебната процедурата може да се развие това само по искане на заинтересованата страна. При липсата на искане за съда липсва компетентност да отмени обезпечението, независимо от това дали производството по обезпечения иск е приключило с решение или с определение за прекратяване. Нещо повече, като преграждащо пътя за защита, определението за прекратяване подлежи на обжалване. Фактът на прекратяването следва да се счита настъпил едва с влизане в сила на определението за прекратяване, преди който момент освен поради липсата на искане от надлежно легитимирана страна, липсва и изискуемата от чл. 402, ал. 2 ГПК предпоставка – да е отпаднала причината, поради която обезпечението е допуснато.

По изложените съображения изцяло са неотносими възраженията на „Юробанк България“ АД, за което дружество, извън реда за обжалване по смисъла на чл. 396 ГПК, не е налице процесуална легитимация, както за обжалване, така и за изразяване на становище по частна жалба срещу определението за отмяна на допуснатото обезпечение.

Водим от гореизложеното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение № 185/18.05.2015г. по гр.д. № 582 по описа за 2014г. на РС – Нова Загора, в частта, с което е прекратено производството по делото като незаконосъобразно.

 

ОТМЕНЯ определение № 185/18.05.2015г. по гр.д. № 582 по описа за 2014г. на РС – Нова Загора, в частта, с която е отменено допуснатото с определение № 303/08.10.2014г. обезпечение на предявените искове по гр.д. № 582/2014г. на РС – Нова Загора и е обезсилена издадената обезпечителна заповед като нищожно.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

       2.