О П Р ЕД Е Л Е Н И Е №

Гр.Сливен, 04.11.2015г

 

    СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември,  двехиляди и  петнадесети година, в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

                                                                                   ВАНЯ АНГЕЛОВА

       при секретаря………………………и с участието на прокурора……………, като разгледа докладваното от съдия Ангелова в.ч.гр.дело № 471 по описа за 2015г, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

       Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

       Образувано е по частна жалба на  ЗАД“Виктория“, със  седалище и адрес на управление гр.С., ул.“И.“ № *-*, представлявано   юриск.М.С. срещу определение № 1825/21.08.2015г по гр.дело № 1521/2014г по описа на СлРС, с което е оставена без уважение молба вх. № 14134/24.07.2015г за изменение на решението в частта за разноските. 

       Жалбоподателят  твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно.  Твърди се, че в изпратена до съда с куриер на 18.11.2015г молба-становище,са претендирали разноските по делото и са посочили поотделно всеки един разход. Счита, че тази молба материализира в себе си списъка с разноски, т.к изискването за този списък е единствено да е в писмена форма, а ТР № 6/2013г не въвежда специална форма на този списък. Твърди, че при определяне размера на разноските  съдът не включил платената д.т. в размер на 50лв и неправилно е определил дължимото юриск.възнаграждение съгласно Наредба№1/09.07.2004г за минималните размери на адв.възнаграждения. Съдът неправилно определил размера на юриск. възнаграждение в размер на 108.40лв. предвид цената на иска и датата, на която е образувано делото. Изказва несъгласие с извода на съда, че тъй като делото е образувано преди влизане в сила на измененията в наредба №1/09.07.2004г, законодателят не е придал обратно действие на приетите изменения, поради кето юриск. възнаграждение следва да се определи съобразно наредбата за минималните размери на адв. възнаграждения, действаща към момента на подаване на исковата молба. Застъпва становището, че приложимата норма на наредбата би следвало да бъде тази, която е действала към момента на приключване на производството по делото. Пояснява, че юриск.възнаграждение се присъжда на работодателя на юрисконсулта, а не лично на него, поради което не получава за една и съща работа възнаграгждение два пъти. Твърди се, че е намалено юриск.възнаграждение по инициатива на съда, без изрично искане на другата страна, но дори да имало такова искане, съгласно чл. 78 ал.5 ГПК, съдът можел да го намали, но не по-малко от минилано определения размер по чл. 36 ЗА. Освен това,  и двете страни по делото положили еднакви усилия  по делото, но на другата страна било присъдено юриск.възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска, в претендирания размер от 400лв. Посочва по пера направените по делото разноски в общ размер на 494.10лв, включващи : 50лв- д.т., 44.10 лв- за закуриерски такси, 100лв- депозит за вещо лице и 300лв- юриск.възнаграждение. Съобразно проценното съотношение на уважена към отхвърлена част от иска, следвало да им бъдат присъдени разноски в общ размер на 196.34лв, а не както е определил РС-Сливен – 100.34лв, от които 57.26лв- разноски за такси и депозит за в.л. и 43лв- юриск. възнаграждение. 

      Моли за отмяна на обжалваното определение  и присъждане на   пълния  претендиран размер на разноските от 196.34лв,  

      Насрещната страна  не е изразила становище по жалбата.

      Съдът, след като се запозна с жалбата и  приложеното ч.гр.дело № 1521/2014г по описа на СлРС,  прие за установеното следното:

      Производството по гр.дело № 1521/2014г по описа на СлРС е  образувано по предявен от ЗАД“Виктория“-София против Община Сливен иск за заплащане на сумата 1140лв, представляваща изплатено от застрахователя на собственика на л.а.“Субару импреза“ с рег. № СН 7879ВВ по застрохавка „Каско“ на МПС, обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 15.07.2010г.

       С решение № 543/09.07.2015г съдът уважил частично предявения иск, до размер на сумата  453лв и отхвърлил иска в частта до пълния му размер 1140лв, като неоснователен и недоказан.

       Със същото решение съдът е присъдил  разноски на двете страни, на ищеца -съобразно уважената част от иска, а на ответника- съобразно  отхвърлената.

      В полза на ищеца са присъдени разноски в общ размер на 100.34лв, от която :сумата 57.25лв вкючва разноски за вещо лице и такси за куриерски услуги, а сумата 43.08лв. е  за  юриск. възнаграждение.

      В полза ответника са присъдени разноски съразмерно отхвърлената част от иска в размер на 241.05лв общо.   

     Решението не е било обжалвано от страните и е влязло в сила.

     С молба от 24.07.2015г дружеството -ищец, чрез юриск. М.С., моли за изменение на  решението в частта за разноските. Искането си обосновава с твърдението, че съдът неправилно е определил размера на съдебните разноски по делото и юриск.възнаграждение.  Счита, че  при определя на дължимите разноски, съдът не е включил  заплатената д.т. за образуване на делото в размер на 50лв. По отношение на присъденото юриск. възнаграждение изказва несъгласие с определения от съда размер от 108.40лв, като счита, че неправилно и без искане на другата страна е било намалено от съда. Освен това, счита, че трябва да се приложи чл. 7 ал.2 т.2 от Наредбата за минималните размери на адв.възнаграждения, в редакцията на ДВ бр. 28/28.03.2014г , действала не към момента на завеждане на исковата молба, а към момента на  приключване на производството по делото. Счита, че правилният минимален размер на юриск. възнаграждение съгласно наредбата е 300лв, колкото са претедирали, а не 100лв.  Твърди, че следва да им бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от иска в общ  размер на 196.34лв, от които 119.21лв- юриск.възнагаждение и 77.13лв – разноски за такси и депозит за експертиза.  

      С определение  № 1828 от 21.08.2015г съдът е отхвърлил на основание т.2 от ТР №6/06.11.2013г на ВКС по т.д. №6/2012г на ОСГТК, искането на застрахователното дружество от 24.07.2015г за изменение на решението в частта за разноските.

      За да постанови  този акт, съдът е приел , че тъй като страната не е представила списък с разноските, предвиден в чл. 80  ГПК, на основание т.2 от ТР №6/06..11.2013г на ВКС по т.д. №6/2012г на ОСГТК, молбата се явява неоснователна. Съдът е разгледал и по същество и всички възражения, направени в молбата. Приел е, че действително не е присъдена  в полза на ищеца заплатената от него държ.такса за образуване на делото в размер на 50лв. Приел е, че за определяне размера на юриск.възнаграждение е от значение действаща норма на Наредбата за минималните размери на адв.възнаграждения  към момента на депозиране на исковата молба в съда, както и че изменията в наредбата от 2014г намат обратно действие. Съдията-докладчик  пояснява, че не е намалил юриск.възнаграждение  поради прекомерност.

      Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следите правни изводи:     

      Жалбата е процесуално  допустима, тъй като  е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице.

      Разгледана по същество, е  частично основателна.

      Невярна е констатацията на първостепенния съд, че ищеца не е представил списък с разноските по делото. Такъв се съдържа в подадената  от него на  19.11.2014г  молба- становище / виж л. 101/. Тази молба е била депозирана по делото преди последното съдебното заседание. С нея  ищецът е  претендирал направените по делото разноски, като  ги е  описал  по пера:  50лв- държ.такса, 100лв депозит за САТЕ и 300лв –юриск.възнаграждение.        

       Формата на списъка с разноски е несъмнено  писмена,  поради което следва да се приеме, че списъка с разноски се съдържа в самата   молба-становище, подадена по делото на  19.11.2014г  .

     Отделен е въпроса, че съгласно т.8 от ТР №6/06.11.2013г по т.д. № 6/2012г на ОСГТК, молба за изменение на решението в частта за разноските, ако не е представен списък с разноските,  е недопустима, а не неоснователна,  както е приел първоинстанционния съд.

     Правилно този съд  е констатирал в обжалваното определение, че при изчисляване размера на разноските, направени от ищица, е пропуснал да включи заплатената държавна такса от 50 лв. за образуване на делото, поради което следва да се приема, че са налице основания за изменение на решението в частта за разноските.

      Настоящата инстанция не споделя приетото от СлРС, че при определяне размера на минималното адвокатско, респ. юрисконсултско възнаграждение трябва да се съобразява действащата към момента на завеждане на исковата молба разпоредба на Наредба №1 / 09.07.2004г за минималните размери на адв.възнаграждения.  Според  практикаката на ВКС /  определение № 689/15.12.2014г на ВКС по ч.гр.д №6860/2014г на І.г.о./, когато размерът на дължимите разноски се определя по правилата на Наредба №1 за минималните размери на адв.възнаждения, приложима е онази редакция на наредбата, която е действаща към момента на приключване на производството по делото в съответната съдебна инстанция. Тъй като в случая, към датата на провеждане на  последното с.з. по делото / 20.11.2014г/ , действаща е редакцията на Наредба №1 за минималните размери на адв. възнаграждения, обн. В ДВ бр.№ 28/28.03.2014г, която в чл.7ал.2т.2 установява като минимален размер на възнаждението за процесуално представителносто, защита и съдействие по граждански дела с материален интерес над 1000лв, сумата  300лв и 7% за горницата над 1000лв. Ищецът е претендирал юриск. възнаграждение в размер на 300лв, колкото и следва да му бъде присъдено, но не в пълен размер, а  съобразно  уважената част от иска.     

       Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба за изменение на решението в частта за разноските, с която се иска пръсъждане  на разноски в общ размер на  сумата 196.34лв. и този размер е правилно  изчислен съобразно уважената част от иска. 

     Общият размер на всички направени от ищеца разноски е 494.10лв. и    включва : 50лв. -  д.т. ,100лв- депозит за вещо лице, 44.10лв- разходи за курирерски услуги, 300лв- юриск. възнаждение.

      Следва да се  бъде съобразено, че с решението вече са присъдени  разноски в полза на ищеца в общ размер на 100.34лв, поради което същите следва да се приспаднат от общия претендиран размер 196.34лв,

     След  като от общия размер на дължимите  разноски  196.34лв се приспаднат присъдените с решението разноски в общ размер на 100.34лв., остават разноски в общ размер на 96лв., която сума следва да се възложи допълнително  в  тежест  на ответника, съобразно уважената част от иска.

      По изложените съображения, въззивният съд намира, че следва да отмени обжалваното определение като неправилно и осъди  ответната община да заплати  на  ищеца сумата 96лв, представляваща разликата между присъден  и дължим  размер на направените по гр.д.№ 1521/2014г на СлРС  разноски.

       Предвид изложеното, съдът   

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

       ОТМЕНЯ определение № 1825/21.08.2015г по гр.дело № 1521/2014г  по описа на СлРС,  с което е оставена без уважение молба на ЗАД“Виктория“-гр.СОфия с вх. № 14134/24.07.2015г за изменение на решението в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

      ОСЪЖДА община - Сливен да заплати допълнително на Застрахователно АД “ВИКТОРИЯ“със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“И.“ № *-* сумата 96лв/ деветдесет и шест лева/, представляваща направени по гр.дело № 1521/2014г на  СлРС  разноски .

      Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: