О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 09.11.2015г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:          СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл. съдия САВА ШИШЕНКОВ

 

като разгледа докладваното от младши съдия Сава Шишенков въззивно гр. дело № 522 по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

            Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

            Образувано е по въззивна жалба, подадена от „ГРИВАС” ООД, ЕИК 829119163, чрез пълномощника адв. С.Р.-*** против Решение № 594/27.07.2015г. по гр.д.№ 1421/2015г. по описа на Районен съд – Сливен, с което съдът е приел за установено, че „Гривас” ООД дължи на „Нарконикар” ООД, ЕИК 201959832 сумата от 3928.07 лева /три хиляди деветстотин двадесет и осем лева и седем стотинки/, представляваща неизплатена сума за извършени ремонтни дейности върху автомобил. .

При извършване на проверката по чл.267, ал.1 от ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е подадена от лице, което има правен интерес за това, но след изтичане на законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК. Предвид това съдът я намира за недопустима и не следва да я приеме за разглеждане.

Районен съд Сливен е постановил Решение 594 по гр. дело 1421/2015 на 27.07.2015 година. В изпълнение на чл. 259, ал. 1  ГПК in fine, първоинстанционният съд е изпратил на вписания в Търговския регистър адрес на „Гривас” ООД  - гр. С., улица „С.” 7 - съобщение с приложен препис от Решението по дело 1421/2015 година. Във върнатото в цялост съобщение е отразено, че на 31.07.2015 година връчителят А.В.М. е посетил адреса и не е открил нито адресата, нито лице, което да е съгласно да приеме съобщението.  В съобщението е посочено също, че на адреса постоянно няма никой, който да получи съобщението, поради което е залепено уведомление от 31.07.0215 година.

В деловодството на РС Сливен на 27.08.2015 година с вх. номер 17809 е постъпила молба от „Гривас” ООД чрез процесулния представител на дружеството – адв. С.Р., с която е посочен различен от вписания в ТР адрес - гр. С., ул. „Г. С. Р.” № *, офис *.

Видно от разпореждане от 07.09.2015 година, председателят на състава е разпоредил решението по дело 1421/2015 година да се връчи на посочения в молбата адрес.

На 08.09.0215 година върху разписка е положен подпис на адв. С.Р. на графата „получател” на съобщение за връчване на препис от Решение от 27.07.2015 година по гр. дело 1421/2015 година по описа на РС Сливен.

В същия ден с вх. номер 18422 в деловодството на съда е постъпила въззивна жалба от „Гривас” ООД чрез адв. Р. против цитираното решение и въз основа на тази жалба е образувано настоящето производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай на 31.07.2015 година е изпълнена процедурата на чл. 50, ал. 2 ГПК и следва да се приеме, че съобщението с приложен препис от Решението по гражданско дело 1421/2015 година е редовно връчено на горепосочената дата.

Разпоредбата на чл. 50 ГПК предписва съобщенията на търговци да се връчват на последния вписан в търговския регистър адрес. От направена справка по партидата на „ГРИВАС” ООД, ЕИК 829119163 съдът установи, че дружеството е вписало като обстоятелство седалище и адрес на управление в България, област Сливен, община Сливен, гр. С., 8800, ул. С. * на 12.02.2008 година и спрямо това обстоятелство не са извършвани промени. Поради това съобразно чл. 50, ал. 2 ГПК ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан друг адрес, то всички съобщения следва да бъдат прилагани по делото и да се смятат за редовно връчени. Разпоредбата се явява своеобразна санкция за неподдържащия актуални данните си търговец и цели да въведе процесуална дисциплина спрямо професионалистите – търговци.

В настоящия случай връчителят е отразил в съобщението, че не е открил нито адресата, нито лице, което да е съгласно да приеме съобщението, поради което е залепил уведомление на 31.07.2015 година. Отразеното в съобщението от връчителя има материална доказателствена сила. Съобщението е официален удостоверителен документ предвид факта, че връчителят е длъжностно лице, в чиято компетентност са именно действията по връчване на призовки и съобщения и удостоверяването на обстоятелствата относно тези действия.

            Предвид гореизложеното след като адресатът не е открит на адреса си на 31.07.2015 година, то по аргумент на противното той го е напуснал към тази дата и съобразно търговското му качество съобщенията следва да се смятат редовно връчени с оглед на предписанията на чл. 50, ал. 2 ГПК.

            Независимо от това връчителят е положил допълнителни усилия и е залепил уведомление по чл. 50, ал. 4 ГПК, от което отново се извличат аргументи за редовност на връчването към 31.07.2015 година.

            Така формираният извод се подкрепя и от обстоятелството, че вписаният в търговския регистър адрес на „ГРИВАС” ООД не е променян от първоначалното му вписване като обстоятелство през 2008 година и съвпада с адреса, който е посетен от връчителя А.В.М..

            Подадената молба с вх. номер 17809 от 27.08.2015 година по същество е молба по 41 ГПК. С такъв акт страна, която възнамерява да отсъства повече от месец от адрес, на който й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение чл. 41, ал. 1, изр. 2 ГПК предвижда и за пълномощника на страната, който в случая е уведомил съда. По делото е видно обаче, че на вписания в търговския регистър адрес гр. С., улица С. * „Гривас” ООД последно е получило съобщение на 04.05.2015 година. В последствие на 11.06.2015 година същият адрес е посетен от връчителя А.М., който е посочил в съобщението, че не е открил нито адресата, нито лице от офиса, което да е съгласно да получи съобщението, като е допълнил, че на адреса няма никого. Въвеждането на задължението по чл. 41 ГПК цели да обезпечи нормалния ход на гражданския процес въпреки предприетите от страната промени в адреса й. Подаването на молба с нов съдебен адрес близо два месеца след като страната не може да бъде намерена на стария си адрес не може да се приеме за надлежно изпълнение на задължението по чл. 41 ГПК. Наред с това последващо подаване на молба по чл. 41 ГПК не е от естество да повлияе на редовностнотта на връчването по чл. 50, ал.2 ГПК.

            Предвид гореизложеното настоящият състав намира, че съобщението с Решение 594 от 27.07.2015 година по гражданско дело 1421/2015 година по описа на РС Сливен е връчено на „ГРИВАС” ООД на 31.07.2015 година съобразно чл. 50, ал. 2 ГПК. Подаването на въззивна жалба на 08.09.2015 година от дружеството по същество е обжалване на решението на първата инстанция след предвидения в чл. 259 ГПК двуседмичен срок и спрямо него е настъпил ефектът на процесуалната преклузия.  

Ръководен от изложеното и на основание чл.262, ал.2, т. 1 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

            ВРЪЩА въззивната жалба, подадена от „ГРИВАС” ООД чрез адв. С.Р. *** против Решение № 594/27.07.2015г. по гр.д.№ 1421/2015 г. на Районен съд – Сливен.

ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно гражданско дело 522/2015 по описа на Окръжен съд – Сливен като НЕДОПУСТИМО

 

            Определението подлежи на обжалване пред Бургаски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.

     

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                      2.