О П Р ЕД Е Л Е Н И Е №

Гр.Сливен, 15.01.2016г

 

      СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети януари, двехиляди и  шестнадесетта година, в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ:СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

                                                                                   ВАНЯ АНГЕЛОВА

       при секретаря………………………и с участието на прокурора……………, като разгледа докладваното от съдия Ангелова в.гр.дело № 576 по описа за 2015г, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

       Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

       Образувано е по частна  жалба  на взискателя Т.Г.Д. срещу разпореждане от 12.11.2015г на ДСИ при СлРС за връщане на жалбата й от 11.11.2015г срещу постановление на ДСИ от 07.07.2015 за прекратяване на  изп.д. № 653/2012г на СИС при  СлРС.

       В жалбата твърди, че не е уведомена  надлежно  за прекратяване на изпълнителното производство, а незаконосъобразно ДСИ е приложил разпоредбата на чл. 41 ал.2 от ГПК,  разпореждайки незабавно връщане на жалбата без да изчака едноседмичния  срок за обжалване по чл. 436 ал.4 вр. с чл. 262 ал.3 от ГПК. Твърди, че за връчването на съобщението чрез РПУ нито е имало разпореждане на ДСИ, нито  основание за това, тъй като не била с неизвестен адрес, не се укривала, нито променяла адреса си. По  този начил ДСИ целял единствено жалбата й да не стигне до СлОС.

       Моли съда да  отмени  разпореждане на ДСИ от 12.11.2015г за връщане на подадена жалба срещу постановление  от 07.07.2015г за прекратяване на изпълнителното производство и бъде задължен ДСИ да администрира подадената жалба срещу постановлението от 07.07.2015г.  

       Съдът, след като се запозна с жалбата и  приложеното изп.дело № 653/2012г по описа на СИС при СлРС,  прие за установеното следното:

       Изп.дело № 653/2012г по описа на СИС при СлРС е образувано по молба на Т.Г.Д. *** против И.М.Д., въз основа на изпълнителен лист от 12.11.2012г , издаден по гр.дело № 7346/2010г на СлРС, за неговото осъждане да й заплаща в качеството на МЗП на малол. дете Д.И.Д., месечна издръжка в размер на 120 лв, считано от 01.05.2011г до настъпване на законови причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска.

      Принудителното изпълнение е било насочено върху имуществото на длъжника чрез налагане на възбрана върху недвижим имот и запори върху  две МПС-та,  трудовото му възнаграждение и вземания.

      С молба от 30.04.2014г длъжникът поискал прекратяване на изп.дело, представяйки ПН за платена сума 233лв, представляваща дължими такси по делото.

      С молба на длъжника от 25.02.2015г отново е поскал прекратяване на изпълнителното производство и е представил ПН за внесена д.т. в размер на 98.72лв,  съобразно дадените му указания.

      С постановление от 26.02.2015г, ДСИ е приел, че със заплащането на д.т. в размер на 98.72лв е погасено окончателно задължението по изпълнителното дело, поради което и на основание чл.433 ал.1 т.1 ГПК е прекратил изпълнителното производство.     

      С решение по гр.д. № 148/2015г по описа на СлОС е отменено постановлението на ДСИ от 26.02.2015г за прекратяване на изп.дело № 653/2012г, а делото - върнато за продължаване на изпълнителните действия, свързани с удовлетворяване на взискателя, а именно: за  събиране на направените от него разноски в размер на 100лв, платени за адв. възнаграждение.

     С постановление от 07.07.2015г, ДСИ отново прекратява изпълнителното дело на основание чл. 433 ал.1 т.1 ГПК, тъй като дължимите суми в размер на 12лв- д.т и 100лв- адв.възнаграждение са внесени от длъжника, с което се погасявало окончателно задължението му по изпълнителното дело.

    Постановлението е съобщено на страните по делото, както следва:  на длъжника – на 14.07.2015г, а на взискателя – по реда на чл. 41 ал.2 от ГПК, с отбелязване в разписката на 07.08.2015г, че „адресата е търсен в продължение на един месец на адреса и не е открит, а по сведения на съседи, през лятото е при родителите си в с.Злати войвода“.

     На 03.11.2015г  взискателят Т.Г.Д. подава молба за получаване на копие от изпълнителното дело, което е получила лично на 05.11.2015г.

     На 11.11.2015г  тя подава жалба срещу постановлението на ДСИ от 07.07.2015г за цялостно прекратяване на изп.дело № 653/2012г.

    С разпореждане от 12.11.2015г, ДСИ приема, че постановлението за прекратяване на изпълнителното производство е съобщено на взискателя при условията на чл. 41 ал.2 от ГПК и тъй като делото било вече архивирано, а жалби се администрирали само по висящи изпълнителни производства, жалбата следвало да се върне на страната.

     На 23.11.2015г е поискано съдействие от началника на РУП-Сливен за връчване на съобщението до взискателя.         

     Съобщението е  връчено на взискателя чрез началника на РУП-Сливен на 27.11.2015г., на адрес:гр.С., ул„Н. Р.“, №*, ет.*, ап.*.  На същия адрес са връчвани  всички съобщения по делото.

      На 30.11.2015г взискателят подава жалба срещу разпореждането  на ДСИ от 12.11.2015г за връщане на подадената жалба срещу постановлението  за  прекратяване на изп.дело  от 07.07.2015г

     С разпореждане от 30.11.2015г  ДСИ  разпорежда  и тази жалба да се върне на взискателя  чрез началника на  РУП-Сливен

      На 07.12.2015г отново е поискано съдействие от началните на полицията за връчване на съобщение на взискателя.

     Съобщението е връчено на Т. Г. Д. на 08.12.2015г.

     На 09.12.2015г тя подава молба до СлОС с искане да бъде задължен ДСИ  да администрира по надлежния ред и двете й жалби.

     Молбата е била изпратена на СлОС, който с определение от 11.12.2015 по гр.дело № 566/2015г на  СлОС е прекратил образуваното производство и е върнал на ДСИ за администриране частната жалба на Т.Г.Д., подадена на 30.11.2015г срещу постановление за прекратяване на изп.дело  от  07.07.2015г.

     След нейното администриране, тя отново е изпратена на СлОС, по която е образувано настоящото гр.дело № 576/2015г. 

     Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: 

      Предмет на разглеждане от настоящия съд е  частната жалба на Т. Георгива Д., подадена на 30.11.2015г срещу разпореждането  на  ДСИ от 12.11.2015г за връщане на жалбата й от  11.11.2015г срещу постановление на ДСИ от 07.07.2015 за  прекратяване на изпълнителното  дело.

      В това производство съдът трябва да прецени правилно и законосъобразно ли е върната частната жалба на подателя й  и само при отмяна на разпореждането за връщане от 12.11.2015г, следва  да  върне на ДСИ за администриране първата жалба, подадена на 11.11.2015г срещу постановлението за прекратяване на изп. дело от 07.07.2015г.     

      Частната жалба е  подадена в срок, от надлежна страна и  срещу подрежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

      Разпореждането на ДСИ от 12.11.2015г за връщане първа жалба,  е било съобщено на взискателя на 27.11.2015г. То подлежи на обжалване с частна жалба пред СлОС, в едноседмичен срок от съобщаването му.

      Частна жалба срещу разпореждането на ДСИ от 12.11.2015г е била подадена на 30.11.2015г, т.е. в рамките на преклузивния  срок и е процесуално  допустима.  Разгледана по същество,  е  неоснователна.

      В жалбата взискателят  Т.  Г.Д. изтъква, че не е увемена надлежно за прекратяването на изпълнителното дело, че незаконосъобразно ДСИ приложил разпоредбата на чл. 41 ал. 2 от ГПК и разпоредил незабавно връщане на жалбата без да изчака едноседмичния срок за обжалване по чл. 436 ал.4 вр. с чл. 262 ал.3 от ГПК, че за връчването на съобщенито чрез РУП не е имало разпореждане на ДСИ, нито основание за това, тъй като не била с неизвестен адрес, не се укривала и не е променяла адреса си.

     Тези доводи  са  неоснователни.  Съгласно разпордебата на чл.  436 ал.1 във вр. с чл.435 ал.1 от ГПК, постановлението за прекратяване на принудителното изпълнение  от 07.07.2015г подлежи на обжалване само от взискателя, в едноседмичен срок от съобщаването му . То е било съобщено на взискателя  Т.Г.Д. на 07.08.2015г  - по реда на чл. 41 ал.2 от ГПК, на адрес:   гр.С., ул„Н. Р.“, №*, ет.*, ап.*.  Видно от изпълнителното дело, всички съобщения по делото са й били изпращани на този адрес. Тава е адресът, който сама е посочила във всички лично подадени от нея  молби по изп.дело. Въпреки че визкателят е имал упълномощен адвокат по делото, не е посочил съдебен адрес, на който да бъдат връчвани съобщенията по изп. дело,  а  впоследствие е  оттеглил пълномощното.

      Съгласно разпоредбата на чл. 41 ал.1 и ал.2 от ГПК, страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. При неизпълнине на това задължение, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат ва връчени.

      Видно от изпратеното до взискателя съобщение и от оформената разписка от 07.08.2015г, връчителят при СлРС е отразил, че адресата е търсен в продължение на един календарен месец, но не е открит на адреса. Това удостоверително изявление на призовкаря е дало основание на ДСИ правилно да приложи нормата на чл. 41 ал.2 от ГПК.

      Съгласно разпоредбата на чл. 44 ал.1 от ГПК, длъжностното лице по призоваването притежава удостоверителна компетентност относно датата и начина на връчване, както и относно всички действия във връзка с връчването.  Приложената по делото  разписка от 07.08.2015г /л.305 от изп.дело/ съдържа  дата, начин на връчване, подпис на връчител, трите му имена и печат, поради което следва да се приеме до доказване на противното, че удостоверява надлежно извършените от връчителя  действия по връчването.  

    Същевременно,  ДСИ няма задължение да разпорежда залепване на уведомление на адреса на взискателя, ако не бъде намерен на адреса,  тъй като разпоредбата на чл. 47 ал.1 от ГПК предвижда, че се залепва уведомление само на адреса на ответник по делото и то в случай, че първоначално не може да бъде открит на посочения по делото адрес. 

           Въпреки че разпореждането на ДСИ от 12.11.2015г е  било  съобщено на взискателя чрез началника на полицията,  а не  чрез призовкар, това  не  е  довело до накърняване правата на страна по изп.дело. Тя е подала в срок частната жалба, предмет на  разглеждане по настоящото дело.

    Вместо да съобрази, че постановлението за прекратяване на изп.дело от 07.07.2015г  е съобщено на взискателя на 07.08.2015г- по реда на чл. 41 ал.2  от  ГПК,  а жалбата срещу същото постановление е  подадена на 11.11.2015г, т.е. като просрочена е процесуално недопустима  и  подлежи на връщане,  в разпореждането от 12.11.2015г ДСИ е изложил съображения за връщане на жалбата от 11.11.2015г, които са  несъстоятелни и не се споделят от настоящия съд, а именно, че се администрират жалби само по видящи производства, а не по приключили.  Но  тъй като  обжалваното разпореждане  на ДСИ от 12.11.2015г, като краен резултат е правилно, жалбата следва да се остави без уважение като неоснователна.

      Така мотивиран, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

      ОСТАВЯ  БЕЗ УВАЖЕНИЕ  частна  жалба вх. №9646/30.11.2015г на Т.Г.Д. ***,  против   разпореждане на ДСИ от 12.11.2015г за връщане на жалба вх.№ 9038/11.11.2015г срещу постановление на ДСИ от 07.07.2015г, с което е прекратено изпълнителното производство по изп. дело № 653/2012г на СИС при СлРС,  като НЕОСНОВАТЕЛНА.

     Определението подлежи на обжалване  пред Апелативен съд-гр. Бургас, в едноседмичен срок  от  съобщаването му.

 

 

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: