О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 12.11.2015г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:

                                   

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:  СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№528 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе съобрази следното:

 

            Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

          Образувано е по частна жалба, подадена от „Агро – Фриго“ ООД, гр.Нова Загора против Определение №339 от 23.09.2015г. на Новозагорски районен съд, постановено по гр.д.№434/2015г. по описа на същия съд, с което е оставено без уважение искането на „Агро – Фриго“ ООД, гр.Нова Загора за допускане на обезпечение на предявения срещу „Мари Ет Дизайн“ ЕООД, гр.София осъдителен иск с цена 1000лв. чрез налагане на обезпечителна мярка „Спиране на изпълнението по изп. дело №20148040400942 на ЧСИ Д. Н. *** действие ОС - Бургас.

            Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно. Посочва на първо място, че е допуснал грешка в исковата молба при посочването на договора за заем от 2014г., като се касае за договор от 2015г., приложен по делото. По този начин е налице убедително писмено доказателство относно основателността на исковата претенция. Налице била и писмена покана за плащане по договора от 2015г. Счита, че исканата обезпечителна мярка е подходяща, тъй като при разпределение на паричните средства от проданта на недвижимия имот по посоченото изпълнително дело няма да може да осъществи правата си по съдебното решение, тъй като длъжникът – ответник няма друг недвижим имот. Във връзка с извода на районния съд, че неговият интерес бил само в рамките на 1000лв., посочва, че в първото по делото съдебно заседание ще направи изменение на размера на иска чрез увеличение до пълния размер и интереса няма да е само 1000лв. и ще е налице обезпечителна нужда. Неправилно взискателите се делели на малки и големи съобразно претенциите им. Посочва, че ако той не участва в това разпределение няма да може да осъществи правата си по решението на НЗРС. С оглед изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да постанови ново, с което да допусне исканото обезпечение на предявения иск.

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

            Районен съд – гр.Нова Загора е сезиран с предявен като частичен иск за връщане на дадена в заем парична сума по договор за заем, сключен през 2014г. в размер от 1000лв. от 25000лв. целия, с правно основание чл.240 от ЗЗД, предявен от „Агро – Фриго“ ООД, гр.Нова Загора против „Мари Ет Дизайн“ ЕООД, гр.София.

По делото като писмено доказателство е представен договор за заем между страните от 16.02.2015г. за сумата от 24000лв., ведно с покана за доброволно плащане на сумата по него, получена на 16.03.2015г. от заемателя „Мари Ет Дизайн“ ЕООД, гр.София.

С молба от 16.09.2015г. ищецът е направил искане съдът да допусне обезпечение на предявения от него иск чрез налагане на обезпечителна мярка „Спиране на изпълнението по изп. дело №20148040400942 на ЧСИ Д. Н. *** действие ОС - Бургас, което е оставено без уважение с Определение №293/16.09.2015г. на НЗРС, потвърдено с Определение №561/01.10.2015г. по в.ч.гр.д.№457/2015г. на СлОС.

С молба от 23.10.2015г. ищецът „Агро – Фриго“ ООД, гр.Нова Загора е направил ново искане за допускане на обезпечение на предявения иск с налагане на същата обезпечителна мярка „Спиране на изпълнението по изп. дело №20148040400942 на ЧСИ Д. Н. *** действие ОС – Бургас, като посочва, че по изпълнителното дело вече е извършена публична продан на недвижимия имот и предстои разпределение на средствата, поради което ще бъде невъзможно без исканата мярка да участва във въпросното разпределение. Посочва, че длъжникът няма други имоти.

Изпълнително дело №20148040400942 на ЧСИ Д. Н. *** действие ОС – Бургас е със страни: взискател „Юробанк България“ АД, гр.София и длъжници: „Ай ер сървисиз“ ЕООД, гр.София, „Моментум България“ АД, гр.София, „Еф ел ди България“ ЕООД, гр.София и „Сий фром“ ООД, гр.София с олихвяеми суми 385902,62лв. от 17.09.2013г., 880042,57лв. от 26.09.2013г., 873724,81лв. от 26.09.2013г., ведно със законната лихва, която към 20.01.2015г. е била 779009,05лв. и неолихвяема сума в размер на 373103,50лв.

„Мари Ет Дизайн“ ЕООД, гр.София е ипотекарен длъжник по изп. дело №20148040400942 на ЧСИ Д. Н., като лице придобило ипотекирания в полза на взискателя „Юробанк България“ АД недвижим имот, спрямо който е насочено изпълнението. В полза на взискателя по делото има вписани четири договорни ипотеки и две възбрани.

            Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

            Частната жалба е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок, поради което е допустима.

            Разгледана по същество е неоснователна.

            При произнасяне по искане за допускане на обезпечение съдът следва да установи дали предявения иск, чието обезпечение се иска е допустим, вероятно основателен, дали е налице обезпечителна нужда и в случай, че молителят има право на исканото обезпечение да прецезира исканата обезпечителна мярка – оправдана ли е с оглед обезпечителната нужда.      

            Съдът намира, че предявеният частичен иск по чл.240 от ЗЗД е допустим. На този етап от производството и възможността в първото по делото с.з., каквото още не е проведено, да се измени основанието на предявения иск /заявено с частната жалба/, естествено ако съдът намери това за уместно и го допусне, може да се направи извод, че същият е вероятно основателен.

            Най-същественото условие, съгласно изискванията на закона, относно допускане на обезпечение е обезпечителната нужда, визирана като основна предпоставка в разпоредбата на чл.391, ал.1 от ГПК. Тя се преценява конкретно във всеки отделен случай, като се извлича от поведението на ответника. Трябва да е налице реална опасност, в резултат на предприетите от ответника действия, да стане невъзможно или да се затрудни осъществяването на правата на молителя по евентуално положително за него и влязло в сила решение. Опасността, обуславяща наличието на обезпечителна нужда следва да се изразява в такива действия на ответника, които намаляват, заплашват да намалят или така накърняват имуществото му, служещо за общо обезпечение на кредиторите му, че да осуетят или затруднят реализирането на правата на последните. За да се приеме наличието на обезпечителна нужда не е достатъчно единствено предположението на молителя, необходимо е той несъмнено да докаже не само вероятността за това, а да я обоснове с конкретни действия на длъжника, насочени към намаляване, увреждане, разпиляване на имуществото или други подобни. В случая обаче преки доказателства в тази насока няма ангажирани. Не са установени действия, чрез които длъжникът евентуално уврежда кредитора – ищец. Не е доказано твърдението на ищеца, че длъжникът не разполага с имущество и парични средства, достатъчни за удовлетворяването му едно евентуално позитивно за него съдебно решение по настоящия иск. Въпросното изп. дело №20148040400942 на ЧСИ Д. Н. е с други страни, като ответното дружество по него е само ипотекарен длъжник, като собственик, придобил ипотекиран имот след учредяване на договорна ипотека и при насочване на изпълнението по отношение на този имот. Няма доказателства обаче ответното дружество да притежава единствено и само този имот, т.е. да не разполага с каквото и да е друго имущество, в т.ч. движимо и недвижимо, МПС и парични средства. Насочване на изпълнението по дело между други страни по отношение на ипотекиран имот с четири вписани ипотеки и две възбрани, не обуславя твърдяната от жалбоподателя обезпечителна нужда.

            От друга страна сочената обезпечителна мярка – спиране изпълнението по изп. дело №20148040400942 на ЧСИ Д. Н. е неподходяща, с оглед защитата на накърненото право, още повече, че с нея се засягат в значителна степен и неоправдано правата на трето, неучастващо в исковото производство лице – взискателя по посоченото изпълнително дело - „Юробанк България“ АД, чийто общ размер към м.януари 2015г. възлиза на 7045424,19лв. Налаганата обезпечителна мярка следва не само да е адекватна, но и да не уврежда правата на трети на спора лица. В случая, безспорно се засягат интересите на взискателя по въпросното изпълнително дело, чието вземане е в пъти по-голямо от процесното вземане. Освен това по отношение на имота, собственост на ответното дружество и предмет на изпълнението по изпълнителното дело, както бе посочено, са учредени в полза на взискателя четири договорни ипотеки и вписани две възбрани, поради което дори и при позитивно развитие на производството по иска на жалбоподателя и издаден в негова полза изпълнителен лист, с оглед обезпеченото привилегировано вземане на взискателя и реализираната от публичната продан стойност на ипотекирания имот, собственост на ответника /648413,46лв./, същият няма да може да получи удовлетворяване на своето вземане, независимо в пълния или в предявения му частичен размер.

С оглед изложеното съдът намира поисканата мярка за неподходяща, поради което искането за допускане на обезпечение чрез налагането й не следва да се уважава.

Тъй като правните изводи на двете инстанции съвпадат изцяло, то атакуваното определение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.       

            Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278, ал.2 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

           

            ПОТВЪРЖДАВА Определение №339 от 23.09.2015г., постановено по гр.д.№434/2015г. на Новозагорски районен съд, като ПРАВИЛНО  и  ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

           

 

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                   2.