ОПРЕДЕЛЕНИЕ№______________________

гр. Сливен, 13.08.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРТИН САНДУЛОВ,

ХРИСТИНА МАРЕВА,

МЛ.С. НИНА КОРИТАРОВА,

 

като разгледа докладваното от ХРИСТИНА МАРЕВА ч. гр.д. № 389 по описа на съда за 20115г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по частна жалба на основание чл.274, ал. 1, т. 1 от ГПК и се движи по реда на чл. 275 и сл. от ГПК.

„Б.“ АД в качеството му на съдружник в ДЗЗД „СТ. И П. НА П.“,  обжалва протоколно определение от 03.07.2015г. по гр.д. № 1628 по описа за 2013г. на СлРС, с което производството е спряно поради разкриване на престъпно обстоятелства, които са от значение за разрешаване на гражданския спор.

В жалбата са развити подробно съображения за това, че липсват данни за извършено престъпление по чл. 290 от НК – лъжесвидетелстване. Подробно са развити и съображения, че показанията на разпитаните по делото свидетели са различни, тъй като всеки от тях е изложил своите възприятия относно обстоятелствата за пространство и време.

Поддържа се също, че не е необходимо спиране на производството, тъй като гражданския съд при разглеждане на спора е компетентния съд, който следва да извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и сам да прецени достоверността и относимостта на свидетелските показания към спора и евентуално да ги възприеме или да ги отхвърли във връзка със съдебния акт по същество. Не е необходимо достоверността на събраните по делото гласни доказателства да бъде преценявана в рамките на наказателно производство, тъй като инстанционният контрол на съдебния акт гарантира неговата правилност и законосъобразност. В този смисъл, фактът на разминаването на показанията и дали, чрез тях е извършено престъпление, е ирелевантен за самия спор, който е предмет на гражданското производство, включително, ако за това е налице влязла в сила присъда. Позовава се на конкретна съдебна практика – определение № 808/21.09.2012г. по Ч.гр.Д № 549/2012г. на ВКС.

Предвид гореизложеното се иска съда да отмени обжалваното определение за спиране.

В срока за отговор по частната жалба останалите участници в производството не са депозирали становища.

Частната жалба е допустима. Подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване на определението, от надлежно легитимирана страна в процеса при наличие на правен интерес.

Частният жалбоподател е конституиран като трето лице – помагач по смисъла на чл. 219 ГПК и съгласно чл. 221 ал.1 ГПК има право да извърши всички съдопроизводствени действия с изключение на действията представляващи разпореждане с предмета на спора.

От данните по гр.д. № 1628/2013г. на СлРС се установяват следните релевантни обстоятелства относно предмета на частната жалба.

На 03.07.2015г. е проведено последното съдебно заседание по делото, в което, както е докладвано, е следвало да бъдат изслушани обясненията на вещото лице по назначената автотехническа и оценителна експертиза. След извършване на процесуалните действия по смисъла на чл. 200 ГПК страните са заявили, чрез своите пълномощници, че няма да сочат други доказателства. Вместо да даде ход на устните състезания с оглед липсата на основание за извършване на други процесуални действия и да приключи делото, посочвайки дата, на която ще бъде обявен съдебният акт по същество, съдът служебно е повдигнал въпроса за наличие на данни за извършено престъпление и е изложил мотиви за това, че не са налице предпоставките за приключване на съдебното дирене. Още на този етап докладчикът е изразил становище в мотивите си, че показанията на разпитани в предходни съдебни заседания свидетели са противоречиви във връзка с описаната пътна обстановка и са дали противоположни сведения за едно и също обстоятелство, което означавало, че по делото е извършено престъпление по смисъла на чл.290 от НК. При тези обстоятелства е намерил, че са налице предпоставките на чл.229 ал.1 т.5 от ГПК и на това основание е спрял производството и е разпоредил препис от протокола да се изпрати на РП – Сливен, която да извърши проверка за наличие на престъпни обстоятелства, а именно за престъпление по чл.290 от НК относно свидетелски показания, дадени в съдебно заседание на 19.03.2015г.

Въз основа на гореизложеното се налага извода, че частната жалба е основателна, а обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да се отмени.

Основателно е възражението в частната жалба, че евентуално извършеното престъпление на лъжесвидетелстване в хода на делото за събиране на доказателства, е ирелевантно за разрешаване на гражданския спор и съдът е длъжен да извърши автономна преценка за достоверност на събраните по делото доказателства.

Евентуалното наличие на извършено престъпление, което е от значение за правилното разрешаване на гражданския спор, представлява основание за спиране на съдебното производство по чл. 229 ал.1 т.5 от ГПК тогава, когато защитата на предявените права е обусловена като предпоставка от положителния отговор на въпроса, дали дадено поведение се квлафицира или не като престъпление. По въпроса дали дадено деяние е извършено, гражданският съд следва да се произнесе с оглед на всички събрани по делото доказателства, като само в случаите, в които е от значение, дали то изпълва състава на престъпление, следва да се спре гражданското производство в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Когато по делото са събрани достатъчно доказателства по надлежния ред, от които може да се направи извод дали дадено обстоятелство, на което се основава предявеното право или възражение, е налице и е без значение, дали то изпълва състава на престъпление, за гражданския съд не съществува основание да спре производството. В останалите случаи, ако са налице данни, че конкретно поведение изпълва състава на престъпление, за гражданския съд е налице основание да спре производството само в хипотезата на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК, а именно, когато по наказателното производство е изготвен обвинителен акт и е внесен за разглеждане от съда.

По аргумент от противното, за гражданския съд не съществува задължение и липсва основание за спиране на производството, дори когато вече е образувано наказателно производство, щом то не е внесено с обвинителен акт за разглеждане от съда. Още по-малко е налице основание за гражданският съд сам да инициира наказателно производство и във връзка с него да спре производството по гражданския спор при положение, че квалификацията на дадено деяние или поведение като престъпление няма никакво значение за решаване на гражданскоправния спор по делото.

Правилно в жалбата частният жалбоподател се позовава на цитираната съдебна практика, според която „…съдът е длъжен да реши гражданскоправния спор, въз основа на доказателствата, които той е събрал, като има право в съответствие с всички събрани доказателства, обсъдени в тяхната взаимна връзка, да кредитира показанията на определени групи свидетели и други да не възприеме като обективно дадени.“ Нещо повече – с оглед правораздавателната си дейност, за гражданският съд е налице не само възможност, но и задължение да извърши автономно преценка относно достоверността на показанията, които следва да бъдат кредитирани, независимо от противоречията в тях, което му задължение произтича от разпоредбата на чл. 172 от ГПК. Недопустимо е във връзка с противоречията тази преценка да бъде извършвана от друг правораздавателен орган в рамките на наказателно производство, независимо дали се касае за умишлено престъпление лъжесвидетелстване – чл.290 от НК или за противоречие в данните от показанията на даден свидетел, произтичащо от субективната преценка, личното отношение на свидетеля към случилото се, неговите интелектуални възможности, възраст, образование, специфично положение с оглед на време и място и пр.

С оглед недопустимото „делигиране“ на правомощието на съда по чл.172 от ГПК за извършване на преценка на свидетелските показания върху други павозащитни органи в рамките на наказателно производство, определението за спиране по чл.229 ал.1 т.5 от ГПК противоречи на закона и като такова следва да се отмени за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от гореизложеното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ протоколно определение от 03.07.2015г. по гр.д. № 1628/2013г. по описа на Сливенски районен съд, с което производството по същото дело е спряно на основание чл. 229 ал.1 т.5 от ГПК и ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

2.