О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 19.10.2015г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:

                                  

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№493 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

         Образувано е по частна жалба, подадена от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, гр.София против Разпореждане от 04.09.2015г. на Сливенски районен съд, постановено по ч.гр.д.№3175/2015г. по описа на съда, с което е отхвърлено заявлението, подаденото от „Банка Пиреос България” АД, гр.София за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против солидарните длъжници Д.К.А., Р.Й.С. и М.В. А. въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката по договор за предоставяне на многоцелеви кредит с ипотека №2268/R/2008г. от 05.08.2008г. и сключени последващи анекси към него.

            Жалбоподателят „Банка Пиреос България” АД, гр.София твърди, че атакуваното разпореждане е неправилно. Районният съд, за да откаже издаването на заповед за изпълнение е посочил в мотивите си, че банката изискуемост на задължението. Извода на съда бил изцяло неправилен, тъй като банката претендира единствено просрочени изискуеми задължения с настъпил падеж. Посочва, че тя не е обявявала кредита за предсрочно изискуем, поради което не е и уведомявала длъжниците и извода на районния съд е неправилен. Тъй като предмет на заявлението са само дължими и изискуеми поради изтичане на срока за плащането вноски по кредита, то не е необходимо изпращане на покана за доброволно изпълнение до длъжниците. Представеното със заявлението извлечение от сметка съдържа всички изискуеми реквизити и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, индивидуализирано по основание, размер и период. Поради това, жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да постанови ново, с което да уважи искането му за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против длъжниците. Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски.

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

         Сливенски районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено от „Банка Пиреос България” АД, гр.София, с което се иска от съда издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от сметка против длъжниците Д.К.А., Р.Й.С. и М.В. А. за солидарно заплащане на следните суми: изискуема просрочена главница в размер на 909,11 евро по неиздължени вноски за периода от 28.11.2013г. до 28.08.2015г. по Договор за предоставяне на многоцелеви кредит с ипотека №2268/R/2008г. от 05.08.2008г. и последващи анекси към него; изискуема просрочена възнаградителна лихва в размер на 7981,32 евро за периода от 28.11.2013г. до 28.08.2015г.;  изискуема наказателна лихва в размер на 161,82 евро за периода от 28.11.2013г. до 02.09.2015г.; изискуеми годишни такси по чл.12, б.“в“ от Договор за предоставяне на многоцелеви кредит с ипотека №2268/R/2008г. от 05.08.2008г. в размер на 416,88 евро за периода от 28.08.2014г. до 28.08.2015г.; изискуеми нотариални такси в размер на 134,39лв. и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане.

Към заявлението е приложено извлечение от счетоводните книги на банката, съдържащо посочване на целия размер на дълга по договора за кредит, съответните просрочени главница, възнаградителна и наказателна лихва, дължимите годишни такси по договора и дължимите нотариални такси, както и посочване на тримата солидарни длъжници със съответното си качество по договора за банков кредит. В извлечението от счетоводните книги и в заявлението по чл.417 от ГПК са посочена в табличен вид просрочените вноски от главницата с посочен съответен падеж от 28.11.2013г. до 28.08.2015г.

С атакуваното Разпореждане от 04.09.2015г. по ч.гр.д.№3175/2015г. СлРС е отхвърлил заявлението като неоснователно. В мотивите си съдът е приел, че извлечението от счетоводните книги на банката не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжниците, тъй като банката се основава на настъпила предсрочна изискуемост на задължението, а не е доказала обявяването на кредита за предсрочно изискуем и уведомяването на длъжниците за това.

Разпореждането е връчено на заявителя на 18.09.2015г., като в законоустановения и указан едноседмичен срок - на 24.09.2015г. – датата на пощенското клеймо, е подадена разглежданата жалба против него.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

            Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

            Разгледана по същество, жалбата е основателна.

При издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист съдът е длъжен да провери дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, като извън него могат да се събират само доказателства относно изискуемостта на вземането /чл.418, ал.3 от ГПК/. Недопустимо е в производството по чл.417 от ГПК да се обсъждат други факти и обстоятелства извън документа, въз основа на който се иска издаване на заповед за изпълнение.

Представения от кредитора „Банка Пиреос България” АД към заявлението по чл.417 от ГПК документ - извлечение от счетоводните книги на банката представлява документ по чл. 417,  т.2 от ГПК, с който се установява вземане на банката - заявител към солидарните длъжници. Този документ е придружен и от сключения договор за банков кредит и сключените анекси към него. Тези документи, преценени в тяхната съвкупност, могат да бъде преценени като редовни от външна страна и удостоверяващи подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжниците. Извлечението удостоверява задължението на длъжниците към посочената в него дата – 02.09.2015г. и съответните дължими суми за главница и лихви са посочени към тази дата. Видно от извлечението от счетоводните книги и подаденото въз основа на него заявление по чл.417 от ГПК предмет на искането на банката са единствено и само вземания с настъпил вече падеж, т.е. изискуеми просрочени вземания, но не и такива с ненастъпил падеж. Нито в извлечението, нито в заявлението до съда, заявителят е посочил, че е направил кредита предсрочно изискуем, нито се претендира снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист за суми с ненастъпил падеж – всички вземания са с последен .настъпил падеж 28.08.2015г. В тази насока извода на районния съд за наличие на предсрочна изискуемост и липса на обявяването й на длъжниците, е неправилен и в разрез с посоченото от заявителя във процесното заявление по чл.417 от ГПК.

Тъй като представения документ по чл.417, т.2 от ГПК е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане спрямо солидарните длъжници – просрочени, изискуеми вземания за главница, лихви и такси с безспорно настъпил към момента на подаване на заявлението падеж, то направеното искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е основателно и следва да се уважи.

Като е достигнал до друг правен извод, районният съд е постановил неправилен и незаконосъобразен акт, който следва да се отмени и делото да се върне на районния съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и на изпълнителен лист в полза на заявителя против тримата солидарни длъжници за посочените в заявлението суми.

Жалбоподателят е претендирал присъждане на направените в производството по частната жалба разноски и с оглед изхода на спора, такива следва да му се присъдят в доказания размер от 186,55лв. за платена държавна такса.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

ОТМЕНЯ Разпореждане от 04.09.2015г., постановено по  ч.гр.д.№3175/2015г. по описа на Сливенски районен съд, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

           

ВРЪЩА делото на Сливенски районен съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и на изпълнителен лист в полза на заявителя „Банка Пиреос България” АД против солидарните длъжници за посочените в заявлението суми.

ОСЪЖДА Д.К.А. с ЕГН ********** ***, Р.Й.С. с ЕГН ********** *** * и М.В. А. *** да заплатят на „Банка Пиреос България” АД ЕИК 831633691, със седалище и адрес на управление: гр.С., район М., бул.“Ц. Ш.е“ №*сумата от 186,55лв., представляваща направени във въззивното производство разноски.

 

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                2.