О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е  

 

Гр. Сливен, 11.11.2015г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на единадесети ноември  през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ : СВЕТОСЛАВА  КОСТОВА

 

                                                                          ВАНЯ АНГЕЛОВА

 

в присъствието на секретаря ………………

като разгледа докладваното от съдия Светослава Костова възз. ч. гр.д. № 499 по описа за 2015г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството се движи по реда на чл.396 от ГПК.

Депозирана е частна жалба от С.Ц.С. и Н.П.С. против определение № 2639/28.09.2015г. по гр.д. № 2639/2015г. на СлРС, с което е допуснато обезпечение на предявеният иск с правно осн. чл.108 от ЗС, чрез налагане на обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по изпълнително дело № 2214/2003г. по описа на ДСИ при СИС на СлРС до приключване на производството по делото.

В жалбата се излагат доводи, че въпросът за основателността на искането за спиране на изпълнителното дело е вече разрешен с влязъл в сила съдебен акт, а именно с определение от 28.04.2015г. по гр.д. № 159/2015г. на СлРС. Предвид това се сочи, че атакуваното определение е незаконосъобразно и постановено в противоречие с императивната норма на чл.299 от ГПК. От въззивния съд се иска да отмени като неправилно и незаконосъобразно атакуваното определение.

Частната жалба е връчена редовно на другата страна, която е депозирала отговор по нея в законоустановения срок. В същия се навеждат възражения, че в случая е неприложима нормата на чл.299 от ГПК. Моли се атакуваното определение да бъде потвърдено като правилно и закносъобразно.

От фактическа и правна страна се установява следното :

Изпълнително дело № 2214/2003г. е образувано пред ДСИ при СлРС въз основа на изпълнителен лист от 08.11.2002г. издаден по гр.д. № 2216/2002г., с който В. С.В. е осъден да заплати на С.Ц.С.  сумата от 7 500лева, дължими съгласно запис на заповед, издадена на 10.02.2002г.

С Постановление от 15.02.2006г. на ДСИ процесните недвижими имоти, предмет и на изп. дело, били възложени на взискателя С.Ц.С.. Насрочен бил въвод във владение.

От трети за изпълнението лица, настоящите ищци, било депозирано пред СлРС искане по реда на чл.524 от ГПК за спиране на въвода. Образувано било гр.д. № 159/2015г. на СлРС, по което съдът се е произнесъл с определение от о.с.з. на 28.04.2015г. и оставил без уважение искането за спиране на въвода. В мотивите на съдебния акт е посочено, че лице, което се намира в имота при въвод във владение може да се брани само с иск за собственост.

         Пред СлРС е депозирана искова молба от К.В.И. и С.В.Х. против С.Ц.С., Н.П.С. и В.С.Г. с правно основание на претендираните права чл.108 от ЗС.

         В ИМ е заявено особено искане за допускане на обезпечение на исковата претенция чрез налагане на възбрана върху процесния имот и спиране изпълнителното производство по изп. дело № 2214/2003г. по описа на СИС при СлРС.

         СлРС се е произнесъл с определение № 2078/28.09.2015г., като е уважил искането и допуснал обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка – спиране на изпълнителното производство по изп. дело № 2214/2003г. по описа на СИС при СлРС.

Против определението в законоустановения срок е депозирана разглежданата частна жалба от лице, което има правен интерес от обжалването, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна.

Изтъкнатите доводи на частния жалбоподател за приложение на разпоредбата на чл.299 от ГПК се явяват неотносими към разглеждания правен спор. Постановения съдебен акт по гр.д. № 159/2015г. на СлРС не се ползва със сила на присъдено нещо, която да представлява пречка за пререшаемост на спора. В случая се касае за два различни процесуални пътя на защита на спорните права, като същите не се изключват взаимно. Ищците К.И. и С.Х. са предприели предвидената и указаната им от съда възможност за защита на своите вещни права върху процесния имот, като са предявили искова претенция с правно основание чл.108 от ЗС. При допускане на атакуваното обезпечение, първоинстанционния съд правилно е преценил всички изискуеми предпоставки, а именно : допустимост и вероятна основателност на иска, обезпечителна нужда и адекватност на обезпечителната мярка. Атакуваното определение е валидно и правилно.

Настоящия съд намира атакуваното определение за постановено при правилна преценка на изискуемите предпоставки и правилно приложение на закона. Налице е съвпадение на решаващите изводи на двете съдебни инстанции, поради което обжалваният съдебен акт следва да се потвърди.

Мотивиран от гореизложеното, настоящия съдебен състав при Сливенски окръжен съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2639/28.09.2015г. по гр.д. № 2639/2015г. на СлРС, с което е допуснато обезпечение на предявеният иск с правно осн. чл.108 от ЗС, чрез налагане на обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по изпълнително дело № 2214/2003г. по описа на ДСИ при СИС на СлРС до приключване на производството по делото.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

                           

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                             2.