О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 17.08.2015г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди и петнадесета година в състав:

                                  

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ЯНАКИЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

МЛ. С. НИНА КОРИТАРОВА 

 

като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова въззивно ч.гр.д.№ 406/2015 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по частна жалба и намира правното си основание в чл. 274 и сл. от ГПК. Образувано е по частната жалба на Н.Н.Т., ЕГН **********, с адрес *** против Определение от 24.06.2015 г. по гр.д.№ 1426/2015 по описа на Районен съд- Сливен, с което е прекратено производството по делото пред СлРС и изпратено същото по подсъдност на Районен съд –София. Твърди се в жалбата, че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно,  и поставено в противоречие с нормите на ГПК, тъй като не следва да се прилагат правилата на общата местна подсъдност по чл. 105 от ГПК- по постоянния адрес, или седалището на ответника, а тези на чл. 113 ГПК, тъй като ищцата има качеството на потребител на застрахователни услуги по см. на  §1, т.1 от ДР на КЗ. Ищцата била предявила иск с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ, като още в исковата молба посочила, че желае да реализира правото си да се ползва от изборната подсъдност по чл. 113 ГПК, поради което сезира съда, в чийто район се намира нейния постоянен адрес,***. Според ищцата разпоредбата на чл. 113 ГПК предвижда алтернативна местна подсъдност, наред с общата подсъдност, при което е допустимо местната подсъдност да бъде избрана от ищеца с предявяване на исковата молба. След като ищецът веднъж бил упражнил това свое право общата местната подсъдност по чл. 105 ГПК се дерогирала. В подкрепа на тезата си цитира задължителна практика на ВКС. Моли да бъде отменено обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно и делото да бъде върнато на СлРС за разглеждане, като местно компетентен да реши спора. Представя като писмено доказателство копие от лична карта, с която се удостоверява, че постоянния адрес на ищца е гр. Твърдица, ул. „Александър Стамболийски” № 27.

Частната жалба е връчена на другата страна З. А. Д. „О.- З.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „С. С.” № *, която  депозирала отговор в законоустановения срок. Счита, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно  и моли да бъде потвърдено. Правилно районният съд бил приел, че в случая са приложими правилата на чл. 105 ГПК, регламентиращ общата местна подсъдност, според които компетентен да разгледа делото е съдът, в чийто район се намира постоянния адрес или седалището на ответника. В случая седалището на ответника по иска с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ е в гр. София, откъдето следвало, че компетентен да го разгледа по правилата на местната подсъдност бил Районен съд- гр. София. Посочва, че специалната подсъдност по чл. 113 ГПК не може служебно да се прилага от съда и е необходимо ищецът, още в исковата молба изрично да се е позовал на тази разпоредба и да е обосновал подсъдността на сезирания от него съд с качеството си на потребител, което в случая не било направено. Твърди, че нормата на чл. 113 ГПК е неприложима по отношение на прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ, независимо от дефиницията на   §1, т.1 от ДР на КЗ, тъй като няма идентитет в съдържанието на термина потребител в материалния и процесуалния закон. Излага твърдения, че използвания в чл. 113 ГПК термин „потребител” би следвало да се тълкува в тесен смисъл и изборната компетентност да се прилага само по отношения на искове за установяване на права или за преустановяване на нарушения по см. на Закона за защита на потребителите, независимо дали са предявени по реда на чл. 310, т. 4 ГПК или по общия исков ред. Разширителното тълкуване на чл. 113 ГПК би поставило в привилигировано процесуално положение ищците по редица облигационни правоотношения. Цитира в този смисъл практика на ВКС, според която ищец по иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ не може да бъде квалифициран като потребител по см. на чл. 95  във вр. чл. 16 КМЧП . Също така посочва, че КЗ въвежда в §1, т.1 от ДР, свое понятие за потребител, което не е идентично с понятието предвидено в §13, т.1 от ДР на ЗЗП, поради липсата на препращаща към този текст норма.

Частната жалба е допустима и подадена в срок от лице имащо интерес от обжалването, а разгледана по съществото си е основателна.

Н.Н.Т., ЕГН **********, с адрес *** е предявила против З. А. Д. „О.- З.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „С. С.” № * иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ. Искът е предявен пред СлРС, като изрично в исковата молба е посочено, че ищцата сезира съда на основание чл. 113 ГПК във вр. §1, т.1 от ДР от КЗ.

В срока за отговор, ответникът е направил възражение за местна неподсъдност на спора, като е посочил че следва по правилата на общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК, тъй като седалището му е в гр. София – делото да се прекрати пред СлРС и изпрати на СРС.

С обжалваното определение, СлРС е уважил искането и прекратил делото пред себе си, като го е изпратил на СРС по компетентност. В мотивите си е посочил че следва да се приложи правилото на чл. 105 от ГПК, относно определянето на местно компетентния съд.

За да постанови обжалваното определение, съставът на районния съд е приел, че за определяне на местната подсъдност на искове с правно основание чл. 226 от КЗ срещу застраховател, срещу риск "Гражданска отговорност" за заплащане на застрахователно обезщетение се прилагат общите правила за местната подсъдност, съгласно чл. 105 от ГПК.

В трайната си практика Върховният касационен съд вече се е произнесъл по приложението на нормата на чл. 113 ГПК към искове за заплащане на застрахователно обезщетение - определение № 474 от 5.08.2009 г. по ч. т. д. № 361/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 268/09.04.2010 г. по ч. т. д. № 148/2010 г., II т. о., определение № 158 от 01.03.2010 г. по ч. т. д. № 102/2010 г., II т. о., определение № 876 от 12.12.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 775/2011 г., I т. о, определение № 476 от 12.07.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 40/2012 г., I т. о., определение 85 от 31.01.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 18/2013 г., II т. о. и др.). В посочените определения е прието, че изборната местна подсъдност по чл. 113 ГПК е приложима към искове за заплащане на застрахователно обезщетение, предявени от лица които са потребители на застрахователни услуги, поради което при упражнено от ищеца право на избор на местна подсъдност по чл. 113 ГПК, общата местна подсъдност по чл. 108, ал. 1 от ГПК се дерогира. Определенията са постановени по частни жалби при действието на чл. 274, ал. 3 от ГПК и представляват задължителната практика на Върховния касационен съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за долустоящите съдебни инстанции. Приложението на чл. 113 ГПК при определяне на местната подсъдност по искове за заплащане на застрахователно обезщетение се обосновава с разпоредбата на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за застраховането - "Потребител на застрахователни услуги" е застрахованият, третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали права по застрахователен договор, както и физическото или юридическото лице, което проявява интерес да се ползва от услугите, предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник във връзка с предмета му на дейност.".  В тази категория,  в качеството на трето увредено лице се включва и жалбоподателката, която изрично в исковата молба е посочено, че сезира съда на основание чл. 113 ГПК във вр. §1, т.1 от ДР от КЗ. С оглед на изложеното аргументите на въззиваемото дружество, че съдът служебно е приложил разпоредбата на чл. 113 ГПК се явяват неоснователни.

Така направените правни изводи в обжалваното определение са в разрез с постоянната практика на ВКС по обуславящите изхода на правния спор правни въпроси. При действието на ГПК от 2007 г. и по-специално на чл. 113 от ГПК, в редица свои актове /Определение № 214 от 15.03.2010 г. по ч. т. д. № 173/10 на ВКС, ТК, II т. о., Определение № 95 от 5.02.2010 г. по ч. т. д. 70/10 на ВКС, ТК, II т. о. и други/ ВКС приема, че ищците по иска по чл. 226 от КЗ се явяват потребители на застрахователни услуги, съгласно § 1 от ДР на КЗ, било то като застраховани лица, било то като трети ползващи се лица, било то като трети увредени лица и прочие.  Цитирана от въззиваемото дружество практика на ВКС се счита за преодоляна /в този смисъл Определение № 187 от 13.03.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 478/2014 г., II т. о., ТК и Определение № 645 от 5.08.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 1984/2014 г., I т. о., ТК/ Следователно в качеството им на потребители за тях са приложими правилата на  чл. 113 от ГПК, относно това, че иск на потребител може да бъде предявен и по неговия настоящ или постоянен адрес, която разпоредба като специална изключва приложението на общото правило на чл. 105 от ГПК.

С оглед изложените съображения, следва да бъде отменено обжалваното определение, а делото върнато на СлРС за продължаване на производството. Ръководен от изложените съображения и на основание чл. 278 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Определение от 24.06.2015 г. по гр.д.№ 1426/2015 по описа на Районен съд- Сливен, за прекратяване на производството пред СлРС и изпращане о подсъдност на Районен съд- София.

ВРЪЩА делото на СлРС за продължаване на производството.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.