ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Сливен, 12.01.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ :СНЕЖАНА БАКАЛОВА,

ХРИСТИНА МАРЕВА,

ВАНЯ АНГЕЛОВА

 

като разгледа докладваното от ХРИСТИНА МАРЕВА ч. гр.д. № 565 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по частната жалба подадена на основание чл. 420, ал. 3 от ГПК и подлежи на разглеждане по реда на чл. 278 от ГПК

В частната жалба на Н.Р.К., подадена чрез пълномощника – адв. Ст. Т. ***, се обжалва като неправилно и незаконосъобразно определение от 19.11.2015г. по ч.гр.д. № 558/2015г. на РС І Нова Загора, с което е оставено без уважение подаденото от частния жалбоподател искане за спиране на изпълнението по и.д. № 20152220400177 на ДСИ Д.К., образувано във връзка с издадения в заповедното производство изпълнителен лист, въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 3 ГПК относно задължения на частния жалбоподател Н.Р.К. спрямо физическо лице – И.И.С. за заплащане на сумата от 13 000 лв. – главница, 6 480 лв. – неустойка за периода от 12.09.2010г. до 12.09.2011г.; 3 964.73 лв. мораторна лихва за периода от 12.09.2012г. – 10.09.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от 11.09.2015г. до окончателното изплащане на сумите, както и за сумата 1 603 лв. – разноски по делото, от които 1 170 лв. – адвокатско възнаграждение.

Твърди се, че вземането произтича от договор за паричен заем от 12.11.2009г., който е реален договор. В този смисъл, освен постигане на съгласие, е необходимо реално изпълнение на задължението на кредитора – заемодател за предаване на сумата, едва с което се счита завършен фактическият състав на чл. 240, ал. 1 ЗЗД. Изискуемостта на вземането възниква едва с предаване на сумата от заемодателя и доказването е в тежест на заявителя, който е следвало да представи документ, установяващ изпълнението на това задължение.

В този смисъл убедителните доказателства, че не се дължи, са самите документи, представени със заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, тъй като от тях не се установява основния правопораждащ спрямо задължението факт, а именно – предаването на заетата сума от 13 000 лв.

Предвид гореизложеното се иска съдът да отмени обжалваното определение като незаконосъобразно ида спре изпълнието в хипотезата на чл. 420, ал. 2 ГПК, поради наличието на убедителни писмени доказателства, че сумата не се дължи.

Частната жалба е подадена срещу валиден съдебен акт, при наличие на правен интерес. Спазен е срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и обжалването е предвидено в закона – чл. 420, ал. 3 от ГПК.

Разгледана по съществото си е неоснователна с изключение на искането досежно задължението съгласно заповедта за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист относно сумата 3 964.73 лв. (три хиляди деветстотин шестдесет и четири лв. и 73 ст.), представляваща мораторна лихва за периода от 12.09.2012г. до 10.09.2015г.

С обжалваното определение е отхвърлено искането за спиране на изпълнението по издадена заповед за незабавмно изпълнение и изпълнителен лист относно задължения на частния жалбоподател Н.Р.К. спрямо физическо лице – И.И.С. за заплащане на сумата от 13 000 лв. – главница, 6 480 лв. – неустойка за периода от 12.09.2010г. до 12.09.2011г.; 3 964.73 лв. мораторна лихва за периода от 12.09.2012г. – 10.09.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от 11.09.2015г. до окончателното изплащане на сумите, както и за сумата 1 603 лв. – разноски по делото, от които 1 170 лв. – адвокатско възнаграждение.

С молбата за спиране на изпълнението не са представени никакви доказателства, като длъжникът – частен жалбоподател в настоящото производство, се позовава само на документите, представени със самото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и се аргументира са липсата на основание за уважаването му.

Със заявлението на кредитора по чл. 417 ГПК е представен договор за паричен заем с нотариална заверка на подписите от 12.11.2009г. сключен между заявителя и длъжника – частния жалбоподател, в който е посочено, че се предоставя сумата 13 000 лв., със задължение за връщане до 12.09.2010г., като при забава заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 3% на месец върху неиздължената сума, но за не повече от 12 месеца.

За обезпечаване на вземането на заявителя за сумата от 13 000 лв. с н.а. № 127, т. ХІV, рег. № 8360, д. № 1208 от 12.11.2009г. е учредена ипотека от трети лица – Кольо Р.К. и Даниела Иванова Колева, действащи чрез пълномощника си – Н.Р.К..

Въз основа на това заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение на основание чл. 417, т. 3 ГПК е уважено изцяло относно задължения на частния жалбоподател Н.Р.К. спрямо физическо лице – И.И.С. за заплащане на сумата от 13 000 лв. – главница, 6 480 лв. – неустойка за периода от 12.09.2010г. до 12.09.2011г.; 3 964.73 лв. мораторна лихва за периода от 12.09.2012г. – 10.09.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от 11.09.2015г. до окончателното изплащане на сумите, както и за сумата 1 603 лв. – разноски по делото, от които 1 170 лв. – адвокатско възнаграждение.

Извън посочената проверка, нито първоинстанционния съд съгласно чл. 418 ГПК, нито въззивният съд във връзка с подадената частна жалба може да проверява верността на съдържанието и съответствието му с други правопогасяващи, отричащи или правоотлагащи факти, които се извличат от документи – различни от посочените в чл. 417 ГПК, в който смисъл на съда е служебно известно, че с определение по ч.гр.д. № 564/2015г. по описа на ОС – Сливен е оставена без уважение и частната жалба против разпореждането за незабавно изпълнение, с изключение на възражението относно 3 964.73 лв. (три хиляди деветстотин шестдесет и четири лв. и 73 ст.), представляваща мораторна лихва за периода от 12.09.2012г. до 10.09.2015г.

Въз основа на гореизложеното се налага извода, че молбата за спиране на изпълнението е основателна само досежно тази сума, за която липсва основание за издаване на изпълнителен лист, като в останалата част искането за спиране, неподкрепено с други убедителни доказателства извън документите, въз основа на които е уважено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, е неоснователно и в същата част следва да се остави без уважение и частната жалба против определението на първоинстанционния съд, с който искането е отхвърлено.

Предпоставките за спиране на изпълнението по заповедта за изпълнение издадена въз основа на основанията предвидени в чл. 417, т. 1 – т. 8 от ГПК са в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът да е подал възражение, че не дължи, в същия срок да е направил и искане за спиране, към което да е представил убедителни доказателства, че не дължи или надлежно обезпечение в размер на задължението заедно с лихвите до датата на депозиране на възражението. Само в случая на т.9 от чл. 417 от ГПК, възражението на длъжника, от което следва и спорния характер на вземането, представлява безусловно основание за спиране на изпълнението, без да е необходимо той да представя убедителни писмени доказателства в подкрепа на възражението си или обезпечение по чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД.

Заповедта и разпореждането за незабавното изпълнение нямат за цел да установят със сила на присъдено нещо действителното състояние на правоотношенията между страните, а единствено да осигурят своевременно изпълнение на специално регламентираното поради неговата социална и обществена значимост за гражданския и търговски оборот правоотношение. В случай, че видът и обема, в който се търси изпълнение не съответстват на действително развитие на правоотношението с оглед на релевантното поведение на страните, в полза на длъжника е предоставено правото на възражение, действащо суспензивно спрямо правото на кредитора да се удовлетвори, като наслагва изискване за провеждане на исков процес, в който единствено може да се разглеждат възраженията относно закономерното развитие на материалното правоотношение, от което произтичат вземанията по заповедта за изпълнение.

В този смисъл е неоснователно възражението, че с договора за заем, сключен с нотариална заверка на подписите е необходимо представянето на друг документ, удостоверяващ изпълнение на насрещното задължение на кредитора, който търси изпълнение на поетото с документа по чл. 417, т. 3 ГПК задължение. В договора за заем е посочено, че заемодателят дава сумата от 13 000 лв.  със срок на ползване до 12.09.2010, като след изтичането на посочения срок заемателят е задължен да върне даденото. Съгласно чл. 418, ал. 3 ГПК, представянето на официален или изходящ от длъжника документ се поставя като изискване, когато в самия документ изискуемостта на вземането е обусловена от изпълнението на насрещното задължение или от настъпването на друго обстоятелство. Подобно условие или изискване за удостоверяване изпълнението на насрещното задължение не се съдържа в представения договор за заем с нотариална заверка на подписите от 12.11.2009г. Оспорването му оттук насетне като частен документ досежно предоставянето на паричния заем може да се развие в исково производство във връзка с подаденото възражение по чл. 414 ГПК, но не и в заповедното производство във връзка с подадената частна жалба по чл. 419, ал. ГПК

По същите съображения е неоснователна искането за спиране и относно акцесорните задължения за неустойка и за мораторната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане. Задължението за неустойка е определяемо, съдържа се като основание в представения документ и следва от основателността на заявлението за неизпълненото главно задължение. В този смисъл е разрешението дадено с т. 4а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Красимир Влахов и Тотка КалчеваНалице са основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и за акцесорни вземания за обезщетение на вредите от неизпълнение на главното вземане, когато същите са определени по основание и определени или определяеми по размер в самия документ по чл. 417 ГПК. Не може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение за законната лихва върху вземането за периода от датата на падежа до подаване на заявлението.

Съгласно същото разрешение са налице основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК за поисканата от заявителя законна лихва върху вземането за периода след подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.

В гореизложения смисъл частната жалба е основателна само досежно задължението за заплащане на мораторна лихва за периода от 12.09.2012г. до 10.09.2015г. в размер на 3 964.73 лв. заплащане на мораторна лихва за период извън предвидената с договора неустойка до подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Обжалваното определение следва да се отмени в тази част и съдът да спре изпълнението относно сумата от 3 964.73 лв. (три хиляди деветстотин шестдесет и четири лв. и 73 ст.), представляваща мораторна лихва за периода от 12.09.2012г. до 10.09.2015г. по издадения изпълнителен лист, като в останалата част частната жалба следва да се остави без уважение.

Водим от гореизложеното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение от 19.11.2015г. по ч.гр.д. № 558 по описа за 2015г. на РС – Нова Загора, с което е отхвърлено искането за спиране на изпълнението по издаден изпълнителен лист по заповед за изпълнение № 352 от 14.09.2015г. издадена по ч.гр.д. № 558 по описа за 2015г. на РС – Нова Загора  В ЧАСТТА относно задължението на Н.Р.К., ЕГН ********** ***, представляван от пълномощника - адв. Ст. К. ***, съдебен адрес:*** – адв.  да заплати на И.И.С., ЕГН ********** ***, представлява от адв. Ст. К. от АК – Стара Загора, съдебен адрес:***, офис 4-г сумата 3 964.73 лв. (три хиляди деветстотин шестдесет и четири лв. и 73 ст.), представляваща мораторна лихва за периода от 12.09.2012г. до 10.09.2015г. като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба срещу същото определение в останалата му част като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

СПИРА изпълнението по и.д. № 20152220400177 на ДСИ при РС – Нова Загора, образувано по изпълнителен лист, издаден по заповед за изпълнение № 352 от 14.09.2015г. издадена по ч.гр.д. № 558 по описа за 2015г. на РС – Нова Загора  В ЧАСТТА относно задължението на Н.Р.К., ЕГН ********** ***, представляван от пълномощника - адв. Ст. К. ***, съдебен адрес:*** – адв.  да заплати на И.И.С., ЕГН ********** ***, представлява от адв. Ст. К. от АК – Стара Загора, съдебен адрес:***, офис 4-г сумата 3 964.73 лв. (три хиляди деветстотин шестдесет и четири лв. и 73 ст.), представляваща мораторна лихва за периода от 12.09.2012г. до 10.09.2015г.

 

Определението не подлежи на касационно обжалване!

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

2.