О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

 

гр. Сливен, 14.10.2015 г.

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                                         мл.с.  САВА ШИШЕНКОВ

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д.  N 486 по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Поизводството е образувано по частна жалба против определение на заповедния съд, с което е отказано присъждане на разноски по заповедно производство и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК вр. чл. 248 от ГПК.

Частната жалбоподателка заявява, че определението е  неправилно. Заявява, че лицето, срещу което е образувано заповедно производство може да ангажира защита още по времена заповедното производство, но заповедният съд не може да се произнесе по искането на длъжника за присъждане на разноски преди прекратяването на производството поради незавеждане на иска в законовия срок. Поради това и в случая разноски можели да се търсят след като влезе в сила определението за прекратяване на производството предвид непредявяване на иска по чл. 422 от ГПК в едномесечен срок. По-нататък частната жалбоподателка твърди, че съгласно чл. 78 от ГПК й се дължат разноските за адвокатски хонорар при прекратяване на делото, а съдът се произнася по исканетоако не бъде подадена искова молба след подаванена възражението от длъжника. Позовава се на съдебна практика. С оглед изложеното моли въззивния съд да отмени определението на НзРС, да приеме, че съгласно представените пълномощно и договор за правна помощ тя е направила разноски за адвокатски хонорар по заповедното производство и да постанови определение, с което й присъди такива в размер на 300 лв., претендира и разноски за д.т. в размер на 15 лв. за настоящото производство.

С допълнителна молба иска, поради сложността на казуса, частната жалба да бъде разгледана в открито съдебно заседание.

Ответната по частната жалба страна е подала в срок писмен отговор, с който я оспорва изцяло като неоснователна, даявява, че мотивите на заповедния съд са правилни и законосъобразни, развива подробна аргументация в тази насока, счита за неотносима посочената от жалбоподателката практика, както и че е неоснователно искането за провеждане на о.с.з., и иска частната жалба да бъде оставена без уважение.

Настоящият състав намира частната жалба за допустима, но неоснователна, поради което следва да я остави без уважение.

Най-напред следва да се посочи, че съдът не намира за необходимо разглеждането й да стане в открито съдебно заседание, каквато възможност предвижда пр.2 на разпоредбата на чл. 278 ал. 1 от ГПК, тъй като всички фактически обстоятелства са изяснени и спорът се свежда до пряко правоприлагане.

Недискутируемо е, че длъжникът в заповедното производство – лицето, против което е поискано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, може без ограничения да се ползва от адвокатска защита в рамките на това производство. Също е безспорно, че заплатеното възнаграждение за адвоката представлява разноски по делото и по правилата на процеса, при изпълнение на съответните условия, следва да се присъди на страната.

В случая съдът счита, че не са налице предпоставките за това, тъй като до постановяването на определението, с което е обезсилена заповедта за изпълнение, предвид непредявяване в срок на установителен иск,  и е прекратено производството, частната жалбоподателка – длъжник, нито е правила искане за присъждане на разноски, нито е доказвала, че такива са направени. Моментът, в който тя е следвало да стори това е бил подаването на възражението  по чл. 414 от ГПК пред заповедния съд. Същото е подадено на 16.01.2015г. лично от нея, без по никакъв начин да е отразено участие на процесуален представител или друг пълномощник за извършване на това действие, няма приложено пълномощно, респективно – договор за правна помощ, които поне да индицират такова, в съдържанието му няма изявление за присъждане на разноски, както и липсва доказателство за извършването на такива.

Поради това с акта, с който е обезсилил издадената заповед и е прекратил производството, РС правилно не се е произнесъл по разноските на длъжника, понеже не е бил сезиран с такова искане. Тук следва да се посочи, че е неправилно виждането на частната жалбоподателка, въведено с жалбата, че правото й да претендира разноските възниквало от момента на уведомяването й, че заповедното производство е прекратено. В този момент се поражда правото да получи разноските /ако са налице всички допълнителни условия/, а поискването им е следвало да бъде извършено преди постановяването на съдебния акт именно, за да може с него съдът да се произнесе по въпроса.

Така, след подаването на молбата по чл. 248 от ГПК, с която длъжницата е поискала от заповедния съд да постанови допълни определението си, като й присъди направени разноски за адвокатски хонорар в размер на 300 лв., той е отказал да уважи искането с гореизложените мотиви. Фактът, че с подаванетона молбата по чл. 248 от ГПК страната е представила и адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който е отразено уговорено и заплатено в брой възнаграждение от 300 лв., не променя горните изводи.

Действително тази молба вече е подадена от длъжницата чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК – адвокат, и в нея се твърди, че този адвокат е осъществявал защита в заповедното производство чрез изготвяне на възражението по чл. 414 от ГПК, а представените договор и пълномощно носят дата 16.01.2015г. – датата на подаване на възражението, но тази дата не може безкритично да се приеме за достоверна, още повече в светлината на посоченото по-горе обстоятелство, че възражението е с адресант лично длъжницата и не е било придружено поне от пълномощно. Това не позволява да се направи недвусмислен извод, че разноските за адвокатски хонорар са били действително направени преди прекратяването на заповедното производство, но дори и така – отново липсва своевременно и изрично искане, което да ангажира съда с произнасяне по него. Тъй като производството е прекратено по инициатива на съда, а не в резултат на неизрядно процесуално поведение на страната, искането за присъждане на разноски не може да бъде направена с допълнителна молба.

Като е достигнал до аналогични правни изводи, заповедният съд е постановил правилно и законосъобразно определение, по отношениена което не са налице твърдяните отменителни основания.

По тези съображения частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, като направените от частната жалбоподателка разноски остават за нейна сметка.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

          

                    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 2573/03.08.2015г., подадена от И.И.С. против определение № 258/28.07.2015г. по ч.гр.д. № 839/14г. на заповедния съд, с което е отказано присъждането на разноски за адвокатски хонорар в размер на 300 лв. по заповедното производство, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: