О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 04.11.2015 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.С.  НИНА КОРИТАРОВА

 

като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова въззивно ч.гр.д.№ 505 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.

Образувано е по възражение, подадено от И.А.М., ЕГН: **********, чрез пълномощника му адвокат С.И.Р. ***, с кантора в гр. С., ул. „Г.С. Р.” № *, офис *  в качеството му на длъжник по заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 4835/2013 г. по описа на СлРС.

Подателят на възражението посочва, че е разбрал за издадената срещу него заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 4835/2013 г. по описа на СлРС, едва когато е било връчено запорното съобщение с изх. № 14115/07.09.2015 г. на работодателя му Специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение „ЕВА” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „И. ш.” № *, с което последния се уведомява, че е наложен запор върху трудовото възнаграждение на И.А.М.. Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е била връчена на 29.12.2013 г. на дъщеря му А.И.А. на следния адрес- гр. С., ЖК „Д. Г.”, бл. *, вх. „*”, ап. *. Твърди, че от 31.05.2007 г. до настоящият момент постоянния и настоящия му адрес е гр. С., ул. „Й.Щ.” № *, като с дъщеря си А.А. не поддържа постоянна връзка и тя не го е уведомявала за заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена срещу него. С оглед на изложеното претендира, че заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, тъй като е била връчена на негов близък, но не на неговия постоянен и настоящ адрес. В подкрепа на тези твърдения прилага към възражението си справка за постоянен и настоящ адрес, от която е видно, че от  31.05.2007 г. до настоящият момент постоянния и настоящия му адрес е гр. С., ул. „Й.Щ.” № * и Решение № 1457 от 03.01.2003 г., от което е видно, че след като бракът между него и съпругата му е прекратен поради дълбоко и непоправимо разстройство ползването на семейното жилище, намиращо се на адрес гр. С., ЖК „Д. Г.”, бл. *, вх. „*”, ап. * на бившата му съпруга Х.Н.М.. Също така заявява, че не дължи изпълнение на вземането.

Поради изложеното молят въззивния съд да приеме, че са налице предпоставките на чл.423, ал.1 от ГПК и да приеме възражението.

            Препис от възражението е връчен редовно на другата странакредитора „ВИК“- гр. С. ООД, който в  законоустановения срок не е депозирал отговор.

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

Производството по ч. гр. д. № 4835/2013 г. по описа на СлРС е образувано по реда на чл. 410 от ГПК по заявление на „ВИК“- гр. С. ООД срещу длъжника И.А.М., ЕГН: **********. Въз основа на заявлението е издадена Заповед № 3117 от 10.12.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжника И.А.М., ЕГН: ********** да заплати в полза на заявителя сумата от 931, 14 лева, представляваща главница съставляваща цената на доставената и консумираната питейна вода за периода от 01.05.2012 г. до 30.09.2013 г. за обект на адрес гр. С., ЖК „Д. Г.”, бл. *, вх. „*”, ап. *, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 09.12.2013 г. до окончателното й изплащане, сумата от  81,17 лв., съставляваща мораторна лихва за забава, изтекла към 04.11.2013 г. и разноски в размер на 26 лв.

Заповедта за изпълнение е връчена на 29.12.2013 г. на дъщеря му А.И.А. на следния адрес- гр. С., ЖК „Д. Г.”, бл. *, вх. „*”, ап. *. В законоустановения срок по чл.414 от ГПК възражение не е подадено по ч. гр. д. № 4835/2013 г. по описа на СлРС. На 21.01.2014 г. въз основа на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист на кредитора. От 31.05.2007 г. длъжникът И.А.М. има следния постоянен и настоящ адрес *** , а  този, на който е връчена заповедта за изпълнение е различен- гр. С., ЖК „Д. Г.”, бл. *, вх. „*”, ап. *.

При ДСИ  И.К. е образувано изп. дело № 20152230400776 със страни: взискател „ВИК“- гр. С. ООД и длъжника И.А.М., ЕГН: ********** въз основа на изпълнителен лист от 21.01.2014 г. по ч.гр.д.№4835/2013 г. на СлРС.

По делото няма данни на длъжника И.А.М. да е била изпращана покана за доброволно изпълнение по делото.

            Възражението по настоящото дело е подадено на 23.09.2015 г.          

            Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

            Възражението е подадено от надлежна страна, имаща правен интерес  и в законово определения 1-месечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение, което е станало, когато длъжникът е научил за запорното съобщение, с което се уведомява работодателя му за наложения запор върху трудовото му възнаграждение поради което е допустимо.

            Разгледано по същество, възражението е основателно и като такова следва да се приеме от въззивния съд.

             Предвид така установеното от фактическа страна се налага извода, че към момента когато е извършано връчване на съобщението за издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК длъжникът И.А.М. не е бил на адреса, на който е извършено връчването, като е имал регистриран надлежно постоянен и  настоящ адрес ***, който е различен от адреса, на който се е осъществило връчването, а именно- гр. С., ЖК „Д. Г.”, бл. *, вх. „*”, ап. *. Това е видно от представените, заедно с възражението справка за постоянен и настоящ адрес, от която е видно, че от  31.05.2007 г. до настоящият момент постоянния и настоящия му адрес е гр. С., ул. „Й.Щ.” № * и Решение № 1457 от 03.01.2003 г., от което е видно, че след като бракът между него и съпругата му е прекратен поради дълбоко и непоправимо разстройство ползването на семейното жилище, намиращо се на адрес гр. С., ЖК „Д. Г.”, бл. *, вх. „*”, ап. * на бившата му съпруга Х.Н.М.. Поради това съдът приема, че длъжникът не е бил надлежно уведомен за издадената срещу него заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, същата не му е била надлежно връчена и не е могъл да подаде възражение в законоустановения срок против нея .  С оглед на изложеното възражението е основателно и следва да се приеме.

На основание чл. 423, ал. 3 ГПК, когато съдът приема възражението изпълнението на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК се спира. С оглед на тази разпоредба настоящия състав следва да спре изпълнението по изп. дело № 20152230400776  по описа на ДСИ И.К., образувано по изпълнителен лист, издаден въз основа на Заповед № 3117 от 10.12.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 4835/2013 г.  по описа на Сливенски районен съд.

 

Съобразно изложеното, настоящият съдебен състав приема, че е осъществен фактическият състав на чл. 423, ал.1, т. 1 от ГПК, тъй като заповедта за изпълнение не му е била надлежно връчена, тъй като е връчена на неговата дъщеря на адрес различен от неговия регистриран постоянен и настоящ адрес, поради което на основание чл. 423, ал.3 и ал.4 от ГПК възражението следва да бъде прието, изпълнението да бъде спряно и делото да се върне на районния съд за продължаване на заповедното производство с указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Ръководен от изложеното и на основание чл. 423, ал.3 и ал.4 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА възражение, подадено от И.А.М., ЕГН: **********, в качеството му на длъжник срещу Заповед № 3117 от 10.12.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 4835/2013 г. по описа на Сливенски районен съд.

СПИРА изпълнението по изп. дело № 20152230400776  по описа на ДСИ И.К., образувано по изпълнителен лист, издаден въз основа на Заповед № 3117 от 10.12.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 4835/2013 г.  по описа на Сливенски районен съд.

ВРЪЩА делото на Сливенски районен съд за продължаване на заповедното производство с указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Определението е окончателно.

 

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.