О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

 

гр. Сливен, 01.02.2016 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                            МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                              СТЕФКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз. гр. д.  N 35 по описа за 2016  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Поизводството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Ваманд“ ЕООД, гр. Сливен против  първоинстанционно решение № 906/04.12.15г. по гр.д. № 3568/15г. на СлРС, с което е осъдено „Ваманд“ ЕООД да заплати на Н.К.Ц. направени по делото разноски в размер на 400 лв. и държавна такса по сметка на СлРС в размер на 50 лв.

Във въззивната жалба въззивникът заявява, че атакува решението „във всички осъдителни части“,  развива подробни материалноправни аргументи за недължимост на разноските, направени по делото от насрещната страна, като счита, че той не следва да бъде осъждан да й ги заплати, в обобщение моли СлОС да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение в осъдителните части, претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и излага детайлно контрадоводи, касаещи константната практика на съдилищата във връзка с дължимостта на разноските в случаите, когато ответникът, макар да е погасил паричното си задължение в хода на процеса, е станал повод за предявяване на иска и образуване на делото. Моли да се потвърди атакувания първоинстанционен акт, претендира разноски.

При извършване на проверката за редовност и допустимост на въззивната жалба по реда на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият въззивен състав констатира, че същата е недопустима.

Макар формално да се атакува съдебно решение, единственият въпрос, разрешен с него, е този за съдебните разноски, направени от страните в хода на производството. Действителният материалноправен спор между страните не е разрешаван със съдебен акт – поради оттегляне на иска съдът е прекратил производството по него с протоколно определение и тъй като тази претенция, с която съдът е бил десезиран, е съставлявала целият обем на търсената съдебна защита, с това определение съдът слага край на производството и не дължи произнасяне с решение. Той е бил длъжен, с оглед своевременно заявените искания, едновременно с определението за прекратяване напроизводството, да се произнесе и по въпроса за разноските, при евентуален пропуск  – да стори това в по-късен момент, с определение.

Така съдебният акт, назован „решение“, с който първоинстанционният съд се е произнесъл единствено по исканията за разноски и относно д.т., има характер, и -независимо от структурата си – поражда ефект на определение за разноски.

Поради това и въззивната жалба подадена пред СлОС не може да бъде третирана като такава, понеже с нея фактически се атакува само разпределянето на таксата и разноските за първоинстанционното производство, като страната счита, че то е неправилно. Въззивникът не атакува произнасяне на съда по съществото на спора, тъй като, както вече се посочи – такова липсва, поради прекратяване на производството, а и частна жалба против това действие няма. За разлика от отменения ГПК новият процесуален закон е предвидил изрично отделен, самостоятелен ред, по който следва да се преразгледа, измени, респективно – допълни, постановеният съдебен акт в частта относно разноските, разписан в нормата на чл.248 от ГПК. Не е предвидена процесуална възможност решението на съда да се обжалва по реда на въззивното производство единствено и само в частта на разноските, извън произнасянето по съществото на спора. с още по-голяма сила това важи когато се атакува определение, касаещо само разноските, както е в случая. Тази жалба, с оглед съдържанието и искането, направено с нея, следва да се счита за искане за изменение на постановените разноски, а то се отправя най-напред до съда, който го е постановил. На инстанционен контрол би опдлежал евентуално актът на последния.

Поради това настоящата въззивна жалба се явява недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. Въззивното производство, образувано въз основа на нея, също е недопустимо и като такова следва да бъде прекратено. Въззивната жалба, представляваща искане за изменение на постановеното първоинстанционно определение /решение/  за разноските, следва да се разгледа от компетентния да стори това СлРС, по регламентирания в чл 248 от ГПК ред.

  Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№ 26276/28.12.2015г. подадена от „Ваманд“ ЕООД, гр. Сливен против решение № 906/04.12.15г. по гр.д. № 3568/15г. на СлРС, като НЕДОПУСТИМА.

 

 

ПРЕКРАТЯВА производството по въз. гр. дело № 35/2016г. на СлОС, образувано по нея, като НЕДОПУСТИМО.

 

 

ВРЪЩА гр.д. № 3568/15г. по описа на СлРС на СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД за разглеждане и произнасяне по реда на чл. 248 от ГПК по искането, направено с в.ж. вх. № 26276/28.12.15г., за изменение на решение № 906/04.12.15г., имащо характер на определение за разноски.

 

 

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред БАС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                   

 

           

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                

 

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: