ОПРЕДЕЛЕНИЕ№               42       

Гр. Сливен, 25.01.2016г.

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гр. отделение в закрито заседание на  двадесет и пети януари година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА ,

ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

ВАНЯ АНГЕЛОВА,

като се запозна с докладваното ч.в.гр.д.№ 22 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

Делото е образувано по частна жалба на основание чл. 413, ал. 1 ГПК.

С.А.М. обжалва в частта за разноските заповед за изпълнение № 1907 от 25.082015г. издадена по ч.гр.д. № 2997/2015г. по описа на РС – Сливен.

Твърди, от една страна, че адвокатския хонорар е завишен, а от друга, че не е оспорвала вземането по издадената заповед и с поведението си не е дала повод за образуването му, т.к. е предложила преди това плащане, което е отказано от заявителката С.Р. Славова.

По посочените съображения се иска съдът да отмени заповедта в частта относно разноските.

С разпореждане от 16.09.2015г. първоинстанционният съд, ръководен от задължителния характер на ТР № 4/2013г. на ВКС и по-конкретно – т. 12,  е разпоредил делото да се докладва за администриране на частната жалба след изтичане на едномесечния срок по чл. 415, съответно чл. 422 ГПК.

В последствие, във връзка с подаденото възражение е образувано исково производство по гр.д. № 3489/2015г. по опис на РС – Сливен относно съществуването на вземането.

С разпореждане от 16.12.2015г. първоинстанционният съд е преценил, че са налице условията за администриране на частната жалба по чл. 413 ГПК с оглед определението за спиране на исковото производство по гр.д. № 3489/2015г. на РС – Сливен, по съображения, определението за спиране е постановено с оглед подадената частна жалба.

Видно от приложената към гр.д. № 3498/2015г. на РС – Сливен деловодна справка, към 14.12.2015г. производството е спряно „…до окончателното приключване на процедурата във връзка с дадените на заявителя в производството по ч.гр.д. № 2997/2015г. на РС – Сливен.“

Съобщението за издадената заповед за изпълнение № 1907 от 25.082015г. издадена по ч.гр.д. № 2997/2015г. по описа на РС – Сливен е изпратено на 25.08.2015г. и е върнато с отбелязване, че на 01.09.2015г. „адресатът е отказал да го получи“ и на основание чл. 44, ал. 1 ГПК първоинстанционния съд е  постановил да се счита връчена.

На 14.09.2015г. частната жалбоподателка С.А.М. е подала възражение във връзка с издадената заповед за незабавно изпълнение, по повод на което с разпореждане от 15.09.2015г. първоинстанционния съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. Съобщение за указанията е изпратено на16.09.2015г. и само две седмици по-късно по ч.гр.д. № 2997/2015г. е представен препис от исковата молба, удостоверяващ с надлежно отбелязване на вх. № 19552/29.02015г., че иска по ч. 422 ГПК е предявен.

Във връзка с това първоинстанционният съд е изискал справка за удостоверяване датата на връчване на съобщението по чл. 415, ал. 1 ГПК, като от канцеларията на съда е дадено обяснение, че към 11.12.2015г. не е постъпил отрязък удостоверяващ връчване на съобщението. По повод на последното е извършена справка с отбелязванията в деловодните книги при РС – Айтос, според които призовката е получена в съда на 18.09.2015г. и е връчена на 29.09.2015г. и отрязъкът е изпратен обратно до РС – Сливен на 07.10.2015г.

От елементарната съпоставка на датите на изпращане на съобщението по ч. 415, ал. 1 ГПК – на 16.09.2016г. и датата на входиране на исковата молба – представена по ч.гр.д. № 2997/2015г. относно едномесечния, е съвсем очевидно, несъмнено и перцептивно установимо, че същият е спазен.

От тук насетне, както изискването на справките за спазването му, поставящи под съмнение спазването на сроковете по чл. 414, ал. 1 и ч. 415, ал. 1 ГПК, така и проверката за допустимост на исковото производство от гледна точка на формалните процесуални предпоставки, практически се свеждат до отказ от правосъдие.

Подобни излишни и блокиращи развитието и на двете производства процесуални действия от страна и на двата съдебни състава, нито сами по себе си, нито логически, не налагат преждевременното разглеждане на частната жалба по чл. 413 ГПК.

Единствено страните в исковото производство, при наличие на правен интерес разполагат с възможността за процесуално поведение към продължаване на исковото производство, който въпрос обаче, не е предмет на разглеждане по повод подадената частна жалба по ч. 413 ГПК

Освен, че в настоящото производство въззивният съд не би могъл да извърши по никакъв начин ревизия за правилност и законосъобразност на определението за спиране на исковото производство, но липсва основание и да разглежда същото като предпоставка по смисъла на т. 12 от ТР № 4/2014г. по т.д. № 4/2013г. на ВКС за администриране, респективно разглеждане на частната жалба по ч. 413 ГПК, а с това и предрешаване на спора за разноските в заповедното производство, подлежащ на разглеждане във вече образувания по надлежния ред, при спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК иск по чл. 422 ГПК.

Поради преждевременното администриране и липсата на предпоставки към настоящия момент за разглеждане на частната жалба по чл. 413 ГПК, производството следва да се прекрати и да се върне на РС – Сливен, за администрирането й след приключване на производството по гр.д. № 3489/2015г. на РС – Сливен, във връзка с което да се извърши проверка и за заплащане на дължимата за обжалването държавна такса.

Водим от гореизложеното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.в.гр.д. № 22/2016г. по описа на ОС – Сливен като преждевременно образувано във връзка с подадената от С.А.М. частна жалба в частта относно разноските по заповед за изпълнение № 1907 от 25.082015г. издадена по ч.гр.д. № 2997/2015г. по описа на РС – Сливен и.

 

ВРЪЩА делото на РС – Сливен за администриране на частната жалба след приключването и с оглед изхода на исковото производство по гр.д. № 3489/2015г. по описа на РС – Сливен.

 

Определението не подлежи на обжалване

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: