О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 01.12.2015г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на първи декември през две хиляди и петнадесета година в състав:

                                  

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

МЛ. С. НИНА КОРИТАРОВА 

 

като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова въззивно ч.гр.д.№ 548/2015 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

            Образувано е по частна жалба на „Банка ДСК” ЕАД- София, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „М.” № * чрез Финансов център Сливен при Регионален център Бургас, ЕИК 121830616, представлявана от Р.И.Г. в качеството й  на взискател  против Разпореждане № 17076 от 05.11.2015 г. на Сливенски районен съд, постановено по ч.гр.д.№ 4061/2015 г. по описа на съда, с което  се отхвърля искането да се издаде заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу  длъжника П.П.Й., ЕГН ********** *** в полза на заявителя за сумата от 29 388, 40 лв., съставляваща главница по представен договор за банков кредит от 24.01.2015 г., лихва в размер на  1380,92 лв. за периода от 20.06.2015 г. до 02.11.2015 г., лихвена надбавка за забава в размер на 86,52 лв. за периода от 24.10.2015 г. до 02.11.2015 г., заемни такси в размер на 120 лв. до 02.11.2015 г., законна лихва за забава върху главницата, считано от 03.11.2015 г. както и направените в заповедното производство разноски в размер на 1614,16 лв. като неоснователно, тъй като не бил представен документ удостоверяващ, че длъжника е уведомен за предсрочната изискуемост на кредита.

            Жалбоподателят твърди, че атакуваното разпореждане е неправилно, и незаконосъобразно. Посочва, че длъжника е бил уведомен за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита с нотариална покана с рег. № 7092/2015 г., т. 1, № 147 на нотариус Н.В. с рег. № 522 в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие- района на Сл.РС, която била връчена на 01.10.2015 г., съгласно приложената  към настоящото въззивно дело разписка от същата дата, от която било видно, че П.А. Й., ЕГН ********** баща на длъжника бил получил нотариалната покана. По този начин били изпълнени изискванията на чл. 46, ал. 1 ГПК.

Моли съда да отмени атакуваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно и да задължи районния съд да продължи производството по чл. 417 ГПК.  

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

            Сливенският районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, подадено на  03.11.2015 г. от „Банка ДСК” ЕАД срещу П.П.Й., ЕГН ********** *** като длъжник за сумата от 29 388, 40 лв., съставляваща главница по представен договор за банков кредит от 24.01.2015 г., лихва в размер на  1380,92 лв. за периода от 20.06.2015 г. до 02.11.2015 г., лихвена надбавка за забава в размер на 86,52 лв. за периода от 24.10.2015 г. до 02.11.2015 г., заемни такси в размер на 120 лв. до 02.11.2015 г., законна лихва за забава върху главницата, считано от 03.11.2015 г. Към заявлението са приложени: Договор за кредит за текущо потребление от 24.01.2015 г., ведно с общите условия към него;  Извлечение от счетоводни книги на „Банка ДСК” ЕАД за сметка № 11/22385594 от 03.11.2015 г. по Договор за кредит № 11/22385594 от  24.01.2015 г. и Нотариална покана от „Банка ДСК” ЕАД до П.П.Й., с която се уведомява, че поради забава в погасяването на задълженията му по Договор за кредит за текущо потребление от 24.01.2015 г. банката обявява кредита за предсрочно изискуем. Последната се посочва, че била връчена на 01.10.2015 г. на адресата П.П.Й. при условията на чл. 46, ал. 1 ГПК, за което връчване била издадена разписка. Тази разписка от 01.10.2015 г.  не е била представена в рамките на първоинстанционното производство, а се представя едва с частната жалба срещу разпореждането, с което се отхвърля искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

            Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Атакуваното разпореждане е правилно и законосъобразно.

Предмета на производството по обжалване на разпореждането, с което се отхвърля искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на инстанционния контрол е ограничен до основанията за незаконосъобразност, които могат да бъдат извличани единствено и само от документа въз основа, на който е постановено разпореждането по чл. 417 от ГПК.

Представения от кредитора към заявлението по чл.417 от ГПК документ - извлечение от счетоводните книги на представлява документ по чл. 417,  т.2 от ГПК, с който се установява вземане на заявителя към жалбоподателя. Този документ е придружен и от Договор за кредит за текущо потребление от 24.01.2015 г., ведно с общите условия към него, по който жалбоподателят е кредитодател и двата документа, преценени в тяхната съвкупност могат да бъде преценени като редовни от външна страна и удостоверяващи подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

По силата на чл.60, ал.2 Закон за кредитните институции банката може да са поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 ГПК, когато „кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем” поради неплащане на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Заповед за изпълнение въз основа на документ и разпореждане за незабавно изпълнение се издават само за подлежащи на изпълнение вземания по чл.418, ал.2 ГПК. Когато според представения документ изискуемостта е поставена в зависимост от дадено обстоятелство, настъпването на това обстоятелството трябва да е удостоверено с официален или с изходящ от длъжника документ– чл.418, ал.3 ГПК. Извлечението от счетоводните книги на банката по чл.417, т.2 ГПК установява вземането, но не представлява документ, удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника – кредитополучател. С подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но волеизявлението, че счита кредита за предсрочно изискуем, дори и да се съдържа в заявлението, не означава, че е съобщено на длъжника, тъй като препис от заявлението не се връчва. Длъжникът узнава за допуснатото незабавно изпълнение с връчването на заповедта за изпълнение – чл.418, ал.5 ГПК, поради което задължението за остатъка от кредита, така както е заявено, не е изискуемо към момента на подаване на заявлението. Предпоставките по чл.418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, за което сочи употребата на минало страдателно причастие „обявен” в разпоредбата на чл.60, ал.2 ЗКИ и съответно изискването за удостоверяване на изискуемостта по чл.418, ал.3 ГПК.

В настоящият случай волеизявлението на банката, че упражнява правото си по чл. 60 , ал. 2 от ЗКИ да обяви отпуснатия кредит за предсрочно изискуем не се доказа да е било получено от длъжника. Този извод следва от чл. 50 Закона за нотариусите и нотариалната дейност, според който нотариусът може да възложи на определен служител в нотариалната кантора да връчва съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс, което означава, че при връчването на нотариалната покана е приложим по силата на изричното препращане реда за връчване на съобщенията и призовките предвиден раздел І и ІІ на глава шеста от ГПК. В процесната нотариална покана е посочено, че на длъжника му е била връчена същата при спазване на условията на чл. 46, ал. 1 ГПК, като е била изготвена разписка. Тази разписка, от която би следвало да се установи другото лице, което се е било съгласило да приеме нотариалната покана вместо адресата не е била представена в рамките на първоинстанционното производство и по отношение на нея като писмено доказателство е настъпила преклузия. На основание чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК доколкото в глава ХХІ от ГПК не се съдържат особени правила в производството по частните жалби се прилагат правилата за обжалването на решенията. Оттук следва, че в настоящото производство важи забраната за посочване на нови факти и доказателства предвидена в чл. 266 ГПК.  Приложената към частната жалба разписка от 01.10.2015 г. е съществувала и е могла да бъде посочена и представена в срок в рамките на първоинстанционното производство, т.е. не съставлява ново доказателство, което не е могло да бъде узнато от страната или въпреки, че й е било известно не е могло да бъде представено, нито пък служи за установяване на нововъзникнали факти. С оглед на изложеното следва, че по отношение на разписката е настъпила преклузия и тя не следва да бъде приета от настоящата инстанция като писмено доказателство.

 

В случая банката заявител  е упражнила правото си да обяви предсрочна изискуемост на кредита по чл. 60, ал. 2 ЗКИ поради неплатени вноски, поради което за нея съществува задължение да съобщи на длъжника, че задължението му е станало изискуемо и т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС  се прилага. С оглед на изложеното обаче банката не доказа, че нейното волеизявление за обявяването на кредита за предсрочно изискуем е било надлежно връчено на длъжника при условията на чл.46, ал. 1 ГПК и с оглед на изричното препращане на чл. 50 ЗННД към чл. 37 58 от ГПК.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалвания съдебен акт не страда от посочените в жалбата пороци и следва да се потвърди като правилен и законосъобразен, а частната жалба се явява неоснователна.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 17076 от 05.11.2015 г. на Сливенски районен съд, постановено по ч.гр.д.№ 4061/2015 г. по описа на съда, с което  се отхвърля искането да се издаде заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу  длъжника П.П.Й., ЕГН ********** ***, като ПРАВИЛНО  и  ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                2.