О П Р ЕД Е Л Е Н И Е №

Гр.Сливен, 30.09.2015г

 

 

     СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети септември, през двехиляди и петнадесети година, в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МАРЕВА

                                                                                   ВАНЯ АНГЕЛОВА

  като разгледа докладваното от съдия В.Ангелова в.ч.гр.дело № 422 по описа за 2015г, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

       Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

       Образувано е по частна  жалба на „Микрофонд“АД- със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“К. и М.“ № *, ет.*, ап.*, представлявано от изпълнителния директор Г. А. Б.  срещу определение  № 1416/24.06.2015г с което е оставени без разглеждане като процесуално недопустими предявените срещу В.А.Б. положително установителни искове с цена 2 403.89 евро  и прекратено производството по гр.дело  № 3868/2015 по описа на  СлРС.

      В жалбата се твърди се, че производството по гр.дело № 3868/2015г на СлРС е  инициинаро по  предявен иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК срещу В.А.Б. за общата сума 2403.89 евро,  представляващи непогасен остатък от договор за заем от 15.11.2011г.  Твърди се, че по подадено заявление по чл. 417 от ГПК било образувано ч.гр.дело № 1999/2014г на СлРС, по което се снабдили със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираната сума солидарно срещу  заемополучателя и двама поръчители. Тъй като единият от поръчителите -  В.А.Б. порал възражение по чл. 419 ал.2 от ГПК, както и частна жалба  срещу разпореждането за незабавно изпълнение, заповедният съд им дал указание да предявят установител иск в едномечене срок. Твърди, че   с определение от 29.10.2014г по ч.гр.дело  № 506/2014г на СлОС, било отменено  разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение  в частта , с която е наредено на В.А.Б. да заплати на „Микрофонд“АД-София солидарно с длъжника и другия поръчител  общата сума  2403.89евро по договор за заем от 15.11.2011г, като съдът обезсилил  издения за същата сума срещу В.А.Б. изпълнителен лист. Жалбоподателят се позовава на задължителна практика на ВКС, според която  в същата хипотеза е допустим установителен иск по чл. 422 ГПК и тази допустимост била обусловена от издадената преди това заповед за изпълнение и направеното от длъжника в срок възражение.  Счита, че правен интерес от водене на осъдителен иск ще има само тогава, когато е обезсилена заповедта за изпълнение, което в случая не било налице,  тъй като въззивният съд отменил само разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и обезсили изпълнителния лист. Самата заповед за изпъление обаче не била нито отменена, нито обезсилена, поради което за ищецът съществувал правен инетрес от предявяване на установителен иск за съществуване на вземането , предмет на издадената заповед за изпълнение и ако този иск бъдел уважен, заповедта за изпълнениен придобивала изпълнителна сила, въз основа на която щял да се издаде  изпълнителен лист.

      Моли съда да отмени обжалваното определение и върне делото на СлРС  с указание за продължаване на съдопроизводствените действия.

      Насрещната страна по жалбата е подала писмен отговор, в който изразява становище, че жалбата е неоснователна. Твърди,  че издадената в полза на заявителя заповед за незабавно изпълнение била обезсилена с определение от 29.10.2014г по ч.гр.дело  № 506/2014г на СлОС, а при обезсилена заповед за изпълнение, защитата на заявителя можела да се осъществи  единствено с осъдителен иск.  И тъй като ищецът не изменил  иска от установителен в осъдителен, правилно съдът прекратил производството по делото, приемайки, че иска е недопустим, тъй като ищецът няма правен инетрес от предявяването му.     

       Моли  съда да остави без уважение жалбата и потвърди обжалваното определение  като правилно и законосъобразно. 

      Съдът, след като взе предвид становищата на страните и се запозна с доказателствата по делото,  намира за установеното следното:

      Жалбоподателят е подал заявление по чл. 417 ГПК до СлРС, по което е било образувано ч.гр.дело № 1999/2014г.  По него се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника ЕТ“ИСО-2002-Галина Кънчева“-гр.Сливен и поръчителите И.С.Д. и В.А.Б.  за  сумата 1703.89 евро, представляваща непогасен остатък от договор за заем от 15.11.2011г, сумата 700 евро- еднократно обезщетение в размер на 20% от заемната сума и   94.03лв- разноски.

       Възражение по чл. 414 ГПК в срок е подал само единия солидарен длъжник -поръчителя В.А.Б., след което с разпореждане от  18.08.2014г заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск срещу него за установяване на вземането си, в едномечен срок.

       Този поръчител е подал до СлОС и частна жалба срещу разпореждането за издаване на  незабавно изпълнение по ч.гр.дело № 1999/2014г на СлРС.

       По частната жалба е било образувано ч.гр.дело № 506/2013г по описа на СлОС, по което с определение от 29.10.2014г, въззивният съд е отменил разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.дело № 1999/2014г на СлРС в частта, с която е наредено на  В.А.Б.  да заплати на кредитора солидарно с другите длъжници сумите 1703.89 едвро и 700евро, представялващи непогасено задължение по договор за заем от 15.11.2011г,  отхвърлил е искането за незабавно изпълнение в същата част и е обезсилил издадения изпълнител лист само по отношение   задължението  на  В. А. Б..    

      Преди  постановяне на този съдебен акт и в съотвествие с дадените от заповедния съд указания, заявителят е  предявил в едномечесен срок положителен установителен иск срещу В.А.Б., за съществуване на вземане в общ размер на 2 403.78 евро,  представлявано непогасен остатък по договор за заем от 15.11.2011г, а по исковата молба е било  образувано гр.дело № № 3868/2015  на СлРС.  

      С разпореждане по същото дело от 22.05.2015г, съдията-докладчик е оставил производството без движение с указания за ищеца в едноседмичен срок да посочи правен интерес от предявяване на положителни установителни искове и  заплати  държ.такса от 93.47лв.

      С молба от 12.06.2015г дружеството-ищец чрез законния си представител е обосновало наличие на правен интерес от предявяване на положителен установителен иск с твърдението, че въззивният съд е отменил само разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и обезсилил изпълнителния лист, но самата заповед за изпълнение не е отменена, нито обезсилена. Позовава се на съдебна практика на ВКС, която цитира  подробно  в  молбата си .    

     С определение  № 1416 от 24.06.2015г съдът е оставил без разглеждане предявените положителни уставовителни искове и е  прекратил производството по  гр.дело № 3868/2014г по описа на СлРС.

     За да постанови атакуваното определение, съдът е приел в мотивите си, че исковете са недопустими, тъй като въззивният съд обезсилил издадените срещу ответницата В.А.Б. заповед за незабавно изпълнение и  изпълнителен лист, поради което ищеца вече няма правен интерес от установителен иск.

    Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

    Частната жалба е  подадена в срок, от надлежна страна и срещу подрежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

    Разгледана по същество, е основателна, по следните съображения:

     В настоящия казус е бил предявен  положителен установителен иск по чл. 422 ал.1 ГПК, след което - отменено разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и обезсилен издадения въз основа на него изпълнител лист, в частта, касаеща вземането спрямо  един от длъжниците - ответник  в производството по предявения  установителен иск.

       Съгласно практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК/  решение № 66/08.07.2014г по т.д. № 1766/2013г на ІІ т.о. на ВКС, решение № 143/13.12.2013г по т.д. № 1132/2012г на Іт.о. на ВКС, решение № 30/25.04.2013г по т.д. № 245/2012г на ІІ т.о. на ВКС /, при редовно предявен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, последващо обезсилване на издадения въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение изпълнителен лист, като последица от отмяна на разпореждането в производството по реда на чл. 419 ал.1 от ГПК, не обуславя отпадане на правния интерес от водене на такъв иск. ВКС приема в цитираните по-горе решения, че отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение, не води до отпадане на правния интерес от водене на установителен иск по чл. 422 ал.1 от ГПК, доколкото не засяга самата заповед за изпълнение, която не подлежи на обжалване извън частта за разноските.

       За разлика от  заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, която не се ползва с незабавно изпълнение, заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК подлежи на незабавно изпълнение, ако по реда на обжалването не бъде отменено съпътстващото я разпореждане за незабавно изпълнение,  или същото не бъде спряно по чл. 420 ГПК. В случаите, когато при издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК бъде отменено разпореждането за незабавно изпълнение, заповедта ще подлежи на принудително изпълнение с влизането й в сила, като стабилизирането й настъпва с влизане в сила на решението , с което се уважана иска по чл. 422 ГПК, заведен във връзка с възражението по чл. 414 ГПК. Следователно,  в хипотезата на отмяна на разпореждане за незабавно изпълнение по чл. 419 ГПК,  заповедта по чл. 417 ГПК  ще подлежи на принудително изпълниние след влизането й в сила, по отношение на което тя се приравнява на заповед по чл. 410 ГПК.  Когато се оспори  нейната материална законосъобразност чрез подаване на възражение по чл. 422 ГПК, защитата на кредитора е чрез предявяване на положителен установителен иск по чл. 422  ГПК.

       Неправилно първоинстанционният съд е приел в мотивите си, че  заповедта за  незабавно изпълнение е обезсилена.  Видно от диспозитива на постановения от въззивния съд акт- определение от  от 29.10.2014г. по гр.дело №506/2013г на СлОС,  отменено е само разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.дело № 1999/ 2014г на СлРС в частта относно вземането спрямо В. А. Б. и е обезсилен издадениния  изпълнител лист в  същата част. 

      При отмяна на разпореждане за незабавно изпълнени по чл. 419 ГПК, отпада само незабавното изпълнение на заповедта, но не и правния интерес от завеждане на иска по чл. 422 ГПК, който е обусловен от наличието на възражение по чл. 414 ГПК. Дали заповедта за изпълнение подлежи на незабавно изпълнение или не, е обстоятелство, ирелевантно относно правния интерес от завеждането на иска по чл. 422 ГПК, който интерес произтича от упражненото в срок право на възражение по чл. 414 от ГПК относно същестуването и изискуемостта на материалното право, предмет на заповедта за изпълнение.

      Осъдителен иск за вземане, предмет на издадена заповед по чл. 410/417 ГПК, е допустим само след обезсилване на заповедта по предвидения процесуален ред, тъй като при наличие на заповед за изпълнение, защитата на вземането е възможна единствено чрез уредения в чл. 422 ал.1 ГПК  установителен иск.

      От всичко изложено следва извода, че отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповедта по чл. 417 ГПК, не води до отпадане на правния интерес от водене на установителен иск по чл.422 ал.1 ГПК, доколкото не засяга самата заповед за изпълнение, която не подлежи на обжалване, освен в частта за разноските.

    Като е счел, че кредиторът няма правен интерес от прядявяване на положителен установителен иск по чл. 422 ал.1 ГПК, съдът е постановил неправилен и незаконосъобразен акт, който настоящата инстанция следва да отмени  и върне делото на СлРС  с  указания  за разглеждане на превяния иск.

      Мотивиран от гореизложеното, съдът   

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

             ОТМЕНЯ  определение № 1416/24.06.2015г, с което са оставени без разглеждане като процесуално недопустими предявените от „Микрофонд“АД-гр.София срещу В.А.Б. *** положителни установителни искове с обща цена - 2 403.89 евро и е прекратено производството по гр.дело  № 3868/2015г по описа на СлРС.

            ВРЪЩА делото на РС-Сливен  за  разглеждане на предявените  от  „Микрофонд“АД-гр.София срещу В.А.Б. по реда на чл. 422 ал.1 ГПК искове за установяване съществуването на парично вземане за сумите 1703.79 евро и 700 евро, за които е издадена  заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК в производството по ч.гр.дело № 1999 /2014г по описа на РС-Сливен.

      Определението  не  подлежи  на  касационно  обжалване.

 

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: