О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр.Сливен, 25.01.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

МЛ.С. НИНА КОРИТАРОВА

като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова ч. гр. дело № 21 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството се движи по реда на чл. 542 и сл. ГПК.

Депозирана е частна жалба от адв. Т.Ч. ***, пълномощник на Г.Г.А., ЕГН **********, с адрес ***, молител по гр.д. № 5192/2015 г. на СлРС с адрес за призоваване и получаване на деловодни писма кантората на адв. Т.Ч. *** против определение № 33/05.01.2016 г. по гр.д. № 5192/2015 г. на Сливенския районен съд, с което е прекратено производството по гр.д. № 5192/2015 г. на РС – Сливен, като недопустимо.

В жалбата се твърди, че определението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Оспорва становището изразено в мотивите на обжалваното определение на първоинстанционния съд, че исканията на молителя, които се отнасят до неговата трудова книжка били удовлетворени с удостоверението за идентичност на лице с различни имена. В исковата молба бил застъпил две искания, като едното се отнасяло до поправка на фамилното име, в изписването на което била добавена гласната буква „а”, а другото до удостоверяване на принадлежността на трудовата книжка на молителя. По отношение на първото искане не оспорва изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на молбата, защото разполагал с удостоверение за идентичност на лице с различни имена и с други официални документи, от които било видно, че актуалното му фамилно име е А.. По отношение на второто му искане, а именно че приложената по делото трудова книжка като официален удостоверителен документ принадлежи на молителя не съществувал извънсъдебен ред, по който да бъде разгледано. Излага твърдения, че според руското законодателство, ако грешката в трудовата книжка била открита след като била запълнена с вписвания във всички раздели и лицето е успяло да смени работното си място не било възможно да бъде поправена грешката поради което за него възниквал правен интерес да се обърне към българския съд, който със съдебно решение по реда на чл. 542 ГПК да признае за установено, че трудовата книжка принадлежи на молителя.

Моли се обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на СлРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

От представените по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 17.12.2015 г. жалбоподателят депозирал искова молба пред РС –Сливен, с която поискал, по реда на  чл. 542 от ГПК, да бъде установено по съдебен ред, че трудовата му книжка от 07.12.1971 г., издадена в бившия СССР принадлежи на него.

Към исковата молба били приложени копия от лична карта и от личен паспорт от Руската федерация, които са личните документи удостоверяващи самоличността на лицето Г.Г.А.; Удостоверение за идентичност на лице с различни имена,  от което е видно че Г.Г.А., ЕГН **********, с адрес *** и Г.Г. Абрамян са едно и също лице; извлечения от трудова книжка, издадена в бившия СССР, чиято принадлежност е фактът, който молителят претендира да бъде установен в рамките на инициираното от него производство по чл. 542 ГПК и от която е видно, че към фамилията Абрамян е добавена гласна буква „а”; два броя трудови книжки, издадени в Република България  на лицето Г.Г.А. и писмо от Руската федерация според което за да се определи осигурителна пенсия на лицето е необходимо съдебно решение за принадлежност на трудова книжка или справка от всички места, където е работило и справка за преименуване на организациите, тъй като в представената трудова книжка имало поправка във фамилията, която не била заверена по надлежния ред.

На 05.01.2016 г. Сливенския районен съд постановил обжалваното определение. Определението било съобщено на жалбоподателя на 11.01.2016 г. Частната жалба е депозирана в законоустановения едноседмичен срок на 18.01.2016 г.

 Частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, но разгледана по същество същата се явява неоснователна.

По реда на  чл. 542 от ГПК могат да се установят факти по съдебен ред, тогава когато законът предвижда,че известен факт с правно значение трябва да бъде удостоверен с документ, съставен по надлежен ред и такъв документ не е бил съставен и не може да бъде съставен или е бил съставен, но е бил унищожен или загубен и няма възможност да бъде възстановен. В правната доктрина /проф.Сталев/ е застъпено становището, че за да се установява един факт по този ред, освен че е необходимо законодателят да е предвидил, че фактът се установява с официален документ, е необходимо по отношение на факта документът да е свидетелстващ. Диспозитивните официални документи създават права, поради което не може факт, който се основава на тях да бъде установяван по реда на  чл. 542 от ГПК.  В процесния случай твърдяния от молителя факт, а именно принадлежността на трудовата книжка, издадена от работодател в бившия СССР към определено лице не попада в категорията факти с правно значение, които подлежат на удостоверяване с документ съставен по надлежния ред. По този начин формулирано искането на молителя изобщо не се отнася до факт, за  който според българското законодателство да бъде съставен официален удостоверителен документ. По отношение твърдяната идентичност на едно лице с различни имена, видно от представените по делото доказателства на молителя му е било издадено на основание чл. 18, ал. 1 от Наредбата за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението удостоверение за идентичност на лице с различни имена и по този начин той се е снабдил с предвидения за процесния случай според българското законодателство официален удостоверителен документ съставен по надлежния административен ред и с който се удостоверява факта, че  Г.Г.А. и Г.Г. Абрамян са едно и също лице.

В настоящият случай се явява неприложима и процедурата предвидена в чл. 548 ГПК, защото се отнася единствено до факти включени в обсега на фактите, посочени в чл. 542 ГПК, които са се осъществили на територията на друга държава, а претендираният от молителя факт не е сред тях. Поради изложеното настоящото производство се явява недопустимо и следва да бъде прекратено.

Тъй като правните изводи на съда съвпадат с тези на първоинстанционния съд обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Предвид гореизложеното,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на адв. Т.Ч. ***, пълномощник на Г.Г.А., ЕГН **********, с адрес ***, молител по гр.д. № 5192/2015 г. на СлРС с адрес за призоваване и получаване на деловодни писма кантората на адв. Т.Ч. *** против определение № 33/05.01.2016 г. по гр.д. № 5192/2015 г. на Сливенския районен съд.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                   2.