ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Сливен, 14.10.2015г.

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :СНЕЖАНА БАКАЛОВА,

ХРИСТИНА МАРЕВА,

ВАНЯ АНГЕЛОВА

 

като разгледа докладваното от ХРИСТИНА МАРЕВА ч.гр.д. № 469 по описа на съда за 2010г., за да се произнесе съобрази следното:

Предмет на производството е подадената от Й. В.С. частната жалба на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК -срещу разпореждане от 17.08.2015г. за връщане на подадената от нея на основание чл. 413, ал. 1 ГПК частна жалба срещу заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

В частната жалба се твърди, че жалбоподателката никога не е била клиент на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СЛИВЕН“ ЕАД и липсва договорно правоотношение между нея и заявителя; всички радиатори и щранг – лири в апартамента й са изключени и не е ползвала отопление, поради което не дължи заплащане на предоставени услуги; не дължи такса са сградна инсталация, защото в сградата са обитаеми по-малко от половината жилища.

Във връзка с издадената заповед за изпълнение твърди, че не е била уведомявана, че срещу нея се води дело, а относно съобщенията – вече втори път някой подписва от нейно име, че е отказала да получи съобщението за дължимата такса по жалбата. Твърди, че е била болна, на посочената от връчителя дата и не е била в града, за което има болничен лист от 13.05.2015г. Не е получавала своевременно съобщенията нито от районен, нито от окръжен съд.

Иска се от въззивния съд, да отмени решението, с което по искане на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СЛИВЕН“ ЕАД й е наложен запор.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна – „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СЛИВЕН“ ЕАД, но в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е подаден отговор.

Въз основа на данните от ч.гр.д. № 1595/2015г. по описа на РС – Сливен се установява следното:

Ч.гр.д. № 1595/2015г. на РС – Сливен е образувано по подаденото от „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СЛИВЕН“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Й. В.С. по чл. 410 ГПК, което е уважено и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 989 от 12.05.2015г. за заплащане на сумата от 363.02 лв. – главница за ползвана и неплатена топлинна енергия, лихва за забава в размер на 22.21лв. и разноски – 25 лв.

Заповедта е изпратена за връчване като приложение към съобщение за издаването й от РС – Сливен. Съобщението е върнато с удостоверен от връчителя на 13.05.2015г. отказ за получаване.

Видно от приложения към жалбата преси от медицинско направление, към 04.05.2015г. е бил извършен преглед на жалбоподателката относно хипертонична болест, като е назначено домашно лечение за 10 дни.

Твърдението на жалбоподателката е, че във връзка с това за нея са се грижили децата й у тях си.

Освен необходимостта от грижи и домашно лечение за 10 дни, считано от 04.02015г., към жалбата не са приложени и в нея не са посочени доказателства за трайно пребиваване на жалбоподателката на друго място и отсъствие от дома й.

С оглед удостоверения отказ за получаване на съобщението за издадената заповед за изпълнение, на основание чл. 44, ал. 1 ГПК районния съд е приел, че е редовно връчено и след изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е издал изпълнителен лист на 15.06.2015г., който е връчен на заявителя на 17.06.2015г.

Три седмици по-късно – на 08.07.2015г., жалбоподателката е поискала издаване на незаверени преписи от всички документи по ч.гр.д. № 1595/2015г. на РС – Сливен и четири седмици по-късно – на 05.08.2015г. е подала до ОС – Сливен жалба, имаща характер на възражение по чл. 423 ГПК, по което е било образувано ч.гр.д. № 396/2015г. по описа на ОС – Сливен. Във връзка с нередовност на възражението (липса на документ за заплатена държавна такса и преписи за насрещната страна), на жалбоподателката са дадени изрични указания за отстраняването им. Съобщението относно тези указания е било връчено лично на жалбоподателката на 01.09.2015г., но към 14.09.2015г. съдът, след като е констатирал, че не са изпълнени в указания срок и въпреки предупреждението за неблагоприятните последици, е постановил определение за прекратяване.

Междувременно – на 10.07.2015г., Й. В. С. е подала жалба срещу заповедта за изпълнение – обозначена в жалбата като „решение“.

Тази жалба районният съд е преценил като нередовна, поради липсата на документ за платена д.т. и препис. Във връзка с това на 13.07.2015г. е издадено разпореждане, съгласно което на жалбоподателката е било указано, че е необходимо да внесе държавна такса от 115 лв., да  представи препис за насрещната страна и да посочи компетентния съд ОС – Сливен.

Разпореждането от 13.07.2015г. е било връчено лично на жалбоподателката, но указанията не са изпълнение в указания срок и на 17.08.2015г. от районния съд е постановено разпореждането за връщане на жалбата срещу заповедта за изпълнение – подадена на 10.07.2015г.

Въз основа на гореизложеното съдът намира, че частната жалба срещу разпореждането от 17.08.2015г. е основателна, макар и не по посочените в нея съображения.

Констатациите на районния съд в разпореждането му от  13.07.20015г., отнасящи се до нередовности на подадената жалба, а именно – липсата на документ за платена държавна такса и препис за насрещната страна са правилни, но неправилно в същото разпореждане е определен размерът на дължимата държавна такса – 115 лв.

Съгласно чл. 413, ал. 1 ГПК заповедта за изпълнение подлежи на обжалване само в частта относно разноските, поради което се дължи предвидената в чл. 19 от ТАРИФА за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК) проста държавна такса от 15 лв.

Основанието по чл. 262, ал. 2 във вр. с чл. 275, ал. 2 ГПК за връщане на подадената частна жалба е налице само тогава, когато по надлежния ред са дадени указания за отстраняване на нередовности в съответствие с правилата на закона. Неизпълнението на незаконни или неправилни указания за отстраняване нередовности на подадената до въззивния съд жалба не поражда предвидената в процесуалния закон последица на връщането.

Предвид гореизложеното и независимо, че указанията във връзка с нередовностите на подадената от Й. В. С. частната жалба на от 10.07.2015г. не са били изпълнени в указания срок, разпореждането за връщане се явява несъобразено със закона – чл. 19 ТДТКССГПК, поради което следва да се отмени.

Отменяйки обжалваното разпореждане за връщане на жалбата от 10.07.2015г. срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1505/2015г., въззивният съд на основание чл. 278, ал. 2 ГПК следва да разреши въпроса по нея, разглеждайки я на първо място с оглед предпоставките за допустимост.

Както се посочи и по-горе, съгласно чл. 413, ал. 1 ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване, освен в частта за разноските.

В конкретния случай, обаче, подадената от Й. В. С. жалба от 10.07.2015г., съдържа възражения и аргументи, отнасящи се до факти и обстоятелства, изключващи материалното правоотношение, от което произтича паричното задължение по издадената заповед за изпълнение. Поради това жалбата не може да се цени като такава срещу частта относно разноските, а като подадена срещу самата заповед за изпълнение и като такава съгласно чл. 413, ал. 1 ГПК е явява недопустима.

Издадената заповед за изпълнение не поражда сила на присъдено нещо относно материалното правноотношение, от което се поражда задължението по издадената заповед за изпълнение. Поради това пътят за защита на длъжника е чрез възражение по чл. 414 ГПК, пораждащо задължение за кредитора да установи притезанието си със сила на присъдено нещо.

В конкретния случай жалбоподателката е пропуснала срока зае възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК считано от датата, на която връчителят е удостоверил нейния отказ да получи съобщението – 13.05.2015г. Именно за тази дата се отнасят и представените от жалбоподателката писмени доказателства, но съдебното производство, в което е могло да бъдат релевирани и разгледани възраженията й относно ненадлежното връчване, е това по жалбата, имаща характер на възражение по чл. 423 ГПК, по която е било образувано ч.гр.д. № 396/2015г. на ОС – Сливен.

Това производство, обаче, е прекратено поради неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовности, съобщението за които са били връчени не при отказ по чл. 44, ал. 1 ГПК, както се твърди в частната жалба, а лично на жалбоподателката. Удостовереното от връчителя лично връчване е обвързващо за съда съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК и в жалбата няма нито твърдение, нито са посочени доказателства, които да го оборват. След като жалбоподателката е била надлежно уведомена за неблагоприятните последици, с изтичането на дадения от съда и определен от закона едноседмичен срок и факта на неизпълнението на дадените указания е настъпила предвидената от закона преклузия досежно правото й да възрази срещу издадената заповед за изпълнение. Редът за защита срещу притезанието на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СЛИВЕН“ ЕАД, за което се отнася издадената заповед за изпълнение на този етап е друг, но обжалването съгласно чл. 413, ал. 1 ГПК е недупостимо.

Предвид гореизложеното, след като отмени разпореждането от 17.08.2015г. за връщане на подадената от Й. В. С. жалба от 10.07.2015г. срещу заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 1595/2015г. на РС – Сливен, въззивният съд следва да остави същата без разглеждане като недопустима съгласно чл. 413, ал. 1 ГПК.

Водим от гореизложеното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ

 

ОГМЕНЯ разпореждане от 17.08.2015г. по ч.гр.д. № 1595/2015г. на РС – Сливен, с което е върната като нередовна подадената на 10.07.2015г. жалба от Й.В.С., ЕГН **********,*** – 25.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената на 10.07.2015г. жалба от Й.В.С., ЕГН **********,*** – 25 срещу заповед за изпълнение № 989 от 12.05.2015г по ч.гр.д. № 1595/2015г. като НЕДОПУСТИМА

 

Определението не подлежи на касационно обжалване

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

2.