О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 02.02.2016 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                  

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

МЛ. С. НИНА КОРИТАРОВА 

 

като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова въззивно ч.гр.д.№ 30/2016 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

            Образувано е по частна жалба, подадена от „Кредихелп” ООД, ЕИК 201284228, със седалище и адрес на управление гр. С., ЖК „Л.”, ул. „д-р П. Д.” №*, представлявано от управителя Л.Р. чрез пълномощника Н.С.С. - юрисконсулт,  със съдебен адрес съгласно чл. 39, ал. 1 ГПК, гр. С., ул. „О.” № *-* срещу Разпореждане №19567 от 07.12.2015 г. по ч.гр.д. № 1053/2015 г. по описа на Сл.РС, с което се обезсилва Заповед № 626 от 01.04.2015 г. по ч.гр.д № 1053/2015 г. на Сл.РС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

            Жалбоподателят счита, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва извода на районния съд, че заявителят не бил изпълнил указанията на съда да представи удостоверение за постоянен и настоящ адрес на длъжника в едномесечен срок. Твърди, че бил проявил процесуална активност, тъй като веднага след като получил разпореждането на съда, с което му били дадени указания бил депозирал молба пред Сл.РС за извършване на служебна справка от съда за постоянния и настоящ адрес на длъжника по реда на Наредба № 14 от 18.11.2009 г. и единствено в случай на невъзможност такава да бъде извършена да му бъде издадено удостоверение, което да му послужи за установяване на постоянния и настоящ адрес на длъжника. Посочва, че подаденото от него заявление по чл. 410 ГПК съдържа всички необходими реквизити включително и име и адрес на длъжника и не страда от нередовности.

          Жалбоподателят цитира Тълкувателно решение № 4 /2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което изрично били уредени хипотезите при които се обезсилва заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, а именно тези визирани в т. 3 и т. 4 на алинея 2 на чл. 411 ГПК. Позовава се на измененията в чл. 411 ал. 1 ГПК, публикувани в бр. 50 от 2015 г. на Държавен вестник според които районния съд до който е подадено заявлението е длъжен да извърши в тридневен срок служебна проверка на местната подсъдност, което означавало че на заповедния съд се вменявало задължението служебно да извърши справка за постоянен и настоящ адрес на длъжника по реда на Наредба № 14 от 18.11.2009 г. Твърди, че ако заповедният съд бил констатирал нередовност на заявлението той би следвало да откаже да издава заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и не би могъл веднъж издадената заповед да я обезсили само защото не е могъл да я връчи на длъжника.

Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да остави в сила издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Претендира разноски в настоящото производство в размер на 15 лв. държавна такса.

 

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

            Сливенският районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с дата 30.03.2015 г., подадено от „Кредихелп” ООД, ЕИК 201284228, със седалище и адрес на управление гр. С., ЖК „Л.”, ул. „д-р П. Д.” №*, представлявано от управителя Л.Р. чрез пълномощника  Х.М. - юрисконсулт,  със съдебен адрес съгласно чл. 39, ал. 1 ГПК, гр. С., ул. „О.” № *-* в качеството на заявител срещу Н.В.К., ЕГН **********, с адрес *** като длъжник по Индивидуален договор за заем № 1003560/29.05.2014 г.  за сумата от 613,02 лв., от която 541,35 лв. съставляваща главница по договора, договорна възнаградителна лихва в размер на 45,65 лв. и законна лихва за забава в размер на 26,02 лв.

           Въз основа на разпореждането от 01.04.2015 г.  по ч.гр.д. № 1053/2015 г.  на  Сл.РС е издадена Заповед № 626 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по описа на Сл.РС за заплащане от страна на длъжника кредитополучател Н.В.К., ЕГН **********, с адрес *** на кредитора „Кредихелп” ООД, ЕИК 201284228, със седалище и адрес на управление гр. С., ЖК „Л.”, ул. „д-р П. Д.” №*, представлявано от управителя Л.Р. на сумата от 613,02 лв.,  съставляваща главница по договор за паричен заем от 29.05.2014 г., лихва в размер на 26, 02 лв. за периода от 30.08.2014 г. до 10.03.2015 г., законна лихва от датата на подаване на заявлението 30.03.2015 г. до изплащането на вземането, юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. и 25 лв. внесена държавна такса.

           Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК чрез залепване на уведомление на 27.04.2015 г., тъй като след многократни посещения от страна на призовкаря длъжникът не е бил намерен на посочения адрес и не е било намерено лице, което да е било съгласно да получи съобщението.

            С разпореждане от 14.05.2015 г. районният съд е указал на заявителя в едномесечен срок от връчване на съобщението да отстрани следните нередовности, а именно да представи удостоверение за постоянен и настоящ адрес на длъжника. Заявителят е получил съобщението на 11.06.2015 г., с което са му били дадени указания за отстраняване на нередовностите и е бил предупреден, че ако не ги изпълни в едномесечен срок, считано от тази дата заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.

            С молба подадена от заявителя от 15.06.2015 г. Сл.РС е бил сезиран с искане за извършване на служебна справка от съда за постоянния и настоящ адрес на длъжника по реда на Наредба № 14 от 18.11.2009 г. и единствено в случай на невъзможност такава да бъде извършена да му бъде издадено съдебно удостоверение, което да му послужи пред съответните органи за установяване на постоянния и настоящ адрес на длъжника.

            На 02.09.2015 г. на заявителя му е било връчено съобщение, че съдебните удостоверения са били издадени на 19.06.2015 г., но не са били получени в канцеларията на съда.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

            Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.          Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.  Атакуваното определение е правилно и законосъобразно.  

           Към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК-30.03.2015 г. не е било влязло в сила изменението на чл. 411, ал. 1 от ГПК, обнародвано в бр. 50 от 2015 г. на Държавен вестник, което предвижда, че заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника, който в тридневен срок извършва служебна проверка на местната подсъдност и ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. Измененията на нормите от процесуалният закон имат действие занапред и само в изрично предвидените в преходните и заключителните разпоредби на същия закон  или в последващите обнародвани закони за изменение и допълнение случаи се предвижда да им бъде придадена обратна сила. Настоящия случай не се отнася към тези хипотези и към момента на постъпване на заявлението в районния съд, последния не е бил длъжен да провери служебно по реда на Наредба № 14 от 18.11.2009 г. какъв е бил постоянния и настоящ адрес на длъжника и да преценява дали е местно компетентния съд да разгледа заявлението и съответно да издаде заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК.

          Първоинстанционният съд правилно е пристъпил към осъществяване на процедурата по чл. 47  ГПК предвиждаща, че когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят да  залепва уведомление на вратата, тъй като от приложената по делото призовка е видно, че връчителят многократно е посещавал посочения по делото адрес, но не е намерил на него длъжника или друго лице, което да е съгласно да получи вместо него съобщението. Освен това ал. 7 на чл. 47 ГПК изрично посочва, че ал.1-5 на чл. 47 ГПК се прилагат и при връчване на заповедите за изпълнение.

           С разпореждане от 14.05.2015 г. районният съд е изпълнил задължението си по ал. 3 на чл. 47 ГПК  и е дал указания на заявителя в едномесечен срок от връчване на съобщението да  представи удостоверение за постоянен и настоящ адрес на длъжника, като изрично го е предупредил, че в противен случай заповедта ще бъде обезсилена. В изпълнение на молба на заявителя съдът му е издал необходимото съдебно удостоверение, което да му послужи за извършване на справката за постоянен и настоящ адрес на длъжника, но той не е проявил необходимата процесуална активност въпреки, че е бил уведомен, че изисканите от него съдебни удостоверения са били издадени и не е изпълнил указанията на съда.

            Цитираните от жалбоподателя разрешения дадени в Тълкувателно решение № 4 /2013 г. на ОСГТК на ВКС не са относими към настоящия случай. Нещо повече именно в това решение се приема, че след като веднъж е била издадена заповедта за изпълнение местната подсъдност се стабилизира.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалвания съдебен акт не страда от посочените в жалбата пороци и следва да се потвърди като правилен и законосъобразен, а частната жалба се явява неоснователна.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

ПОТВЪРЖДАВА  Разпореждане №19567 от 07.12.2015 г. по ч.гр.д. № 1053/2015 г.  на Сливенски районен съд като ПРАВИЛНО  и  ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                              2.