О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 15.01.2016 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на петнадесети януари, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

          ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 НИНА КОРИТАРОВА

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 13 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството се движи по реда на глава XXXVII от ГПК.

 

         Депозирана е частна жалба от адв. С. - пълномощник на М.М.К. *** офис 7 против определение № 2664 от 14.12.2015 г. по гр.д. № 119/2015 г. по описа на СлРС, с което е наложена глоба на жалбоподателката в размер на 100.00 лв. за неизпълнение на разпореждане на съда да осигури за изслушване детето И. Иванов К. в съдебно заседание на 04.12.2015г. В частната жалба е посочено, че това определение на съда е неправилно и незаконосъобразно.

         Жалбоподателката счита, че са били налице уважителни причини за недовеждане на детето, а именно неговото довеждане би наранило интересите му, тъй като към настоящия момент неговия баща е оттеглил съгласието си детето да пътува за чужбина и при завръщането му в България, то не би могло отново да замине за Лондон, където в момента учи в 5 клас. Жалбоподателката счита, че поне няколко месеца детето би било възпрепятствано да се завърне в Лондон, където да продължи образованието си.

         В жалбата се сочи, че жалбоподателката не създава пречка за изслушване на детето. Настоява същото да бъде изслушано на основание чл.10 т.3 или алтернативно на основание чл.10 т.4 от регламент /ЕО № 1206/2001г./

         На следващо място е посочено, че пътуването на детето с придружител за България би струвало значително от финансова гледна точка и създава неудобство. Моли се обжалваното определение да бъде отменено.

         По частната жалба е депозиран отговор от адв. С. – пълномощник на И. М. К., с който жалбата е оспорена като неоснователна и е посочено, че същата следва да бъде оставена без уважение. Страната посочва, че жалбоподателката многократно възпрепятства нормалния ход на образуването по нейно искане производство за промяна на родителски права по отношение на детето И.К. и че детето би следвало да бъде разпитано пред българия съд в присъствието на социален работник или психолог, което е най-щадящо психиката на малолетното дете.

         Ответникът по жалбата посочва, че детето не следва да бъде разпитано в чужбина, тъй като в продължение на месеци майката е имала възможност да обработи детето психически. Моли се обжалваното определение да бъде потвърдено.

         От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

         На 14.01.2015 г. била депозирана искова молба от адв. С., пълномощник на М.К. за изменение на мерките относно родителските права и местоживеене на детето И.К.. В хода на производството били събрани доказателства за това, че бащата на детето И.М.К., на когото първоначално са били присъдени родителските права по отношение на детето И., е оттеглил съгласието си майката М.К. да извежда извън границата на РБългария детето И.. Във връзка със задължителното изслушване на детето по реда на чл. 15 ал.1 от Закона за закрила на детето, жалбоподателката е била задължена с протоколно определение от 11.09.2015г. да осигури изслушването на детето И. за следващото съдебно заседание, което е било насрочено за 04.12.2015г.

         С определение № 2032/18.09.2015г. докладчикът по делото отхвърлил искането направено от жалбоподателката, детето И. да бъде изслушано чрез видеоконферентна връзка по реда на регламент 1206/2001г., като приел че това е с оглед максимална защита на интересите на детето, за да не бъде същото повлияно от присъствието само на единия родител. Това определение на съда е било съобщено на пълномощника на жалбоподателката на 28.09.2015г. На 30.09.2015г. е била депозирана нова молба от адв. С., с която бе поискано съда да се произнесе по искането за разпит на детето по реда на чл.17 от регламент № 1206/2001г., а именно чрез директно събиране на доказателства, чрез използване на видеоконферентна връзка. По това искане съдът се е произнесъл с определение № 2118/01.10.2015г. като го отхвърлил като неоснователно, мотивирайки се отново с интересите на детето И..

         В проведеното съдебно заседание на 04.12.2015г. детето И. не било доведено за изслушване от жалбоподателката, във връзка с което и на основание чл. 89 т.2 от ГПК, съдът е наложил глоба за неизпълнение на разпореждане на съда в размер на 100.00 лв. В съдебно заседание присъствал процесуалния представител на жалбоподателката – адв. С. и по този начин същата е била уведомена за наложената санкция. На 11.12.2015г. адв. С. депозирала молба за отмяна на наложената санкция, която не била уважена от съда. Същият се произнесъл по нея с определение № 2664 от 14.12.2015г. 

         Обжалваното разпореждане е било съобщено на жалбоподателката на 16.12.2015г. и в рамките на законноустановения едноседмичен срок на 21.12.2015г. била депозирана настоящата частна жалба.

         Съдът намира частната жалба за процесуално допустима, като депозирана в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

         В разпоредбата на чл.89 т.2 от ГПК е предвидено, че съдът налага глоба за неизпълнение разпореждането на съда. В чл.91 ал.1 е посочено, че размерът на глобата за нарушение по чл.85 или 90 е в размер от 50 лв. до 300 лв. В конкретния случай безспорно се установява, че жалбоподателката е извършила нарушение като не е изпълнила разпореждането на съда да осигури присъствието на детето И. за изслушването му в съдебно заседание, проведено на 04.12.2015г. Това обстоятелство не се оспорва от страните, а жалбоподателката посочва, че имала „уважителни причини“, които са я мотивирали да не изпълни разпореждането на съда. По същество нейните съображения се заключават в това, че ако върне детето в Република България  за изслушване от българския съд при спазване разпоредбите на чл. 15 ал.1 от Закона за закрила на детето, би имала затруднения да го върне отново в Кралство Великобритания, тъй като междувременно неговият баща на когото със съдебно решение са предоставени за упражняване родителските права е оттеглил съгласието си детето да пътува извън границите на Република България без него, само с майка си. Съдът намира този аргумент за неоснователен. Не е допустимо от своето неправомерно поведение страната да черпи права. Очевидно е, че в момента има категорично противопоставяне на определения със съдебно решение родител, който следва да упражнява родителските права по отношение на детето И., същото да пътува без негово съгласие извън границата на РБългария. Всеки се съобразява с влезлия в сила съдебен акт, който определя кой от двамата родители упражнява родителските права по отношение на малолетното дете. Това следва да бъде така до постановяване на друг съдебен акт, с който положението евентуално би било променено. По делото няма данни бащата да застрашава живота или здравето на малолетното дете И.. Действително за част от времето, той е бил в затвора, но към момента е излежал своето наказание и може да полага грижи за детето. Следва да се отбележи, че не е основателно и съображението за това, че детето ще прекъсне своето обучение, тъй като в България същото би могло да продължи своето образование.

         Съдът счита, че след като майката, която е ищца по делото и жалбоподател в настоящото производство, е избрала спора за родителските права да бъде разрешен от български съд, то същата следва да се съобразява с решенията и преценките на съда, който разглежда иска й. След като докладчикът по делото е преценил, че в случая е нецелесъобразно да бъде изслушано малолетното дете по реда на регламент № 1206/2001г. с оглед защита на неговите интереси, тъй като не би могла да се създаде подходяща атмосфера, с участието на психолог и еднаква отдалеченост от двамата родители за свободно изразяване на неговото мнение по въпроса кой от двамата родители следва да упражнява родителските права и изрично е постановил това свое становище в определение, което е влязло в сила, страната е следвало да се съобрази с разпореждането на съда и да го изпълни. В конкретния случай само следва да се отбележи, че само по себе си това определение на съда не подлежи на обжалване и настоящата инстанция не може да го коригира – отмени или измени.

         Макар и да не е повдигнат въпроса за размера на наложената санкция, съдът намира същата за правилно определена. Тя е към минималния размер и би стимулирала страната за съобразяване с разпореждането на съда и за преустановяване на шиканирането на процеса.   

         Ето защо, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

         Предвид гореизложеното,

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

         ПОТВЪРЖДАВА определение № 2664/14.12.2015г. по гр.д. № 119/2015 г. по описа на СлРС, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

          ЧЛЕНОВЕ: