О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №

гр.Сливен, дата 18.11.2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември, две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.С. НИНА КОРИТАРОВА

като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова частно гражданско дело № 532 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се развива по реда на 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на Г.Т.Г., ЕГН **********,*** чрез пълномощника му адв. С.И.Р. ***, с адрес  за връчване гр. С., ул. „Г.С. Р.” № *, офис *, с която се обжалва отказа на ДСИ при Сл.РС Стоян Стоянов да прекрати изпълнителното дело № 832/2015 г. на основание  чл. 433, ал.1, т. 1 ГПК и да възложи сторените по изпълнителното дело разноски на взискателя. В жалбата се посочва, че въпреки подаденото възражение в срок от длъжника ДСИ все още не се е произнесъл по него. Жалбоподателят смята, че не дължи лихва за забава, тъй като нито в изпълнителния лист, нито в решението на съда бил посочен падежа на задълженията за изплащане на издръжка за всеки месец. Моли да бъде намалено като прекомерно договореното от взискателите по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение. Посочва, че с разпореждане от 21.10.2015 г. ДСИ при Сл.РС е намалил договореното възнаграждение от 800 лв. на 700 лв. общо за двата договора за правна помощ. Счита, че с оглед правната и фактическата сложност на делото и извършените изпълнителни действия следва да бъде уважено адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв., като в този смисъл се позовава на Тълкувателно решение № 6/2012 г. по т.д. № 6/2012 г. на ВКС.

В законния срок е депозирано възражение от адв. Е.П. ***, в качеството й на пълномощник на Е.З.Г., която е майка и законен представител на В.Г.Т. и на С.Г.Т., която я е упълномощила със съгласието на майка й. Счита, че подадената жалба е неоснователна, като смята, че не са налице законови предпоставки делото да бъде прекратено, тъй като от изготвената съдебно-счетоводна експертиза е било видно, че длъжника не плаща дължимата издръжка в срок, поради което дължи заплащане на натрупаната лихва за забава. Твърди, че е неоснователно искането да бъде намалено адвокатското възнаграждение на 100 лв., тъй като за образуване на изпълнителното производство се дължало адвокатско възнаграждение от всеки взискател в размер на 200 лв. В изпълнителното производство взискателят безспорно бил направил разноски за образуване и водене на изпълнителното дело в размер на 800 лв./200 лв. за образуване на изпълнителното дело, 400 лв. за водене на същото, тъй като става дума за двама взискатели/ , като тези разноски следвало да бъдат заплатени от длъжника. Отговорността за разноските винаги имала акцесорен характер и възниквала при кумулативното наличие на следните предпоставки- размерът на разноските да е определен и те да са били действително направени. От представения договор за правна защита и съдействие било видно, че уговореното адвокатско възнаграждение било в размер на 800 лв., което включвало процесуално представителство на двамата взискатели – за всеки един от двамата взискатели били платени следните суми- 200 лв. за образуване на изпълнителното дело и 200 лв. за водене на изпълнителното дело. Така уговореното адвокатско възнаграждение било действително платено и впоследствие намалено с разпореждане от ДСИ от 800 лв. на 700 лв. Посочва, че адвокатското възнаграждение било съобразено с разпоредбата на чл. 10 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, според която размера на възнаграждението се определя съобразно ½ от посочените в чл. 7, ал. 2 и пар. 2 от ДР на същата Наредба и не могло да бъде по-ниско от двукратния размер на посочените в нея адвокатски възнаграждения. Моли жалба да не бъде уважавана.

В обясненията дадени по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК държавният съдебен изпълнител е изложил мотиви, в които е посочил, че изпълнителното дело № 832/2015 г. е било образувано на 28.09.2015 г. по молба на Е.З.Г., чрез пълномощника си адв. Е.П. ***, с която било направено и искане за назначаване на съдебно-икономическа експертиза, с която да се определи размера на главницата и лихвите за забава на месечните задължения за заплащане на издръжка. Такава съдебно- икономическа експертиза е била изготвена. Длъжникът Г.Т.Г. бил получил покана за доброволно изпълнение на 01.10.2015 г. и на 06.10.2015 г. чрез пълномощника си адв. Р. бил депозирал възражение, в което заявявал, че бил изпълнил задълженията за заплащане на присъдените издръжки и признал, че е извършил плащане на 07.07.2014 г. на издръжка дължима за периода от 17.04.2014 г. до 17.05.2014 г., т.е. бил изпаднал в забава, тъй като според издадения изпълнителен лист падежът бил настъпил на 17.04.2014 г. Със същото възражение длъжникът бил поискал и намаляване на адвокатското възнаграждение на адвоката на взискателя. От съдебно- икономическа експертиза било видно, че бил заплатил главниците по ежемесечните си задължения за изплащане на издръжка, но бил в забава по отношение на някои от плащанията и върху тези закъснели плащания била начислена законна лихва. Бил издал постановление за намаляване на размера на адвокатския хонорар заплатен от взискателите.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:

Изпълнително дело № 832/2015 г. при ДСИ при Сл.РС е било образувано на във връзка с депозирана на 25.09.2015 г. молба от Е.З.Г., в качеството й на майка и законен представител на детето В.Г.Т. и от С.Г.Т., действаща със съгласието на майка си и законен представител Е.З.Г. чрез пълномощника на двете адв. Е.П. ***. Към молбата бил приложен изпълнителен лист от  08.08.2014 г., с който Г.Т.Г., ЕГН **********,*** бил осъден да заплати на Е.З.Г., в качеството й на майка и законен представител на малолетното детето С.Г.Т., ЕГН **********, родено на *** г. ежемесечна издръжка в размер на 100 лв., считано от 17.04.2014 г. до настъпване на основанията за изменяне или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане и  на малолетното дете В.Г.Т., ЕГН **********, родено на *** г.  ежемесечна издръжка в размер на 90 лв., считано от 17.04.2014 г. до настъпване на основанията за изменяне или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.

По изпълнителното дело е представена справка за движението по сметката на Е.З.Г. от Юробанк България АД за периода 01.01.2015 г. до 24.09.2015 г.и справка за движението по сметката на Е.З.Г. от Юробанк България АД за периода 01.04.2014 г. до 31.12.2014 г.

На длъжника била връчена покана за доброволно изпълнение на 01.10.2015 г. Със запорно съобщение от 02.10.2015 г. на длъжника е бил наложен запор върху трудовото му възнаграждение.

На 05.10.2015 г. е било депозирано възражение от длъжника, с която било поискано изпълнителното дело да бъде прекратено на основание чл. 433, т.1 от ГПК, тъй като задължението, което е имал било погасено. Посочва, че бил изпълнил задълженията за заплащане на присъдените издръжки и признава, че е извършил плащане на 07.07.2014 г. на издръжка дължима за периода от 17.04.2014 г. до 17.05.2014 г.,  от което следва, че е изпаднал в забава, тъй като според издадения изпълнителен лист падежът затова вземане бил настъпил на 17.04.2014 г. С възражението били представени и 16 броя вносни бележки, от които е видно, че плащанията били извършени.

На 07.10.2015 г. е било депозирано възражение от длъжника, с което било поискано да бъде намален адвокатския хонорар заплатен на адвоката на взискателите по двата представени договори за правна помощ и съдействие в общ размер от 800 лв./по 400 лв. за всеки един от двата договора/ поради прекомерност.

ДСИ служебно назначил по изпълнителното дело съдебно-икономическа експертиза, от която било видно, че няма неплатена издръжка за периода 17.04.2015 г.-30.09.2015 г., а размера на законната лихва върху закъснелите вноски за периода от 17.04.2015 г.- 02.10.2015 г. бил 58,40 лв.

С разпореждане от 21.10.2015 г. ДСИ при Сл.РС е намалил, като прекомерно договореното между взискателите и пълномощника им адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело, като прекомерно от 800 лв. на 700 лв. общо за двата договора за правна помощ на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 10 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.

На 21.10.2015 г. длъжникът подава ново възражение, с което оспорва, че дължи законна лихва, тъй като счита, че не е изпаднал в забава, по отношение на което и да е било от ежемесечните си задължения за изплащане на издръжка, тъй като в диспозитива на съдебното решение не бил посочен падеж.

На 28.10.2015 г. адв. Е.П. депозира писмено становище по изпълнителното дело, в качеството си на пълномощник на взискателите, с което заявява, че тъй като се отнася за изпълнение на задълженията за издръжка на дете отпада несеквестируемостта на трудовото възнаграждение на длъжника.

По изпълнителното дело са приложени и Решение № 332 от 17.04.2014 г. на Сл.РС и Решение № 181 от 17.06.2014 г. на Сл.ОС, от които е видно, че падежът на задълженията за издръжка е настъпил на 17.04.2014 г.

От така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи:

Частната жалба е процесуално недопустима в частта, с която се обжалва отказа на ДСИ да прекрати образуваното изпълнително производство на основание чл. 433, ал.1, т. 1 ГПК. Същата е подадена в срок, но са обжалвани действия от длъжника, които не подлежат на обжалване .

В 435, ал. 1 от ГПК са регламентирани действията на СИ, които могат да бъдат обжалвани от взискателя по изпълнението . Там е посочено, че взискателят може да обжалва прекратяването на принудителното производство. Действията извършвани от СИ, които могат да бъдат обжалвани от длъжника по изпълнителното производство са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 435, ал.2 от ГПК. Това са постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението. В настоящия случай действието, което се обжалва е отказът на ЧСИ да прекрати принудителното производство. Това действие не подлежи на обжалване от длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК, поради което производството по делото следва да бъде прекратено като недопустимо.

По отношение на обжалването на разпореждане от 21.10.2015 г. на ДСИ, с което се намалява договореното възнаграждение от 800 на 700 лв., съдът счита че е правилно и законосъобразно. На основание чл. 10 от  Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения минималното адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200 лева, а за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2, като в случая е приложима т. 1, където предвиденият минимален размер е 300 лв. и ½ от тази сума се равнява на 150 лв. С оглед на фактическата и правната сложност на делото минималният размер на адвокатския хонорар, който всеки от взискателите е трябвало да заплати е 350 лв., т.е. общо за двамата взискатели 700 лв. и ДСИ правилно е намалил договореното адвокатско възнаграждение по двата договора за правна помощ  с дата 24.09.2015 г. от 800 лв. на 700 лв. Пълномощникът на взискателите адв. Е.П. *** не само е подала молба за образуване на изпълнително производство, но и е извършвала и процесуални действия за защита и съдействие на взискателите, като е депозирала писмено становище по изпълнителното дело, в качеството си на пълномощник на взискателите, с което заявявила, че тъй като се отнася за изпълнение на задълженията за издръжка на дете отпада несеквестируемостта на трудовото възнаграждение на длъжника.

 

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Г.Т.Г., ЕГН **********,*** чрез пълномощника му адв. С.И.Р. ***, с адрес  за връчване гр. С., ул. „Г.С. Р.” № *, офис *, с която се обжалва отказа на ДСИ при Сл.РС да прекрати изпълнителното дело № 832/2015 г. на основание  чл. 433, ал.1, т. 1 ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.532/2015 г. по описа на Сливенския окръжен съд за 2015 г., в тази му част поради недопустимост на жалбата.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Г.Т.Г., ЕГН **********,*** чрез пълномощника му адв. С.И.Р. *** за отмяна на разпореждане от 21.10.2015 г. на ДСИ по изпълнителното дело № 832/2015 г., с което се намалява договореното адвокатско  възнаграждение на адвоката на взискателите като НЕОСНОВАТЕЛНО.

Определението подлежи на обжалване в прекратителната част в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред БАС .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: