О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 19.01.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

           

 

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с. САВА ШИШЕНКОВ          

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно гр. дело №19 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

            Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ЕТ „МИКИ 2 – 54 Г.Х.“*** чрез пълномощника адв.К. против Решение №934/15.12.2015г. по гр.д.№2859/2015г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен, поради погасяване на паричното задължение чрез плащане в хода на делото, предявения „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, гр.Пловдив против ЕТ „МИКИ 2 – 54 Г.Х.“*** иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК за признаване за установена дължимостта на сумите по Заповед за изпълнение №1497/23.06.2015г., издадена по ч.гр.д.№2299/2015г. на СлРС, както следва: главница в размер на 906,14лв., представляваща стойността на ел. енергия за периода 20.08.2014г. – 19.12.2014г. и мрежови услуги за периода 20.12.2015г. – 18.04.2015г., доставени до обект на потребление в гр.Сливен, Сливенски минерални бани, ИТН 2312856; осъден е ЕТ „МИКИ 2 – 54 Г.Х.“*** да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, гр.Пловдив 75лв. разноски за държавна такса и 300лв. юрисконсултско възнаграждение по установителния иск, както и 25лв. разноски за държавна такса и 300лв. юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство, като е отхвърлено искането на ЕТ „МИКИ 2 – 54 Г.Х.“*** за присъждане на разноски в двете производства.

Във въззивната си жалба ЕТ „МИКИ 2 – 54 Г.Х.“*** посочва изрично, че обжалва решението на СлРС в частта, с която са присъдени разноски на ищцовото електроснабдително дружество в установителното производство – 75лв. д.т. и 300лв. юрисконсултско възнаграждение, както и в частта, с която е отхвърлено като неоснователно искането му за присъждане на разноски в установителното производство. Излага съображения относно съответната недължимост на разноските на другата страна и неговото право на присъждане на разноски с оглед изхода на спора, тъй като счита, че не е станал причина за завеждане на делото по установителния иск. Прави искане за изменение на първоинстанционното решение в посочените части относно разноските, като се отмени осъждането му да заплати разноските на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, гр.Пловдив по установителния иск и вместо това му се присъдят направените пред първоинстанционния съд разноски в размер на 300лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

            По делото е постъпило становище на насрещната по жалбата страна - „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, гр.Пловдив, която намира същата за недопустима, тъй като в ГПК съществува ред относно искането за изменение на решението в частта относно разноските и той не е по реда на въззивното обжалване. Моли производството по подадената въззивна жалба да бъде прекратено като недопустимо.

            При извършване на проверката за редовност и допустимост на въззивната жалба по реда на чл.267, ал.1 от ГПК, констатира, че същата е недопустима.

            Предмет на въззивната жалба е единствено и само частта за разноски на първоинстанционното решение. Въззивникът не атакува произнасянето на съда по съществото на спора, а и следва само да се посочи, че с оглед изхода на спора, то той и няма правен интерес от такова. За разлика от отменения ГПК, то новия процесуален закон е предвидил изрично отделен, самостоятелен ред, по който следва да се преразгледа /измени/, респ. допълни постановения съдебен акт в частта относно разноските – чл.248 от ГПК. Не е предвидена процесуална възможност решението на съда да се обжалва по реда на въззивното производство единствено и само в частта на разноските, извън произнасянето по съществото на спора. Поради това, настоящата въззивна жалба, имаща за предмет единствено произнасянето на районния съд по въпроса за разноските в производството /първоинстанционото установително производство/, се явява недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. Въззивното производство, образувано въз основа на нея също е недопустимо и като такова следва да бъде прекратено.

            Тъй като въззивната жалба, с оглед изложените в нея съображения и направеното искане, се явява по същество искане за изменение на постановеното първоинстанционно решение в частта относно разноските в установителното съдебно първоинстанционно производство, то като такова искане следва да се разгледа от компетентния за това съд – Сливенски районен съд по установения за това ред – чл.248 от ГПК.  

            Ръководен от изложеното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

           

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба, подадената от ЕТ „МИКИ 2 – 54 Г.Х.“***, ЕИК 829020507 чрез пълномощник адв. К. против Решение №934/15.12.2015г. по гр.д.№2859/2015г. на Сливенски районен съд, като НЕДОПУСТИМА.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно гр. дело №19/2016г. по описа на Сливенски окръжен съд, като недопустимо.

 

            ВРЪЩА гр.д.№2859/2015г. по описа на СлРС на СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД за разглеждане и произнасяне по искането за изменение на Решение №934/15.12.2015г. по гр.д.№2859/2015г. на СлРС в частта относно разноските, съдържащо се в жалбата от 23.12.2015г., рег.№26235 на СлРС, по реда на чл.248 от ГПК.

 

 

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред АС – Бургас в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                             

           

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                

 

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                             

                                                                                     

                                                                                          2.