О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

 

гр. Сливен, 21.01.2016 год.

 

В      И   М   Е   Т   О      Н   А      Н   А   Р   О   Д   А

 

СЛИВЕНСКИЯТ  окръжен  съд,   гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:          

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                       Мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

като разгледа докладваното от  М. Сандулов  гр. д. N  20 по описа за 2016  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по жалба подадена от адв. М.Д. в качеството му на пълномощник на И.Н.Т. по изп.д. № 136/2010 г. по описа на ДСИ при СИС на Сливенския районен съд.  В жалбата се твърди, че жалбоподателят е страна по делото – взискател и с молба от 10.11.2015 г. е поискал връщане на изпълнителния лист. С разпореждане от 23.11.2015 г. ДСИ е отказал връщането на изпълнителния лист, поради което се иска да бъде отменен отказа на съдебния изпълнител. Сочи се , че отказът на ДСИ е немотивиран и необоснован, като липсват мотиви за отказа за извършените действия.

Постъпило е възражение от Община – Сливен, представлявана от С.Р. – кмет на Община – Сливен, с което се сочи, че подадената жалба е недопустима. ГПК изрично посочва кои действия и отказа на съдебния изпълнител могат да бъдат обжалвани и се извежда изводът, че в случая не е налице такова действие, което подлежи на съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл. 435 ал. 1 от ГПК. На второ място се развиват доводи за неоснователност на подадената жалба, тъй като не е ясно дали вземането на  първия взискател е удовлетворено и какъв е неговият интерес от връщане на изпълнителния лист.  Изпълнителното производство е прекратено само по отношение на първия взискател, а по отношение на останалите присъединени взискатели – Държавата и Община – Сливен, изпълнителното дело е висящо. Присъединените взискатели имат същите права в изпълнителното производство, каквито има и първоначалния взискател. Сочи се, че с връщането на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, делото ще се лиши от изпълнителен титул , което ще доведе до пълно прекратяване на делото и по този начин Община – Сливен ще бъде лишена от възможността да събере вземането си.  Поради това се иска да бъде постановено решение,с което да се отхвърли жалбата като неоснователна.

В мотиви по повод подадената жалба ДСИ изразява становище, че тя е процесуално недопустима, а освен това отказът е мотивиран, като е било посочено, че изпълнителният лист не може да бъде върнат. Развити са съображения, че с действията си първоначалният взискател съдейства на длъжника, за да бъде преодоляно влязло в сила решение, с което е потвърден отказът за вдигането на запорите и възбраните.

     Настоящият състав намира подадената жалба за недопустима. Съгласно разпоредбата на чл.435 ал.1 от ГПК взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши искано изпълнително действие, както и спирането и прекратяването на принудителното изпълнение. В случая производството спрямо жалбоподателя като взискател е било прекратено с постановление от 04.09.2015 г., което е влязло в сила. Така жалбоподателят е загубил качеството си на взискател по изпълнителното дело. Връщането на изпълнителен лист касае административно-деловодни процедури и не е действие на ДСИ, пряко свързано с изпълнителното производство. Прекратяването на изпълнителното производство по отношение на първия взискател погасява конкретното процесуално правоотношение, възникнало по първоначалното сезиране на съдебния изпълнител, но не и принципно материалното право на вземане или дори правото на принудително изпълнение по конкретния изпълнителен лист.  Постановлението за прекратяване не препятства възможността за взискателя да поиска връщане на изпълнителния лист и да упражни повторно правата си по него.  Кредиторът ще бъде недобросъвестен при ново сезиране на съдебен изпълнител само ако по-рано установената пречка представлява установена липса на материално право на вземане или липса на предпоставка за изпълнение в хипотезите на чл.433 ал.1 т.1, 3 и 4 или 7 от ГПК. Гаранция срещу такава злоупотреба е наложила деловодната практика по обективиране на прекратителното постановление с констатирано основание върху самия изпълнителен титул.  Въпросът с връщането на изпълнителния лист изрично е уреден нормативно в Правилника за администрацията в съдилищата / издаден от Висшия съдебен съвет, обн., ДВ, бр. 8 от 28.01.2014 г., изм. и доп., бр. 2 от 9.01.2015 г./ където в чл.113 изрично е посочено, че когато изпълнителният лист по прекратено дело бъде поискан обратно от взискателя, той се връща срещу разписка, която се прилага към делото заедно с копие от изпълнителния лист. По подобен начин е уредена процедурата и в Наредба № 4 от 6.02.2006 г. за служебния архив на частните съдебни изпълнители /Издадена от министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 16 от 21.02.2006 г./ където в чл.13 е посочено, че когато изпълнителният лист бъде поискан обратно от взискателя, за това се съставя протокол, който се прилага към изпълнителното дело. На гърба на изпълнителния лист се отбелязват извършените плащания.

Така отказът на ДСИ де върне изпълнителния лист по принцип представлява нарушение на служебните му задължения, които са основание за търсенето евентуално на дисциплинарна отговорност при съответното сезиране на органите компетентни да извършват проверка на действията на ДСИ при администрирането на изпълнителните производства.

 

Ръководен от изложените съображения съдът

                        

                         О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 ОСТАВЯ без разглеждане жалба вх. № СД-03-03-9543/25.11.2015 г. подадена от адвокат М.Д., в качеството му на пълномощник на И.Н.Т. по изпълнително дело № 136/2010 г. по описа на ДСИ при СлРС като  НЕДОПУСТИМА.

 

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок  от съобщаването му на страните пред БАС.

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                     

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: