О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 14.10.2015г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:

                                  

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

МЛ. С. САВА ШИШЕНКОВ 

 

като разгледа докладваното от младши съдия Сава Шишенков въззивно ч.гр.д.№ 481 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.      

Образувано е по частна жалба, подадена от П.Т.П. и Д.П.Г. против Разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение № 3054/16.08.2010 година, с което въз основа на документ по чл. 417 ГПК е уважена молбата на „Банка ДСК” ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д № 3423 от 2010 година по описа на РС – Сливен.  

            Жалбоподателите са изложили твърдения, че за тях не са възникнали парични задължения като поръчители на лицата С.Д.Р и П.Н.Р. по Договор за поръчителство от 01.10.2007 година. Посочват, че са положили подписи под договор за поръчителство, но от месец септември 2007 година и не за сумата от 20 000 лева. Уточняват, че подписите по договора от 01.10.2007 година не са техни.

Наред с това в жалбата е релевирано, че в издадената заповед и изпълнителен лист липсват данни за ЕГН на поръчителите, от което се презюмира извод за незаконосъобразност на тези актове. Наведен е и довод, че от представената сметка по дълга не става ясно дали и кога представеният договор за кредит е станал изискуем, съответно кога са спрели плащанията и дали е спазен срокът по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД.

Жалбоподателите намират, че РС Сливен е допуснал процесуално нарушение като е дал указания за отстраняване на нередовности на заявлението, което е довело до незаконосъобразност на обжалваното разпореждане.

Молят от съда да постанови определение, с което да отмени обжалваното разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение като неправилно и незаконосъобразно. Претендират разноски в производството.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор, в който е посочено, че видно от Договор за кредит а текущо потребление със страни „Банка ДСК” ЕАД – „кредитодател” и С.Д.Р и П.Н.Р. – „кредитополучатели”, същият е сключен на 01.10.2007 година и отпуснатата сума по него е в размер на 20 000 лева. Кредитът е обезпечен с договор за поръчителство, сключен на 01.10.2007 година със страни П.Т.П. и Д.П.Г., като и двамата собственоръчно са положили подписите си върху договорa, с което са придобили качеството поръчители.

Релевирано е също, че автентичността на подписите не е предмет на изследване в заповедното производство, както и че липсата на данни за ЕГН не влече незаконосъобразност на атакуваните съдебни актове с оглед разпоредбата на чл. 412 ГПК, където ЕГН не е предвидено като техен необходим реквизит.

В отговора е наведено пред съда, че съдът не е длъжен да дава указания на заявителя, но с това не извършва процесуално нарушение. Моли се от съда да отхвърли неоснователна и необоснована частна жалба с вх. № 18346 от 07.09.2015 година на П.Т.П. и Д.П.Г.. Претендират се разноски в производството.

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

            Сливенският районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено на 23.06.2010 г. от „Банка ДСК” ЕАД срещу С.Д.Р и П.Н.Р. като кредитополучатели и П.Т.П. и Д.П.Г. като поръчители.  С молбата са представени извлечение от сметки, извлечение от кредитна сметка по Договор за кредит от 01.10.2007 година, Договор за кредит за текущо потребление от 01.10.2007 година, Договор за поръчителство от 01.10.2007 година, Удостоверение за актуално състояние на „Банка ДСК” ЕАД.

С обжалваното разпореждане от 16.08.2010 г. по ч.гр.д. № 3423/2010г. СлРС е разпоредил издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Въз основа на разпореждането на 16.08.2010г. е издадена Заповед № 3054 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 3423/2010г.

Покана за доброволно изпълнение, ведно с препис от заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист са връчени на Д.Г. на 25.08.2015 година, а на П.П. – на 23.08.2015 година,.

На 07.09.2015 г. е подадена частната жалба против разпореждането от 16.08.2010 г. за издаване на заповедта за незабавно изпълнение, ведно с възражение против нея по чл.414 от ГПК.

По частната жалба е било образувано въззивно ч.гр.д. № 481/2015 г. по описа на СлОС. С Определение № 1933 от 09.09.2015 г. по ч.гр.д.№ 3423/2010 г. Сл.РС е указал на заявителя възможността му по чл. 415 ГПК да предяви положителен установителен иск относно съществуването на неговото вземане в едномесечен срок от получаването на съобщението с оглед постъпилото в срок възражение по чл. 414 ГПК от длъжника.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

            Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

Условие за допустимост на частната жалба по чл. 419, ал. 2 ГПК срещу разпореждането за незабавно изпълнение е да бъде подадена, заедно с възражението по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение и може да се основе само на съображения, извлечени от актове по чл. 417. В случая частната жалба е била подадена заедно с възражението по чл. 414 ГПК  на 07.09.2015 г. в рамките на двуседмичния срок, предвиден в чл. 419, ал. 1 ГПК, който е започнал да тече от датата на връчването на заповедта за незабавно изпълнение на длъжниците, съответно 23.08.2015 г и 25.08.2015, когато заповедта им е била връчена заедно с поканата за доброволно изпълнение и изпълнителния лист.

            Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Предметът на производството по обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение по реда на инстанционния контрол е ограничен от нормата на чл. 419, ал. 2 от ГПК. По този ред подлежи на обжалване само разпореждането за незабавно изпълнение, като основанията за незаконосъобразност могат да бъдат извличани единствено и само от документа въз основа, на който е постановено разпореждането по чл. 417 от ГПК.

Настоящият състав намира, че постановявайки обжалваното разпореждане, РС Сливен не е тълкувал процесуалния закон в смисъла на  приетата с Тълкувателно решение 4 от 2013 година ОСГТК задължителна практика.  Общото събрание на гражданската и търговската колегии е намерило, че по силата на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение, когато „кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем” поради неплащане на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип на чл. 20а, ал. 2 ЗЗД настъпва с волеизявление само на една от страните при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото право от кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от него за предсрочно изискуеми, включително и вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Извлечението от счетоводните книги на банката по чл. 417, т. 2 ГПК установява вземането , но не представлява документ, удостоверяващ, че до  длъжника е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем. С подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но волеизявлението, че ще счита кредита за предсрочно изискуем, дори и да се съдържа в заявлението, не означава, че е съобщено на длъжника, тъй като препис от заявлението не се връчва. В процесния случай от приложенията към подаденото заявление с вх. № 13898 от 23.06.2010 година е видно, че датата на краен падеж на вземането на „Банка ДСК” ЕАД е 01.10.2017 година, но липсват данни дали длъжниците са уведомени за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита през 2010 година. С оглед на това не може да се приеме, че са налице двете кумулативно необходими предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита съобразно приетото със задължителната практика на Върховната инстанция и по тези причини частната жалба следва да бъде уважена.

Останалите възражения на жабоподателите са неоснователни.

Релевираните от двамата жалбоподатели възражения, че не техните подписи са положени под договор за поръчителство от 01.10.2007 година не са предмет на разглеждане в това производство и въз основа на тях не може да бъде мотивиран извод за незаконосъобразност на разпореждането на заповедния съд.

Наведения довод за нищожност на заповедта за изпълнение поради липса на единен граждански номер на двамата поръчители е неоснователен. Разпоредбата на чл. 412 ГПК съдържа необходимите реквизити, съдържанието на които обуславя валидността на заповедта за изпълнение. В т. 4 на тази разпоредба като необходими са посочени трите имена и адресите на лицата, като законодателят не е въвел като изискване посочване на ЕГН. Съдържанието на Заповед № 3054 от 16.08.2010 година включва всички предвидени в чл. 412 ГПК формални реквизити, поради което настоящият съдебен състав намира, че отправените в тази насока възражения за незаконосъобразност на акта на съда са неоснователни.

Към момента на издаване на обжалваното разпореждане е била налице противоречива практика по въпроса дали следва да бъдат давани указания за поправяне на нередовности на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. С Тълкувателно решение 4/2013 година, т. 1 ОСГТК на ВКС е дало отрицателен отговор на така формулирания въпрос, като е посочено, че съдът в  заповедното производство е длъжен да следи за редовността на заявлението, но не и да дава указания за поправянето му. Наличието на различни становища на съдилищата по даден въпрос обаче само по себе си не може да бъде опора за извеждане на незаконосъобразност на даден съдебен акт. Наред с това дори след 18.06.2014 година, когато е прието ТР 4/2013 година, даването на указания за отстраняване на нередовности в заповедното производство не се приема за недопустимо засилване на служебните правомощия на съда за сметка на диспозитивното начало в процеса и не влияе на законосъобразността на в последствие постановен съдебен акт. Поради тази причина и настоящия състав не споделя така отправените от страната доводи за незаконосъобразност на разпореждането и ги намира за неоснователни.

С оглед гореизложеното съдът намира, че незабавното изпълнение на заповедта за изпълнение следва да бъде спряно.

В производството и двете страни са направили претенции за разноски, като с оглед изхода му, разноските следва изцяло да бъдат заплатени от заявителя – „Банка ДСК ЕАД. Към частната жалба са приложени два броя пълномощни, от които е видно, че П.Т.П. и Д.П.Г. са заплатили по 200 /двеста/ лева адвокатско възнаграждение или общо 400 /четиристотин/ лева.

 

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът:

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

ОТМЕНЯ разпореждането от 16.08.2010 г. и издадената въз основа на него Заповед № 3054 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 16.08.2010 година на РС Сливен по ч. гр. дело № 4323/2010 година.

ОСЪЖДА „Банка ДСК” ЕАД,  ЕИК 121830616 със седалище и адрес на управление гр. С. 1036, р-н О., ул. „М.” № * да заплати на П.Т.П., ЕГН **********, с адрес *** разноски за настоящото производство в размер на 200 /двеста/ лв., съставляващи адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „Банка ДСК” ЕАД,  ЕИК 121830616 със седалище и адрес на управление гр. С. 1036, р-н О., ул. „М.” № * да заплати на Д.П.Г., ЕГН **********, с адрес *** разноски за настоящото производство в размер на 200 /двеста/ лв.,

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.