ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Сливен, 23.12.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ :СНЕЖАНА БАКАЛОВА,

ХРИСТИНА МАРЕВА,

СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 

като разгледа докладваното от ХРИСТИНА МАРЕВА ч.гр.д. № 552 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по частна жалба и се движи по реда на чл. 275 и сл. от ГПК.

С частната жалба – подадена от адв. Д. И. като пълномощник на С.В.В., е обжалвано определение от 16.11.2015г. по гр.д. № 4285/2015г. на РС- Сливен, с което е първоинстанционния съд е отказал да освободи ищеца от заплащане на държавна такса  и разноски.

Твърди се, че е представена декларация по смисъла на чл. 83, ла. 2 ГПК за материално и гражданско състояние, удостоверение от Община Твърдица за притежавано имущество ,регистрационна карта в БТ – гр. Твърдица, от които се установява по безспорен на„чин, че ищецът няма движимо и недвижимо имущество, както и, че не работи.

При преценка на тези обстоятелства съдът следва да вземе предвид действителните доходи, доходите които може да се реализират от секвестируемо имущество, права върху секвестируеми вещи, дялови участия и други имуществени права.

В конкретния случай ищецът не разполага със средства дори за покриване на елементарните си житейски нужди.

Вместо да обсъди представените доказателства, съдът е изградил правните си изводи на свои предположения, неподкрепени с доказателства, относно възможностите на ищеца да реализира доходи. Неправилно е обсъден факта на договорения адвокатски хонорар, който освен това не е заплатен. Незаконосъобразен е и довода, че при недостатъчно средства а заплащане на държавна такса, ищецът има възможност да предяви частичен иск. Ищецът няма такъв правен интерес, още повече, че това би наложило евентуалното водене и на друго дело, като при всички случаи изясняването на фактите ще наложи и назначаването на експертизи. Ако съдът е считал, че е можело да се представят и други доказателства, то е следвало да даде съответните указания. Постановения от първонистанционния съд отказ по молбата за освобождаване от задължението за заплащане на допълнителни разноски за сържавна такса по обжалване на определението – платена със средства на пълномощника.

Предвид изложеното се иска съдът да отмени обжалваното разпореждане и на основание чл. 278, ал. 2 от ГПК да разреши въпроса по жалбата, като постанови освобождаване на ищеца от заплащане на държавна такса и разноски в производството по предявения от него иск.

Въз основа на данните от гр.д. № 4285/2015г. на РС – Сливен, по което е издадено обжалваното определение, се налага извода, че жалбата е допустима и попада в обхвата на разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК

Разгледана по съществото си, жалбата е и основателна.

Производството по гр.д. № 4285/2015г. по описа на РС – Сливен е образувано по подадената искова молба чрез адв. Д. И. от СлАК като пълномощник на С.В.В., с която са предявени искове против ЗАД „АРМЕЕЦ“, за заплащане на обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за причинени на ищеца травматични увреждания, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, което изключва воденето на наказателно производство от общ характер.

В исковата молба е направено особено искане за освобождаване от заплащането на такси и разноски, тъй като ищецът не разполага с достатъчно средства. Приложил е декларация за материално и гражданско състояние, удостоверение от Община Твърдица за притежаваното от С.В.В. имущество и Регистрационна карта от Дирекция „Бюро по труда“ – гр. Твърдица.

Въпреки представените доказателства и декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК първоинстанционния съд е преценил, че не може да се направи извод, че ищецът не разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата по делото държавна такса и разноски.

От същите е видно, че ищецът не е декларирал притежаването на недвижимо имущество и ППС, че не упражнява дейност като едноличен търговец, нито извършва услуги с личен труд или селскостопанска дейност, не е женен, не притежава парични влогове, акции и дялове в търговски дружества нито 15.09.2015г. е регистриран като безработен.

В подкрепа на твърденията си е представил декларация по чл. 83, ал. 2, т. 2 от ГПК.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът намира, че искането за освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски в хипотезата на чл. 83, ал. 2 от ГПК е основателно и следва да се отмени отказа на първоинстанционния съд.

Както за предоставянето на правна помощ, така и по въпроса за освобождаването от заплащане на държавна такса отношение имат едни и същи предпоставки, а именно липсата на доходи на страната, които да позволяват това. Предпоставките, при които съдът следва да формира извод за това, са посочени в нормата на чл. 83, ал. 2 от ГПК, като посоченото от съда обстоятелство – заплащането на адвокатско възнаграждение, обстоятелството, че живее с друго лице на семейни начала, че преди претърпяването на инцидента е бил напълно работоспособен и ангажирал адвокат – други обстоятелства.

Първоинстанционният съд е обосновал изводите си само с оглед на тези обстоятелствал, но останалите факти, касаещи семейното и имущественото състояние на ищеца и регистрацията му като безработен, са игнорирани от първоинстанционния съд голословно.

От останалите обстоятелства, касаещи имотното състояние на ищеца, за установяването на които съдът е обвързан от представената  писмена декларация по смисъла на чл. 83, ал. 2, т. 2 от ГП, следва да се приеме, че са налице предпоставките за освобождаване на ищеца от заплащане на държавна такса и разноски във връзка с предявения от него иск по чл. 226, ал. 1 КЗ. Няма данни лицето да реализира какъвто и да е доход, нито за притежавано от него имущество или права, от които да е възможно да реализира такива.

Така установените предпоставки говорят несъмнено за липсата на достатъчно средства за страната да заплаща разноски по водения от него процес и на техния фон, само обстоятелството, че е уговорил заплащането на адвокатски хонорар, не налага извода – направен от първоинстанционния съд за наличие на достатъчно средства.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ от 16.11.2015г. по гр.д. № 4285/2015г. на РС- Сливен и вместо това

 

ОСВОБОЖДАВА С.В.В., ЕГН ********** *** от задължението за внасяне на държавна такси и разноски в производството по гр.д. № 4285/2015г. по описа на РС – Сливен поради липсата на средства за заплащането им.

Определението не подлежи на обжалване

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

        

 

 ЧЛЕНОВЕ: