ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Сливен, 03.02.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в закрито заседание на осми януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ :СНЕЖАНА БАКАЛОВА,

ХРИСТИНА МАРЕВА,

СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 

като разгледа докладваното от ХРИСТИНА МАРЕВА ч. гр.д. № 564 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по частната жалба подадена на основание чл. 419, ал.2 от ГПК като с определение от 06.01.2016г. съдът е отменил разпореждането за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по заповед за изпълнение № 352 от 14.09.2015г. издадена по ч.гр.д. № 558 по описа за 2015г. на РС – Нова Загора  В ЧАСТТА относно задължението на Н.Р.К. да заплати на И.И.С. сумата 3 964.73 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 12.09.2012г. до 10.09.2015г. като частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение по заповед за изпълнение № 352 от 14.09.2015г. издадена по ч.гр.д. № 558 по описа за 2015г. на РС – Нова Загора в останалата му част е оставена без уважение.

С молба от 21.01.2016г. заявителят и ответник по частната жалба – И.И.С. чрез пълномощника си – адв. Ст. К. от СтЗАК е поискал съдът да се произнесе по искането за разноски, каквито са направени в размер на 400 лв. за изготвянето на отговор по подадената на основание чл. 419, ал. 1 и ал. 2 ГПК частна жалба, по който въпрос не се е произнесъл с определението си от 06.01.2016г.

Предвид изложеното се иска съдът да приеме, че представения договор за заем от 12.11.2009г. и нотариален акт за договорна ипотека от 12.11.2009г. не удостоверяват вземане в полза на заявителя.

От изисканото и приложено ч.гр.д. № 558/2015г. на РС – Нова Загора, съдържащо ч.гр.д. № 564/2015г. на ОС – Сливен е видно, че в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК заявителят – И.И.С. чрез пълномощника си – адв. Ст. К. от АК – Стара Загора, е подал отговор, към който е приложено пълномощно и договор за правна помощ, в който е посочено, че във връзка с частната жалба за изготвянето на отговор заявителят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Обжалваното разпореждане за незабавно изпълнение и издадения във връзка с него изпълнителен лист касаят заповед за изпълнение № 352/14.09.2015г. издадена по ч.гр.д. № 558 по описа за 2015г. на РС – Нова Загора, относно задължения на частния жалбоподател Н.Р.К. спрямо физическо лице – И.И.С. за заплащане на сумата от 13 000 лв. – главница, 6 480 лв. – неустойка за периода от 12.09.2010г. до 12.09.2011г.; 3 964.73 лв. мораторна лихва за периода от 12.09.2012г. – 10.09.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от 11.09.2015г. до окончателното изплащане на сумите, както и за сумата 1 603 лв. – разноски по делото, от които 1 170 лв. – адвокатско възнаграждение.

Съдът е отменил частично разпореждането за незабавно изпълнение за сумата 3 964.73 лв., като е оставил без уважение частната жалба в останалата част за вземанията за заплащане на сумата от 13 000 лв. – главница, 6 480 лв. – неустойка за периода от 12.09.2010г. до 12.09.2011г.

Със същото определение съдът не се е произнесъл за разноските по частната жалба.

Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите К.В. и Т.К., въпросът за разноските в заповедното производство подлежи на разрешаване в исковото производство по чл. 422 ГПК, но само с оглед частната жалба по чл. 413 ГПК, а не и по чл. 419 ГПК. От друга страна, произнасянето в исковото производство относно разноските в заповедното производство касае само посочените в заповедта за изпълнение. Извън тях резонно остават разноските по подадените във връзка със заповедното производство частни жалби и по тях се произнася въззивният съд при наличието на условията за разглеждането им.

Във връзка с горното, молбата за допълване на определението в частта относно разноските по чл. 248, ал. 1 ГПК е основателна и следва да се уважи.

Съразмерно на частта, в която частната жалба е оставена без уважение и съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК искането на ответника по частната жалба и заявител в заповедното производство за присъждане на разноски е основателно до размера от 315.29лв., съответстващ на размера за вземанията, за които частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение е неоснователна

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДОПЪЛВА определение № 15/06.01.2016г. по ч.гр.д. № 564/2015г. по описа на ОС – Сливен, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК осъжда Н.Р.К., ЕГН ********** ***, представляван от пълномощника - адв. Ст. К. ***, съдебен адрес:*** – адв.  да заплати на И.И.С., ЕГН ********** ***, представлява от адв. Ст. К. от АК – Стара Загора, съдебен адрес:***, офис * сумата 315.29 лв. (триста и петнадесет лева и 29 ст.) представляваща деловодни разноски.

 

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

    

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

2.