О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

Гр. Сливен, 26.10.2015г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ : СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

ВАНЯ АНГЕЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Светослава Костова ч. възз. гр.д. № 454 по описа за 2015г., за да се произнесе съобрази следното:

 

         Производството се движи по реда на чл. 278 във вр. с чл.420 от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от „Равена Лес“ ООД против определение № 1857/31.08.2015г. постановено по ч.гр.д. № 1464/2015г. по описа на РС – Сливен, с което е оставено без уважение искането за спиране на принудителното изпълнение по изп. дело № 420/2015г. по описа на ЧСИ П.Р.. Навеждат се доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт, като се твърди, че е предявена искова молба за обявяване прекратяването на арендния договор, както и че задълженията са заплатени и за стопанската 2013/2014г.

Предвид горното, частния жалбоподател твърди, че са налице достатъчно убедителни писмени доказателства, които да мотивира съда да отмени атакуваното определение и постанови ново, с което спре изпълнителното производство по изп.дело № 420/2015г. на ЧСИ П. Р..

Препис от жалбата е връчен на другата страна  Областна дирекция „земеделие“ гр. Сливен, която е депозирала писмено отговор. В същия се навеждат доводи подкрепящи правилността и законосъобразността на обжалваното определение с искане за неговото потвърждаване.

От фактическа и прана страна се установява следното :

Пред СлРС е депозирано заявление от Областна дирекция „Земеделие“ – Сливен за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Същото е уважено и е издадена Заповед № 1179/26.05.2015г. по ч.гр.д. № 1464/2015г. на СлРС. Своевременно е подадено възражение от длъжника с искане за спиране на принудителното изпълнение по изп. дело № 420/2015г. по описа на ЧСИ П. Р.. Към същото е представено писмо с дата 29.06.2011г. изходящо от Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Сливен, с което е уведомен „Равена“ ООД да предприеме съответните действия по прекратяване на арендния договор.

Сливенският окръжен съд, като извърши проверка на обжалвания съдебен акт, констатира, че като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, в законовия срок, частната жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В разпоредбата на чл.420 от ГПК е предвидена възможността за спиране на изпълнението в случаите, когато са издадени заповеди за изпълнение във връзка с актове по чл.417, т.1 до 8 от ГПК. Посочено е, че по принцип възражението срещу заповедта за изпълнение, която е издадена въз основа на актове по чл.417,т.1-8 от ГПК, не спира принудителното изпълнение и че същото може да бъде спряно, когато длъжникът представи надлежно обезпечение на кредитора по реда на чл.180 и чл.181 от ЗЗД. Разпоредбата на чл.420, ал.2 от ГПК предвижда, че когато в срока за възражение е направено искане за спиране, подкрепено с убедителни писмени доказателства,съдът постановил незабавното изпълнение, може да го спре.

Районният съд не е приел, че е налице хипотезата на чл.420,ал.2 от ГПК и не е спрял изпълнителното производство, като е преценил, че представените писмени доказателства са неубедителни. Настоящата въззивна инстанция споделя доводите на първоинстанционния съд, тъй като от представените писмени доказателства не може да се направи обоснован извод за недължимост на вземането. Предявената искова молба и изложените факти и обстоятелства в нея, сочат че не е налице взаимно съгласие на страните по договора за неговото прекратяване. Представеното доказателство за плащане на сумата от 783.04 лева – представляваща годишна арендна вноска за стопанската 2013/2014г. не покрива изцяло задължението за което е издадена заповедта за незабавно изпълнение. Също така самия длъжник, в предявената искова молба, сочи, че сумата е неоснователно претендирана и платена от него по грешка.

Пред частния жалбоподател остава възможността да представи пред СлРС надлежно обезпечение на кредитора по реда на чл.180 и 181 от ГПК и поиска спиране на изпълнението по реда на чл.420, ал.1 от ГПК.

С оглед гореизложеното,обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Воден от горното, Сливенският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1857/31.08.2015г. постановено по ч.гр.д. № 1464/2015г. по описа на РС – Сливен, с което е оставено без уважение искането за спиране на принудителното изпълнение по изп. дело № 420/2015г. по описа на ЧСИ П.Р..

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                   2.