ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Сливен, 13.11.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ :СНЕЖАНА БАКАЛОВА,

ХРИСТИНА МАРЕВА,

СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 

като разгледа докладваното от ХРИСТИНА МАРЕВА ч. гр.д. № 482 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по частната жалба подадена на основание чл. 419, ал.2 от ГПК и подлежи на разглеждане по реда на чл. 278 от ГПК

В частната жалба на М.П.Д., подадена срещу разпореждане за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 383/2015г. на РС – Нова Загора се твърди, че вземанията – предмет на разпореждането за незабавно изпълнение са погасени. Не е бил уведомяван от Банката за изменения на лихвения процент, каквото е задължението по чл. 4, ал. 3 от договора; посочения в изпълнителният лист процент от 15.64% - обезщетение за забавено изпълнение е незаконосъобразен и не отговаря на условията по договора за кредит и е в противоречие с препращанията между различни разпоредби в него. Твърди, че е плащал през релевантния период посочен в заявлението.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е подаден отговор от заявителя.

Видно от справката  получена от ЧСИ П.Г. – препис от заповедта за изпълнение е връчен на 07.09.2015г. и е спазен преклузивния двуседмичен срок за обжалване на разпореждането за незабавно изпълнени, като едновременно с нея е подадено възражение и искане за спиране по чл. 420, ал. 2 ГПК, което е уважено.

Частната жалба е допустима с оглед гореизложеното, но е неоснователна.

Обжалваното разпореждане за незабавно изпълнение и издадения във връзка с него изпълнителен лист касаят заповед за изпълнение № 294/16.09.2015г. издадена по ч.гр.д. № 383 по описа за 2015г. на РС – Нова Загора, относно задължения на частния жалбоподател М.П.Д. спрямо „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“ АД по договор за кредит „Експресо“ № 73438/01.11.2007г. с договорен и усвоен размер от 5000 лв., чийто срок за окончателно изплащане е изтекъл на 28.01.2014г.

Вземанията по заповедта за изпълнение са за главница от 698.58лв., възнаградителна договорна лихва от 30.04.2009г. до 24.06.2015г. в размер на 761 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на 15.64% годишна лихва върху неплатената главница за периода от 25.06.2015г. до окончателното изплащане, както и 29.12.лв. – разноски.

Със заявлението на кредитора по чл. 417 ГПК е представено извлечение от сметка, което от външна страна не съдържа поправки и съдържа удостоверяване на задълженията, както са посочени в заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК, като е представен и договор за кредит заедно с погасителен план.

Съгласно чл. 419, ал. 2 ГПК частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основава само на съображения, извлечени от актовете по чл. 417 ГПК.

В случая се касае за актове по чл. 417, т. 2 ГПК, които могат да бъдат различни счетоводни документ и извлечения от тях, установяващи задължения към банките, държавните учреждения и общините, които са ги съставили.

Изискването съображенията да са извлечени от предвидените актове по съдържанието си означава, че съдът извършва само формална проверка за редовност от външна  - дали изхождат от институция, която е активно легитимирана да получи заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК, да съдържа удостоверяване от надлежен представител на институцията или длъжностно лице с правомощие да го състави и издаде в кръга на съответните правомощия по служба, да не съдържа поправки или допълнения, които пораждат съмнение в удостовереното съдържание.

В конкретния случай заявлението е подадено от активно легитимирана банкова институция по чл. 417, т. 2 ГПК и е придружено от извлечение от счетоводна сметка, издадено в кръга на правомощията на съответните подписалите го длъжностни лица, като от самото съдържание не би могло да се направи извод, разколебаващ от външна страна неговата истинност.

Извън посочената проверка, нито първоинстанционния съд съгласно чл. 418 ГПК, нито въззивният съд във връзка с подадената частна жалба може да проверява верността на съдържанието и съответствието му с други правопогасяващи, отричащи или правоотлагащи факти, които се извличат от документи – различни от посочените в чл. 417, т. 2 ГПК.

Заповедта и разпореждането за незабавното изпълнение нямат за цел да установят със сила на присъдено нещо действителното състояние на правоотношенията между страните, а единствено да осигурят своевременно изпълнение на специално регламентираното поради неговата социална и обществена значимост за гражданския и търговски оборот правоотношение. В случай, че видът и обема, в който се търси изпълнение не съответстват на действително развитие на правоотношението с оглед на релевантното поведение на страните, в полза на длъжника е предоставено правото на възражение, действащо суспензивно спрямо правото на кредитора да се удовлетвори, като наслагва изискване за провеждане на исков процес, в който единствено може да се разглеждат възраженията относно закономерното развитие на материалното правоотношение, от което произтичат вземанията по заповедта за изпълнение.

Предвид гореизложеното, възраженията в частната жалба, които се основават на твърдения за погасяване на задълженията по договор за кредит „Експресо“ № 73438/01.11.2007г. са ирелевантни относно законосъобразността на разпореждането за незабавно изпълнение, което е в съответствие с представените актове по чл. 417, т. 2 ГПК

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на М.П.Д., ЕГН **********,*** против разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 383/2015г. на РС – Нова Загора като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

      ЧЛЕНОВЕ:1.

 

2.