О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

Гр. Сливен, 27.01.2016г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и шестнадесета  година, в състав: 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ :   СВЕТОСЛАВА  КОСТОВА

 

                                                                           ВАНЯ АНГЕЛОВА

 

 

в присъствието на секретаря ………………, като разгледа докладваното от съдия Светослава Костова ч. възз.гр.д. № 14 по описа за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

         Производството се движи по реда на чл.121 и чл. 274 и сл. от ГПК.

Депозирана е частна жалба от Е.И.П. против определение № 2551/30.11.2015г. постановено по гр.д. № 3906/2015г. на СлРС, с което делото е изпратено по подсъдност на Пловдивски Районен съд, а производството пред СлРС е прекратено.

         В частната жалба се твърди, че атакуваното определение е незаконосъобразно. Твърди се, че специалната разпоредба на чл.115 от ГПК определя възможността на ищеца да предяви исковата си претенция за вреди от непозволено увреждане и по местоизвършване на деянието. Съдът неправилно е определил, че това непозволеното увреждане е осъществено единствено в гр. Пловдив. Твърди се, че увреждането, състоящо се в негативните последици от разпространението на писмото, са осъществени в гр.София, гр.Пловдив и гр.Сливен. Поради това, частния жалбоподател избира РС – Сливен, който да бъде компетентния съд, разглеждащ спора.

         От въззивния съд се иска атакуваното определение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, а делото върнато на СлРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

След като се запозна с изложеното в частната жалба и приложеното гр.д. № 3906/2015г. по описа на СлРС, настоящия въззивен състав намира за установено следното :

Пред Сливенски районен съд е предявена искова молба от Е.И.П. срещу Д.И.С. с правно основание на претендираните претенции чл.45 от ЗЗД. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ответницата е изпратила две сигнални писма, съответно до ПУ „П.Хиляндарски“ и до Главния редактор на ИК „Анибус“, съдържащи твърдения, уронващи добрия професионален авторитет на ищцата. Тези деяния са били извършени с цел да причинят вреди на ищцата, като същите са произвели такива. Обезщетението, което следва да репарира справедливо ищцата за причинените неимуществени вреди, се претендира в размер на 1250 лева, частична претенция от пълната такава в размер на 100 000лева.

След връчване на исковата молба на ответницата, същата е депозирала по реда на чл.131 ГПК писмен отговор. В същия е направено възражение за местна подсъдност на спора, позовавайки се на чл.105 ГПК и чл.115 ГПК, с искане делото да бъде изпратено за разглеждане на РС – Пловдив.

Съдът е уважил възражението и постановил определение № 2551/30.11.2015г. по гр.д. № 3906/2015г. на СлРС, с което делото е изпратено по подсъдност на Пловдивски Районен съд, а производството пред СлРС е прекратено.

Атакуваното определение е съобщено редовно на ищцата на 01.12.2015г., а разглежданата частна жалба е депозирана на 04.12.2015г.

Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно естество, а именно :

Частната жалба е депозирана в установения от закона срок, от лице имащо правен интерес от обжалването и срещу акт, който подлежи на инстанционен съдебен контрол. Поради това се явява допустима.

Разгледана по същество се явява основателна.

Съгласно общата разпоредбата на чл.105 от ЗЗД искът се предявява пред съда, в района на който е постоянния адрес на ответника – гр. Пловдив.

Специалната разпоредба на чл.115 от ГПК предвижда възможността за ищеца исковата претенция с правно основание чл.45 от ЗЗД да бъде предявена и по местоизвършване на деянието. В конкретния случай деянията, чрез които е осъществен деликта е изпращането на две сигнални писма до Пловдивски Университет „П.Хилендарски“ и до Главния редактор на ИК „Анибус“, които са дали повод за извършване на проверки. Съответно деянията са извършени в гр.Пловдив и в гр.София, но не и в гр. Сливен. Компетентността на съда, по преценка на ищеца, може да бъде като такава на РС – Пловдив или СРС, но не и на РС - Сливен.

Тъй като ищецът не се е възползвал от възможността предоставена му от специалната разпоредба на чл.115 ГПК, то следва да бъдат приложени общите правила на чл.105 ГПК и като местно компетентен съд определен съдът по постоянния адрес на ответника, а именно РС – Пловдив.

Предвид горното атакуваното определение се явява правилно, съобразено със законовите разпоредби и като такова следва да бъде потвърдено.

         Мотивиран от гореизложеното, настоящия съдебен състав на Сливенски окръжен съд на осн. чл.278, ал.2 ГПК

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

ПОТВЪРЖДАВА  Определение № 2551/30.11.2015г. постановено по гр.д. № 3906/2015г. на СлРС.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                             2.