О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 20.07.2015г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ХРИСТИНА МАРЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:  СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№366 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе съобрази следното:

 

            Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл.248 от ГПК.

          Образувано е по частна жалба, подадена от „Специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение „ЕВА“ ЕООД, гр.Сливен чрез адв. Р. против Определение №1397 от 23.06.2015г. на Сливенски районен съд, постановено по гр.д.№415/2015г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на „Специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение „ЕВА“ ЕООД, гр.Сливен за изменение на постановеното по делото решение в частта относно разноските.

            Жалбоподателят твърди, че атакуваното определение е неправилно. Посочва, че в случая не е постановено решение при признание на иска, тъй като се касае за право, с което страната не може да се разпорежда. Иска не се оспорвал. Освен това в с.з. бил представен нотариален акт относно сделка по отношение на имота преди постановлението за възлагане на съдебния изпълнител. Посочва, че дружеството с поведението си не е дало повод за завеждане на делото, признало е иска с отговора на исковата молба и в с.з., поради което разноските следвало да бъдат възложени на ищеца. Поради това моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да възложи разноските върху ищеца на основание чл.78, ал.2 от ГПК.

            Препис от частната жалба е връчен редовно на другата страна – Х.Ж.С., който не е подал отговор на същата.

            Съдът намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството по гр.д.№415/2015г. по описа на СлРС е било образувано въз основа на исковата молба, подадена от  Х.Ж.С., с която е предявен против „Специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение „ЕВА“ ЕООД, гр.Сливен положителен установителен иск за собственост върху недвижим имот – нива, находяща се в м.“Зимнишки лозя“ в землището на с.Драгоданово, с площ от 8,162 дка, трета категория, имот №121034 по плана за земеразделяне на с.Драгоданово, на основание чл.124, ал..1 от ГПК.

По делото е подаден в срока по чл.131 от ГПК отговор на исковата молба, като ответното дружество посочва, че е съгласно делото да бъде приключено със спогодба между страните. Присъединява се към искането на ищеца за назначаване на съдебно-строителна експертиза.

В проведеното о.с.з. пълномощника на ответното дружество посочва, че поддържа отговора и не оспорва исковата молба.

С Решение №422/27.05.2015г. по гр.д.№415/2015г. на СлРС е уважен изцяло предявения от Х.Ж.С. против „Специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение „ЕВА“ ЕООД, гр.Сливен положителен установителен иск са собственост на посочената земеделска земя и на ищеца са присъдени разноски в размер на 570лв.

В законоустановения срок „Специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение „ЕВА“ ЕООД, гр.Сливен е подало до СлРС молба по чл.248 от ГПК с искане за изменение на решението в частта относно разноските с искане за отмяната му в тази част, като се е позовало на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК.

С обжалваното Определение №1397 от 23.06.2015г. СлРС е оставил молбата без уважение, като е посочил, че не са налице условията на чл.78, ал.2 от ГПК за освобождаване на ответното дружество от разноски.

            Въззивният съд СПОДЕЛЯ НАПЪЛНО съображенията, изложени от първоинстанционния съд в обжалваното определение.

            Разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, на която се позовава ответното дружество – жалбоподател, предвижда хипотеза, при която разноските се възлагат върху ищеца, въпреки уважаването на иска – в случай, че ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. Двете предпоставки са кумулативни. В настоящия случай, въззивният съд намира, че не е налице нито една от двете кумулативни предпоставки.

На първо място по делото не е установено заявеното от жалбоподателя, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. Напротив, същият се е снабдил с титул за собственост за процесния имот, като въз основа на него инициирал и е налице записване в ОСЗ – Сливен, като за собственик на имота е посочено именно ответното дружество. Въпреки опитите на ищеца извънсъдебно да се уреди спора и да се коригира по административен ред грешното записване, такова не е постигнато, като същият е насочен от ОСЗ към съда за решаване на спора.

Освен това не е налице и изрично признаване на иска от страна на ответника, тъй като предложението с отговора на исковата молба е за съдебна спогодба, което всъщност е уреждане на спор по пътя на взаимните отстъпки, но не и признание изцяло на иска. Такова признание не е направено изрично и проведеното по делото открито съдебно заседание, като съдът е съгласен с първоинстанционнния съд, че посоченото неоспорване, не означава по смисъла на закона признание на иска със съответните правни последици.

На последно място следва да се посочи, че изложеното в частната жалба обстоятелство относно наличие на друга прехвърлителна сделка, предхождаща постановлението за възлагане и представеното в тази насока пред районния съд доказателство е ирелевантно и по никакъв начин не доказва, ако това се цели от жалбоподателя, неговото признание на иска, респ. недаването на повод за завеждане на иска.

Следователно не е налице хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК и разноските по делото не следва да се възлагат на ищеца. С оглед изхода на спора – изцяло уважаване на предявения иск, правилно и законосъобразно същите са възложени на ответното дружество.

            С оглед гореизложеното, молбата по чл.248 от ГПК се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

С оглед изложеното, въззивният съд намира, че обжалвания съдебен акт не страда от посочените в жалбата пороци и следва да се потвърди като правилен и законосъобразен, а частната жалба се явява неоснователна.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение №1397 от 23.06.2015г., постановено по  гр.д.№415/2015г. по описа на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО  и  ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                   2.