О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 13.11.2015г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:

                                  

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

МЛ. С. НИНА КОРИТАРОВА 

 

като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова въззивно ч.гр.д.№ 529/2015 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

            Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за събиране на вземанията” АД, ЕИК 203670940, с адрес гр. С., бул. „П. Д.” № *, ет.*, офис *, представлявано от изпълнителния директор М.Д., като правоприемник на „Агенция за събиране на вземанията” ООД чрез процесуален представител юрисконсулт Й.Й. срещу Определение № 2121 от 01.10.2015 г. по ч.гр.д. №2432/2015 г. по описа на Сл.РС, с което се обезсилва Заповед № 1571/02.07.2015 г. по ч.гр.д № 2432/2015 г. на Сл.РС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, както и изпълнителен лист, издаден на 07.09.2015 г. въз основа на заповедта и прекратява производството по ч.гр.д № 2432/2015 г. на Сл.РС поради постъпила молба от представител на заявителя, с която се оттегля заявлението за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 232 ГПК.

            Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е недопустимо и незаконосъобразно, тъй като „Агенция за събиране на вземанията” АД, в качеството си на заявител по ч.гр.д № 2432/2015 г. на Сл.РС, по което дело длъжник бил С.Н.А. не била подавала молба за оттегляне на подаденото заявление въз основа на което било образувано ч.гр.д № 2432/2015 г. на Сл.РС. Твърди, че след издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителния лист по ч.гр.д № 2432/2015 г. на Сл.РС била приложена молба с вх. № 19521/ 29.09.2015 г. от „В и К” ООД –гр. Сливен, трето лице, което не било процесуално легитимирано да извършва каквито и да е било процесуални действия по  заповедното производство по ч.гр.д № 2432/2015 г. на Сл.РС. От съдържанието на самата молба било видно, че е подадена по друго частно гражданско дело- № 2122/2014 г. по което длъжник било друго лице- С.В.С.. Тази молба не следвало да произведе, каквото и да е било действие в рамките на заповедното производство по ч.гр.д. № 2432/2015 г., тъй като е била подадена от друг заявител по друго заповедно производство и срещу друг длъжник. От друга страна липсвало каквото и да е било валидно волеизявление от страна на заявителя по ч.гр.д № 2432/2015 г. на Сл.РС, нито от страна на негов представител за оттегляне на заявлението, поради което не било налице, каквото и да е било правно основание за обезсилване на Заповед № 1571/02.07.2015 г. по ч.гр.д № 2432/2015 г. на Сл.РС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист от 07.09.2015 г.

Моли съда да отмени обжалваното определение като недопустимо и незаконосъобразно.

            Частната жалба е връчена на другата страна, която не е  депозирала отговор в законоустановения срок.

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

            Сливенският районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с дата 01.07.2015 г., подадено от „Агенция за събиране на вземанията” АД, ЕИК 203670940, с адрес гр. С., бул. „П. Д.” № *, ет.*, офис *, представлявано от изпълнителния директор М.Д., в качеството на заявител срещу С.Н.А., ЕГН ********** като длъжник  за сумата от 260,27 лв. съставляваща главница по договор за кредит от 25.05.2008 г., договорната лихва в размер на 23,76 лв. от 25.03.2008 г./датата на сключване на договора за кредит/ до 08.07.2008 г./датата на последната вноска по погасителния план/, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението и лихвата за забава в размер на 199,20 лв. за периода от 29.05.2008 г. до датата на подаване на заявлението в съда.

Въз основа на разпореждането на 02.07.2015 г. по ч.гр.д. № 2432/2015 г. на  Сл.РС е издадена Заповед № 1571 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по описа на Сл.РС за заплащане от страна на длъжника на кредитора на посочените в заявлението суми и направените по делото разноски. Въз основа на заповедта и с Разпореждане от 07.09.2015 г. е издаден и изпълнителен лист.

На 29.09.2015 г. към ч.гр.д. № 2432/2015 г. на  Сл.РС е приложено заявление от „В и К” ООД –гр. Сливен, от съдържанието на което е видно, че е следвало да бъде приложено по ч.гр.д. № 2122/2014 г. по описа на Сл.РС. С него „В и К” ООД –гр. Сливен, в качеството си на взискател по ч.гр.д. № 2122/2014 г. по описа на Сл.РС на основание чл. 232 ГПК оттегля заявлението си. Въз основа на това заявление, което очевидно е следвало да бъде приложено към ч.гр.д. № 2122/2014 г. по описа на Сл.РС, а не към ч.гр.д № 2432/2015 г. на Сл.РС е било издадено обжалваното определение.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

            Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

            Разгледана по същество, жалбата е основателна.  Атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. За да може да бъде прекратено заповедното производство на основание чл. 232 ГПК и съответно обезсилена издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е необходимо заявителя, подал съответното заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК да подаде молба, с която недвусмислено да заяви, че оттегля заявлението, което е послужило за образуване на заповедното производство срещу посочения в заявлението длъжник. В случая молбата, с която е сезиран Сл.РС и с която се оттегля заявлението  на основание чл. 232 ГПК е подадена от заявител по друго ч.гр.д № 2122 по описа на Сл.РС- „В и К”-гр. Сливен ООД и има предвид съвсем друго задължение и друг длъжник и неправилно е била приложена към ч.гр.д.2432/2015 г., по описа на Сл.РС по което страните са съвсем други- заявител е „Агенция за събиране на вземанията” АД, а длъжник е С.Н.А.. С оглед на изложеното следва, че липсва валидно волеизявление от страна на заявителя и взискател по ч.гр.д.2432/2015 г. за оттегляне на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с дата 01.07.2015 г., подадено от „Агенция за събиране на вземанията” АД, ЕИК 203670940, с адрес гр. С., бул. „П. Д.” № *, ет.*, офис *, представлявано от изпълнителния директор М.Д., в качеството на заявител срещу С.Н.А., ЕГН ********** като длъжник и не е налице правното основание по чл. 232 ГПК за прекратяване на производството по ч.гр.д.2432/2015 г., по описа на Сл.РС и за обезсилване на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Подаденото на 29.09.2015 г. заявление от „В и К” ООД –гр. Сливен, от съдържанието на което е видно, че се отнася за ч.гр.д. № 2122/2014 г. по описа на Сл.РС следва да бъде докладвано и приложено към точно това ч.гр.д. № 2122/2014 г. по описа на Сл.РС.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалвания съдебен акт страда от посочените в жалбата пороци и следва да се отменен като неправилен и незаконосъобразен, а частната жалба се явява основателна.

Жалбоподателят не претендира присъждане на разноски пред настоящата инстанция и не представя списък с разноски по чл. 80 ГПК, поради което не следва да му бъдат присъждани такива.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

ОТМЕНЯ Определение № 2121 от 01.10.2015 г., постановено по ч.гр.д.№ 2432/2015 г. на Сливенски районен съд като НЕПРАВИЛНО  и  НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                2.